1 H ijo mío, atiende a mi sabiduría; inclina tu oído a mi inteligencia.

Сине мой, внимавай в мъдростта ми. Приклони ухото си към разума ми,

2 A sí pondrás en práctica mis consejos y tus labios resguardarán el conocimiento.

за да опазиш разсъдливост и устните ти да пазят знание.

3 L os labios de la mujer ajena destilan miel; su paladar es más suave que el aceite,

Защото от устните на чуждата жена капе мед и устата ѝ са по-меки от дървено масло;

4 p ero termina siendo amargo como el ajenjo, y tajante como una espada de dos filos.

но краят ѝ е горчив като пелин, остър като изострен от двете страни меч.

5 S us pies descienden a la muerte; sus pasos se dirigen al sepulcro.

Краката ѝ слизат към смърт, стъпките ѝ стигат до ада,

6 N o tomes en cuenta sus caminos inestables, porque no conocerás el camino de la vida.

така че тя никога не намира пътя на живота; нейните пътеки са непостоянни и тя не знае накъде водят.

7 H ijos, escúchenme bien ahora: No se aparten de las razones de mi boca.

И така, синове, слушайте мен и не отстъпвайте от думите ми.

8 A leja a esa mujer de tu camino. No te acerques a la puerta de su casa.

Отдалечи пътя си от нея и не се приближавай до вратата на къщата ѝ,

9 A sí no entregarás tu vida y tu honor a gente extraña y cruel.

да не би да дадеш жизнеността си на други и годините си - на безмилостните;

10 A sí gente extraña no se saciará con tu fuerza, ni se quedarán tus trabajos en casa ajena.

да не би да се наситят чужди от имота ти и трудът ти да отиде в чужд дом,

11 A sí no tendrás que llorar al final, cuando tu carne y tu cuerpo se consuman,

а ти да охкаш в сетните си дни, когато плътта ти и тялото ти се изтощят,

12 n i dirás: «¡Cómo pude rechazar los consejos! ¡Cómo pudo mi corazón despreciar la reprensión!

и да казваш: Как можах да пренебрегна поуката и сърцето ми да презре изобличението,

13 ¡ No oí la voz de los que me instruían, ni presté oído a los que me enseñaban!

и аз да не послушам гласа на учителите си, нито да приклоня ухото си към наставниците си!

14 ¡ Poco me faltó para estar del todo mal entre la comunidad y la congregación!»

Малко остана да изпадна във всяко зло сред събранието и множеството.

15 B ebe el agua de tu propio pozo, el raudal que mana de tu propia cisterna.

Пий вода от своя водоем и онази, която извира от твоя кладенец.

16 ¿ Por qué derramar tus fuentes por las calles, y tus corrientes de aguas por las plazas?

Вън ли да се изливат изворите ти и водните ти потоци - по улиците?

17 E sas aguas son para ti solo, no para compartirlas con gente extraña.

Нека бъдат само на теб, а не и на чужди заедно с тебе.

18 ¡ Bendito sea tu manantial! ¡Alégrate con la mujer de tu juventud,

Да бъде благословен твоят извор. И се весели с жената на младостта си.

19 c on esa cervatilla amada y graciosa! ¡Sáciate de sus caricias en todo tiempo! ¡Recréate siempre con su amor!

Тя да ти бъде като любима кошута и мила сърна: нейните гърди да те задоволяват по всяко време; и се възхищавай винаги на нейната любов.

20 H ijo mío, ¿Por qué perder la cabeza por la mujer ajena? ¿Por qué arrojarte a los brazos de una extraña?

Понеже, сине мой, защо ти е да се възхищаваш от чужда жена и да прегръщаш обятията на чуждата?

21 L os caminos del hombre están ante el Señor, y él pone a consideración todas sus veredas.

Защото пътищата на човека са пред очите на Господа и Той внимателно измерва всичките му пътеки.

22 A l impío lo atrapa su propia maldad, lo atan las cuerdas de su pecado.

Нечестивият ще бъде хванат от собствените си беззакония и с въжетата на своя грях ще бъде държан.

23 E l malvado muere por falta de corrección, y pierde el rumbo por su inmensa locura.

Той ще умре от своето нежелание да се поучи; и от голямото си безумие ще се заблуди.