1 F iglio mio, fa' attenzione alla mia sapienza, porgi l'orecchio al mio intendimento

Сине мой, внимавай в мъдростта ми. Приклони ухото си към разума ми,

2 a ffinché tu custodisca la riflessione e le tue labbra ritengano la conoscenza.

за да опазиш разсъдливост и устните ти да пазят знание.

3 P oiché le labbra della donna adultera stillano miele e la sua bocca è piú morbida dell'olio;

Защото от устните на чуждата жена капе мед и устата ѝ са по-меки от дървено масло;

4 m a alla fine ella è amara come l'assenzio, tagliente come una spada a due tagli.

но краят ѝ е горчив като пелин, остър като изострен от двете страни меч.

5 I suoi piedi scendono alla morte, i suoi passi portano direttamente allo Sceol.

Краката ѝ слизат към смърт, стъпките ѝ стигат до ада,

6 E ssa non cammina sul sentiero della vita, ma tu non dai peso alla cosa, le sue vie sono erranti, ma tu non ti rendi conto.

така че тя никога не намира пътя на живота; нейните пътеки са непостоянни и тя не знае накъде водят.

7 P erciò ora, figli miei, ascoltatemi e non allontanatevi dalle parole della mia bocca.

И така, синове, слушайте мен и не отстъпвайте от думите ми.

8 T ieni lontana da lei la tua via, e non avvicinarti alla porta della sua casa

Отдалечи пътя си от нея и не се приближавай до вратата на къщата ѝ,

9 p er non dare ad altri il tuo vigore, e i tuoi anni a uno senza pietà.

да не би да дадеш жизнеността си на други и годините си - на безмилостните;

10 P erché gli estranei non si sazino dei tuoi beni, e le tue fatiche non vadano in casa di uno straniero,

да не би да се наситят чужди от имота ти и трудът ти да отиде в чужд дом,

11 e non gema quando verrà la tua fine, quando la tua carne e il tuo corpo saranno consumati,

а ти да охкаш в сетните си дни, когато плътта ти и тялото ти се изтощят,

12 e debba dire: «Come mai ho odiato l'ammaestramento, e il mio cuore ha disprezzato la correzione?

и да казваш: Как можах да пренебрегна поуката и сърцето ми да презре изобличението,

13 N on ho ascoltato la voce di quelli che mi ammaestravano e non ho prestato orecchio a quelli che mi insegnavano.

и аз да не послушам гласа на учителите си, нито да приклоня ухото си към наставниците си!

14 M i sono trovato quasi nel male totale in mezzo alla folla e all'assemblea».

Малко остана да изпадна във всяко зло сред събранието и множеството.

15 B evi l'acqua della tua cisterna e l'acqua corrente del tuo pozzo.

Пий вода от своя водоем и онази, която извира от твоя кладенец.

16 D ovrebbero le tue fonti spargersi al di fuori, come ruscelli d'acqua per le strade?

Вън ли да се изливат изворите ти и водните ти потоци - по улиците?

17 S iano per te solo e non per gli estranei insieme a te.

Нека бъдат само на теб, а не и на чужди заедно с тебе.

18 S ia benedetta la tua fonte e rallegrati con la sposa della tua gioventú.

Да бъде благословен твоят извор. И се весели с жената на младостта си.

19 C erva amabile e gazzella graziosa, le sue mammelle ti soddisfino in ogni tempo, e sii continuamente rapito nel suo amore.

Тя да ти бъде като любима кошута и мила сърна: нейните гърди да те задоволяват по всяко време; и се възхищавай винаги на нейната любов.

20 P erché mai, figlio mio, invaghirti di una donna adultera e abbracciare il seno di un'estranea?

Понеже, сине мой, защо ти е да се възхищаваш от чужда жена и да прегръщаш обятията на чуждата?

21 P oiché le vie dell'uomo stanno davanti agli occhi dell'Eterno, ed egli scruta tutti i suoi sentieri.

Защото пътищата на човека са пред очите на Господа и Той внимателно измерва всичките му пътеки.

22 L 'empio è preso nelle sue stesse iniquità e trattenuto dalle funi del suo peccato.

Нечестивият ще бъде хванат от собствените си беззакония и с въжетата на своя грях ще бъде държан.

23 E gli morrà per mancanza di correzione e perirà per la grandezza della sua follia.

Той ще умре от своето нежелание да се поучи; и от голямото си безумие ще се заблуди.