1 P oi prese di nuovo ad insegnare in riva al mare; e una gran folla si radunò intorno a lui, tanto che egli, salito su una barca, vi sedeva stando in mare, mentre l'intera folla era a terra lungo la riva.

И Исус пак започна да поучава край езерото. И при Него се събра едно твърде голямо множество, така че Той влезе в една ладия и седна; а цялото множество беше на сушата край езерото.

2 E d egli insegnava loro molte cose in parabole, e diceva loro nel suo insegnamento:

И ги поучаваше много с притчи и им казваше в поучението Си:

3 « Ascoltate! Ecco, il seminatore uscí a seminare.

Слушайте: Ето, сеячът излезе да сее.

4 O r avvenne che mentre seminava, una parte del seme cadde lungo la strada e gli uccelli del cielo vennero e la mangiarono.

И когато сееше, някои зърна паднаха край пътя; и птиците дойдоха и ги изкълваха.

5 U n'altra cadde in luoghi rocciosi dove non c'era molta terra e subito spuntò, perché non c'era un terreno profondo.

Други паднаха на скалисто място, където нямаше много пръст, и скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва;

6 M a quando si levò il sole fu riarsa; e poiché non aveva radice si seccò.

а когато изгря слънцето, прегоряха и понеже нямаха корен, изсъхнаха.

7 U n'altra cadde tra le spine; le spine crebbero, la soffocarono e non diede frutto.

И други паднаха между тръните; и тръните пораснаха и ги задушиха, и не дадоха плод.

8 U n'altra cadde in buona terra e portò frutto che crebbe, e si sviluppò tanto da rendere l'uno trenta, l'altro sessanta e l'altro cento».

А другите паднаха на добра земя и дадоха плод, който растеше и се умножаваше, и принесоха - кое тридесет, кое шестдесет и кое сто.

9 P oi egli disse loro: «Chi ha orecchi da udire, oda!».

И каза: Който има уши да слуша, нека слуша.

10 O ra, quando egli fu solo, coloro che gli stavano attorno con i dodici lo interrogarono sulla parabola.

И когато Исус остана сам, онези, които бяха около Него с дванадесетте, Го попитаха за притчите.

11 E d egli disse loro: «A voi è dato di conoscere il mistero del regno di Dio; ma a coloro che sono di fuori tutte queste cose si propongono in parabole,

Той им каза: На вас е дадено да познаете тайната на Божието царство; а на онези, външните, всичко се дава в притчи;

12 a ffinché: "Vedendo, vedano ma non intendano, udendo, odano ma non comprendano, che talora non si convertano e i peccati non siano loro perdonati"».

така че гледащи да гледат, а да не виждат, и слушащи да слушат, а да не разбират, да не би да се обърнат и да им се прости грехът.

13 P oi disse loro: «Non comprendete questa parabola? E come comprenderete tutte le altre parabole?

И им каза: Не разбирате ли тази притча? А как ще разберете всички притчи?

14 I l seminatore è colui che semina la parola.

Сеячът сее Словото.

15 Q uelli lungo la strada sono coloro nei quali viene seminata la parola; ma dopo che l'hanno udita, subito viene Satana e porta via la parola seminata nei loro cuori.

А онези край пътя, където се сее Словото, са тези, които, като чуят, Сатана веднага идва и грабва посятото в тях Слово.

16 P arimenti quelli che ricevono il seme su un suolo roccioso sono coloro che, quando hanno udita la parola, subito la ricevono con gioia;

Също и посятото на скалистите места са тези, които, като чуят Словото, веднага с радост го приемат;

17 m a non hanno in sé radice e sono di corta durata; e, quando sopravviene la tribolazione o la persecuzione a causa della parola, sono subito scandalizzati.

нямат обаче корен в себе си, но са привременни; после, като настане напаст или гонение заради Словото, веднага се съблазняват.

18 Q uelli invece che ricevono il seme fra le spine, sono coloro che odono la parola;

Посятото между тръните са други; те са онези, които са слушали Словото,

19 m a le sollecitudini di questo mondo, l'inganno delle ricchezze e le cupidigie delle altre cose, che sopravvengono, soffocano la parola e questa rimane infruttuosa.

но светските грижи, примамката на богатството и пожеланията за други работи, като влязат, заглушават Словото и то става безплодно.

20 M a quelli che hanno ricevuto il seme in buon terreno, sono coloro che odono la parola, la ricevono e portano frutto, chi il trenta, chi il sessanta e chi il cento».

А посятото на добрата земя са тези, които слушат Словото, приемат го и дават плод - тридесет, шестдесет и стократно. Светилото и светилникът

21 D isse loro ancora: «Si prende forse la lampada per metterla sotto il moggio o sotto il letto? Non la si mette piuttosto sopra il candeliere?

И им каза: Затова ли се донася светилото, за да го сложат под шиника или под леглото? Не е ли затова, да го поставят на светилника?

22 P oiché non c'è nulla di nascosto che non sia manifestato, né nulla di segreto che non sia palesato.

Защото няма нещо тайно, което да не стане явно; нито е било скрито нещо, освен за да излезе наяве.

23 C hi ha orecchi da udire, oda!».

Ако има някой уши да слуша, нека слуша.

24 D isse loro ancora: «Fate attenzione a ciò che udite. Con la stessa misura con cui misurate, sarà misurato a voi; e a voi che udite sarà dato di piú.

Каза им също: Внимавайте в това, което слушате. С каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери и ще ви се прибави.

25 P oiché a chi ha, sarà dato; ma a chi non ha, gli sarà tolto anche quello che ha».

Защото, който има, на него ще се даде, а който няма, от него ще се отнеме и това, което има. Божието Царство е като посято семе, което израства само̀

26 D isse ancora: «Il regno di Dio è come un uomo che getta il seme in terra.

И каза: Божието царство е, както когато човек, който хвърли семе в земята;

27 O ra la notte e il giorno, mentre egli dorme e si alza, il seme germoglia e cresce senza che egli sappia come.

и спи и става нощ и ден; а как никне и расте семето, той не знае.

28 P oiché la terra produce spontaneamente prima lo stelo, poi la spiga, poi il chicco pieno nella spiga.

Земята от само себе си произвежда, първо стрък, после клас, след това пълно зърно в класа.

29 E , quando il frutto è maturo, il mietitore mette subito mano alla falce perché è venuta la mietitura».

А когато узрее плодът, начаса изпраща сърп, защото е настанала жътва. Притча за синаповото зърно

30 D isse ancora: «A che cosa paragoneremo il regno di Dio? O con quale parabola lo rappresenteremo?

Каза още: На какво да оприличим Божието царство или с каква притча да го представим?

31 E sso è simile a un granello di senape che, quando è seminato in terra, è il piú piccolo di tutti i semi che sono sulla terra;

То прилича на синапово зърно, което, когато се посее в земята, е по-малко от всички семена, които са на земята;

32 m a, dopo che è stato seminato, cresce e diventa il piú grande di tutte le erbe, e mette rami cosí grandi che gli uccelli del cielo possono ripararsi sotto la sua ombra».

но когато бъде посято, расте и става по-голямо от всички градински растения, и пуска големи клони, така че под сянката му могат да се подслонят небесните птици.

33 E con molte parabole di questo genere annunciava loro la parola, come essi erano in grado di capire.

И с много такива притчи им проповядваше Словото, както можеха да слушат.

34 E non parlava loro senza parabole; ma in privato ai suoi discepoli spiegava ogni cosa.

А без притча не им говореше; но насаме обясняваше всичко на Своите ученици. Исус укротява бурята

35 O r in quello stesso giorno, fattosi sera, disse loro: «Passiamo all'altra riva».

И в същия ден, когато се свечери, Исус им каза: Да минем на отсрещната страна.

36 E i discepoli, licenziata la folla, lo presero con loro, cosí come egli era, nella barca. Con lui c'erano altre barchette.

И като отпратиха народа, взеха Го със себе си в ладията, така както беше; и имаше други ладии с Него.

37 S i scatenò una gran bufera di vento e le onde si abbattevano sulla barca, tanto che questa si riempiva.

И се разрази голяма буря и вълните заливаха ладията, така че тя вече се пълнеше с вода.

38 E gli intanto stava dormendo a poppa, su un guanciale. Essi lo destarono e gli dissero: «Maestro, non t'importa che noi periamo?».

А Той беше на задната част, заспал на възглавница; и те Го събудиха и Му казаха: Учителю! Нима не Те е грижа, че загиваме?

39 E d egli, destatosi, sgridò il vento e disse al mare: «Taci e calmati!». E il vento cessò e si fece gran bonaccia.

И Той, като се събуди, смъмри вятъра и каза на езерото: Мълчи! Утихни! И вятърът престана и настана голяма тишина.

40 P oi disse loro: «Perché siete voi cosí paurosi? Come mai non avete fede?».

Тогава им каза: Защо сте страхливи? Още ли нямате вяра?

41 E d essi furono presi da gran timore e dicevano tra loro: «Chi è dunque costui al quale anche il vento e il mare ubbidiscono?».

И голям страх ги обзе; и те си казаха един на друг: Кой ли е Този, че и вятърът, и езерото Му се покоряват?