Marcos 4 ~ Марко 4

picture

1 O tra vez comenzó Jesús a enseñar junto al mar, y se reunió ante él una multitud tan grande, que hubo de subir a una barca y, ya en el mar, se sentó; y toda la multitud estaba en tierra, frente al mar.

И Исус пак започна да поучава край езерото. И при Него се събра едно твърде голямо множество, така че Той влезе в една ладия и седна; а цялото множество беше на сушата край езерото.

2 Y les enseñaba muchas cosas en parábolas, y les decía en su enseñanza:

И ги поучаваше много с притчи и им казваше в поучението Си:

3 O íd: Salió el sembrador a sembrar;

Слушайте: Ето, сеячът излезе да сее.

4 y aconteció que, al sembrar, una parte cayó junto al camino, y vinieron las aves y se la comieron.

И когато сееше, някои зърна паднаха край пътя; и птиците дойдоха и ги изкълваха.

5 O tra parte cayó en pedregales, donde no tenía mucha tierra; y brotó en seguida, porque no tenía profundidad de tierra.

Други паднаха на скалисто място, където нямаше много пръст, и скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва;

6 P ero cuando salió el sol, se agostó, y por no tener raíz, se marchitó.

а когато изгря слънцето, прегоряха и понеже нямаха корен, изсъхнаха.

7 O tra parte cayó entre espinos; y los espinos crecieron y la ahogaron, y no dio fruto.

И други паднаха между тръните; и тръните пораснаха и ги задушиха, и не дадоха плод.

8 Y otra parte cayó en tierra buena, y daba fruto que brotaba y crecía, y producía treinta, sesenta y hasta ciento por uno.

А другите паднаха на добра земя и дадоха плод, който растеше и се умножаваше, и принесоха - кое тридесет, кое шестдесет и кое сто.

9 Y les decía: El que tiene oídos para oír, que oiga.

И каза: Който има уши да слуша, нека слуша.

10 C uando se quedó solo, los que le rodeaban con los doce, le preguntaron sobre las parábolas.

И когато Исус остана сам, онези, които бяха около Него с дванадесетте, Го попитаха за притчите.

11 Y les decía: A vosotros os ha sido dado el misterio del reino de Dios; pero a los que están fuera, todo se les presenta en parábolas;

Той им каза: На вас е дадено да познаете тайната на Божието царство; а на онези, външните, всичко се дава в притчи;

12 p ara que, por mucho que sigan mirando, vean, pero no perciban; y por mucho que sigan escuchando, oigan, pero no entiendan; no sea que se conviertan, y se les perdone.

така че гледащи да гледат, а да не виждат, и слушащи да слушат, а да не разбират, да не би да се обърнат и да им се прости грехът.

13 Y les dijo: ¿No entendéis esta parábola? ¿Cómo, pues, entenderéis todas las demás?

И им каза: Не разбирате ли тази притча? А как ще разберете всички притчи?

14 E l sembrador siembra la palabra.

Сеячът сее Словото.

15 A lgunos son como los de junto al camino, donde se siembra la palabra, que, en cuanto la oyen, en seguida viene Satanás, y se lleva la palabra que ha sido sembrada en ellos.

А онези край пътя, където се сее Словото, са тези, които, като чуят, Сатана веднага идва и грабва посятото в тях Слово.

16 O tros son como los que fueron sembrados en pedregales, que cuando oyen la palabra, al momento la reciben con gozo;

Също и посятото на скалистите места са тези, които, като чуят Словото, веднага с радост го приемат;

17 p ero no tienen raíz en sí mismos, sino que son inconstantes; y luego, cuando viene la tribulación o la persecución por causa de la palabra, en seguida sufren tropiezo.

нямат обаче корен в себе си, но са привременни; после, като настане напаст или гонение заради Словото, веднага се съблазняват.

18 O tros son los que fueron sembrados entre espinos; éstos son los que oyen la palabra,

Посятото между тръните са други; те са онези, които са слушали Словото,

19 p ero las preocupaciones del mundo, el engaño de las riquezas, y los deseos de las restantes cosas, entran y ahogan la palabra, y se vuelve infructuosa.

но светските грижи, примамката на богатството и пожеланията за други работи, като влязат, заглушават Словото и то става безплодно.

20 O tros, en fin, son los que fueron sembrados en tierra buena; los cuales oyen la palabra y la reciben, y dan fruto al treinta, al sesenta, y al ciento por uno. Nada oculto que no haya de ser manifestado

А посятото на добрата земя са тези, които слушат Словото, приемат го и дават плод - тридесет, шестдесет и стократно. Светилото и светилникът

21 T ambién les decía: ¿Acaso se trae la lámpara para ponerla debajo del almud, o debajo de la cama? ¿No es para ser puesta sobre el candelero?

И им каза: Затова ли се донася светилото, за да го сложат под шиника или под леглото? Не е ли затова, да го поставят на светилника?

22 P orque no hay nada oculto sino para ser manifestado; ni ha sucedido en secreto, sino para salir a la luz.

Защото няма нещо тайно, което да не стане явно; нито е било скрито нещо, освен за да излезе наяве.

23 E l que tiene oídos para oír, que oiga.

Ако има някой уши да слуша, нека слуша.

24 L es decía también: Atended a lo que oís; con la medida con que midáis, os será medido, y aun se os añadirá.

Каза им също: Внимавайте в това, което слушате. С каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери и ще ви се прибави.

25 P orque al que tiene, se le dará; y al que no tiene, aun lo que tiene se le quitará. Parábola del crecimiento de la semilla

Защото, който има, на него ще се даде, а който няма, от него ще се отнеме и това, което има. Божието Царство е като посято семе, което израства само̀

26 D ecía además: El reino de Dios es como un hombre que echa semilla en la tierra;

И каза: Божието царство е, както когато човек, който хвърли семе в земята;

27 y , ya duerma, ya se levante, de noche y de día, la semilla brota y crece de un modo que él mismo no sabe.

и спи и става нощ и ден; а как никне и расте семето, той не знае.

28 L a tierra da el fruto por sí misma, primero el tallo, luego la espiga, después grano abundante en la espiga;

Земята от само себе си произвежда, първо стрък, после клас, след това пълно зърно в класа.

29 y cuando el fruto lo admite, en seguida mete la hoz, porque ha llegado la siega. Parábola de la semilla de mostaza

А когато узрее плодът, начаса изпраща сърп, защото е настанала жътва. Притча за синаповото зърно

30 D ecía también: ¿A qué compararemos el reino de Dios, o con qué parábola lo expondremos?

Каза още: На какво да оприличим Божието царство или с каква притча да го представим?

31 E s como un grano de mostaza, que cuando se siembra en tierra, es más pequeño que todas las semillas que hay en la tierra;

То прилича на синапово зърно, което, когато се посее в земята, е по-малко от всички семена, които са на земята;

32 p ero después de sembrado, crece, y se hace mayor que todas las hortalizas, y echa unas ramas tan grandes, que las aves del cielo pueden cobijarse bajo su sombra. Jesucristo hace uso de las parábolas

но когато бъде посято, расте и става по-голямо от всички градински растения, и пуска големи клони, така че под сянката му могат да се подслонят небесните птици.

33 C on muchas parábolas como éstas les hablaba la palabra conforme a lo que podían oír.

И с много такива притчи им проповядваше Словото, както можеха да слушат.

34 Y sin parábolas no les hablaba; pero a sus propios discípulos les explicaba todo en privado. Jesucristo calma la tempestad

А без притча не им говореше; но насаме обясняваше всичко на Своите ученици. Исус укротява бурята

35 A quel mismo día, al atardecer, les dijo: Pasemos al otro lado.

И в същия ден, когато се свечери, Исус им каза: Да минем на отсрещната страна.

36 Y despidiendo a la multitud, se lo llevaron consigo en la barca, tal como estaba; y había otras barcas con él.

И като отпратиха народа, взеха Го със себе си в ладията, така както беше; и имаше други ладии с Него.

37 E n esto, se levantó una violenta tempestad de viento, y las olas irrumpían en la barca, de tal manera que ya se estaba llenando.

И се разрази голяма буря и вълните заливаха ладията, така че тя вече се пълнеше с вода.

38 Y él estaba en la popa, durmiendo sobre un cabezal. Entonces le despiertan y le dicen: Maestro, ¿no te importa que estemos pereciendo?

А Той беше на задната част, заспал на възглавница; и те Го събудиха и Му казаха: Учителю! Нима не Те е грижа, че загиваме?

39 É l se levantó, increpó al viento, y dijo al mar: ¡Calla, enmudece! Entonces amainó el viento, y sobrevino una gran calma.

И Той, като се събуди, смъмри вятъра и каза на езерото: Мълчи! Утихни! И вятърът престана и настана голяма тишина.

40 Y les dijo: ¿Por qué sois tan miedosos? ¿Cómo es que no tenéis fe?

Тогава им каза: Защо сте страхливи? Още ли нямате вяра?

41 E llos se aterraron mucho, y se decían unos a otros: ¿Pues quién es éste, que hasta el viento y el mar le obedecen?

И голям страх ги обзе; и те си казаха един на друг: Кой ли е Този, че и вятърът, и езерото Му се покоряват?