1 H ice pacto con mis ojos, de no fijar mi vista en ninguna doncella.

Сключих завет с очите си; и как бих погледнал към девица?

2 P orque ¿qué galardón me daría desde arriba Dios, Y qué heredad el Omnipotente desde las alturas?

Защото какъв дял се определя от Бога отгоре и какво наследство - от Всемогъщия свише?

3 ¿ No hay quebrantamiento para el impío, Y extrañamiento para los que hacen iniquidad?

Не е ли разорение за нечестивия и погибел за тези, които вършат беззаконие?

4 ¿ No ve él mis caminos, Y cuenta todos mis pasos?

Не вижда ли Той пътищата ми? И не брои ли всичките ми стъпки?

5 S i anduve con mentira, Y si mi pie se apresuró al engaño,

Ако съм ходил с лъжата и кракът ми е бързал към измама

6 P éseme Dios en balanzas de justicia, Y conocerá mi integridad.

( но нека ме претеглят в прави везни, за да познае Бог непорочността ми),

7 S i mis pasos se apartaron del camino, Si mi corazón se fue tras mis ojos, Y si algo manchado se pegó a mis manos,

ако се е отклонил кракът ми от пътя и сърцето ми е последвало очите ми, и ако се е залепило петно на ръцете ми,

8 Q ue otro coma lo que siembre yo, Y sea arrancada mi sementera.

то нека сея аз, а друг да яде, и нека бъдат изкоренени произведенията ми.

9 S i fue mi corazón seducido acerca de mujer, Y si estuve acechando a la puerta de mi prójimo,

Ако се е прелъстило сърцето ми от жена и съм причаквал при вратата на съседа си,

10 M uela para otro mi mujer, Y otros se acuesten con ella.

то нека моята жена мели за друг и други да се навеждат над нея;

11 P orque sería maldad e iniquidad Que han de castigar los jueces.

защото това би било гнусно дело и беззаконие, което да се накаже от съдиите;

12 P orque es fuego que devoraría hasta la Perdición, Y consumiría toda mi hacienda.

понеже това е огън, който изгаря до погубване и би изкоренил всичките ми плодове.

13 S i hubiera tenido en poco el derecho de mi siervo y de mi sierva, Cuando ellos contendían conmigo,

Ако съм презрял правото на слугата си или на слугинята си, когато имаха спор с мене,

14 ¿ Qué haría yo cuando Dios se levantase? Y cuando él preguntara, ¿qué le respondería yo?

то какво бих сторил, когато се надигне Бог? И какво бих Му отговорил, когато ме посети?

15 E l que en el vientre me hizo a mí, ¿no los hizo a ellos también? ¿Y no nos dispuso uno mismo en la matriz?

Онзи, Който е създал мене в утробата, не образува ли и него? И не Същият ли ни създаде в утробата?

16 S i me negué al deseo de los pobres, E hice desfallecer los ojos de la viuda;

Ако съм въздържал сиромасите от това, което желаеха, или съм направил да помрачнеят очите на вдовицата,

17 S i comí mi bocado yo solo, Y no comió de él el huérfano

или съм изял сам залъка си, без да е яло сирачето от него

18 ( Porque desde mi juventud cuidé de él como un padre, Y desde el vientre de mi madre fui su protector);

(напротив, от младостта ми то порасна при мене като при баща и от утробата на майка си съм наставлявал вдовицата),

19 S i he visto a algún desgraciado sin vestido, Y al menesteroso sin abrigo;

ако съм гледал някого да гине от нямане на дрехи или сиромах, че няма завивка,

20 S i no me bendijeron sus lomos, Y del vellón de mis ovejas se calentaron;

и не са ме благославяли чреслата му, като се е стоплял с вълната от овцете ми;

21 S i alcé contra el huérfano mi mano, Aunque viese que me respaldaban en la puerta;

ако съм повдигнал ръка против сирачето, като виждах, че имам помощ в портата;

22 M i espalda se caiga de mi hombro, Y mi brazo sea desgajado.

то да падне мишцата ми от рамото и ръката ми да се пречупи от лакътя;

23 P orque temí el castigo de Dios, Contra cuya majestad yo no tendría poder.

защото погибел от Бога беше ужас за мен и пред Неговото величие не можех да сторя нищо.

24 S i puse en el oro mi esperanza, Y dije al oro: Mi confianza eres tú;

Ако съм възлагал надеждата си на злато или съм казал на чистото злато: Ти си мое упование;

25 S i puse mi complacencia en que mis riquezas se multiplicasen, Y en que mi mano acaparase mucho;

ако съм се веселил, защото богатството ми беше голямо и защото ръката ми беше намерила изобилие;

26 S i he mirado al sol cuando resplandecía, O a la luna cuando iba hermosa,

ако, като съм гледал слънцето, когато изгряваше, или луната, когато ходеше в светлината си,

27 Y mi corazón se engañó en secreto, Y mi boca les envió un beso de adoración con mi mano;

се е увлякло тайно сърцето ми и устата ми са целували ръката ми;

28 E sto también sería maldad juzgada; Porque habría negado al Dios soberano.

и това би било беззаконие, което да се накаже от съдиите, защото бих се отрекъл от Вишния Бог.

29 S i me alegré en el quebrantamiento del que me aborrecía, Y me regocijé cuando le halló el mal

Ако съм злорадствал в загиването на мразещия ме или ми е ставало драго, когато го е сполетявало зло

30 ( Ni aun entregué al pecado mi lengua, Pidiendo maldición para su alma);

(даже не съм допуснал устата ми да съгреши, за да искам живота му с проклятие);

31 C uando mis siervos decían: ¡Quién nos diera saciarnos de su carne!

ако хората от шатъра ми не са казали: Кой може да покаже някого, който не е бил наситен от него с месо?

32 ( El forastero no pasaba fuera la noche; Mis puertas abría al caminante);

(чужденецът не нощуваше вън; отварях вратата си на пътника);

33 S i encubrí como hombre mis transgresiones, Escondiendo en mi seno mi iniquidad,

ако съм прикривал престъпленията си, както Адам, като съм скривал беззаконието си в пазвата си,

34 P or temor de la opinión pública, Y el menosprecio de las gentes me asustaba, Hasta quedarme callado, sin atreverme a salir de mi puerta;

понеже се боях от голямото множество и презрението на семействата ме ужасяваше, така че млъквах и не излизах от вратата

35 ¡ Quién me diera que Dios me oyese! He aquí mi confianza es que el Omnipotente testificará por mí; Aunque mi adversario escriba un libelo contra mí.

(О, да имаше някой да ме слуша! - Ето, виж тук подписа ми; Всемогъщият нека ми отговори! - И да имах акта, който противникът ми е написал!

36 C iertamente yo lo llevaría sobre mi hombro, Y me lo ceñiría como una corona.

Ето, на рамо щях да го нося, за венец щях да го привържа на себе си!

37 Y o le daría cuenta de todos mis pasos, Y como un príncipe me presentaría ante él.

Щях да му дам отчет за стъпките си; като княз щях да се приближа към него.);

38 S i mi tierra clama contra mí, Y lloran todos sus surcos;

ако нивата ми вика против мен и браздите ѝ плачат заедно;

39 S i comí su cosecha sin pagarla, O afligí el alma de sus dueños,

ако съм изял плода ѝ, без да платя, или съм изгасил живота на стопаните ѝ;

40 E n lugar de trigo me nazcan abrojos, Y espinos en lugar de cebada. Aquí terminan las palabras de Job.

тогава да израстат тръни вместо жито и вместо ечемик - плевели. Свършиха се думите на Йов.