1 С ключих завет с очите си; и как бих погледнал към девица?

2 З ащото какъв дял се определя от Бога отгоре и какво наследство - от Всемогъщия свише?

3 Н е е ли разорение за нечестивия и погибел за тези, които вършат беззаконие?

4 Н е вижда ли Той пътищата ми? И не брои ли всичките ми стъпки?

5 А ко съм ходил с лъжата и кракът ми е бързал към измама

6 ( но нека ме претеглят в прави везни, за да познае Бог непорочността ми),

7 а ко се е отклонил кракът ми от пътя и сърцето ми е последвало очите ми, и ако се е залепило петно на ръцете ми,

8 т о нека сея аз, а друг да яде, и нека бъдат изкоренени произведенията ми.

9 А ко се е прелъстило сърцето ми от жена и съм причаквал при вратата на съседа си,

10 т о нека моята жена мели за друг и други да се навеждат над нея;

11 з ащото това би било гнусно дело и беззаконие, което да се накаже от съдиите;

12 п онеже това е огън, който изгаря до погубване и би изкоренил всичките ми плодове.

13 А ко съм презрял правото на слугата си или на слугинята си, когато имаха спор с мене,

14 т о какво бих сторил, когато се надигне Бог? И какво бих Му отговорил, когато ме посети?

15 О нзи, Който е създал мене в утробата, не образува ли и него? И не Същият ли ни създаде в утробата?

16 А ко съм въздържал сиромасите от това, което желаеха, или съм направил да помрачнеят очите на вдовицата,

17 и ли съм изял сам залъка си, без да е яло сирачето от него

18 ( напротив, от младостта ми то порасна при мене като при баща и от утробата на майка си съм наставлявал вдовицата),

19 а ко съм гледал някого да гине от нямане на дрехи или сиромах, че няма завивка,

20 и не са ме благославяли чреслата му, като се е стоплял с вълната от овцете ми;

21 а ко съм повдигнал ръка против сирачето, като виждах, че имам помощ в портата;

22 т о да падне мишцата ми от рамото и ръката ми да се пречупи от лакътя;

23 з ащото погибел от Бога беше ужас за мен и пред Неговото величие не можех да сторя нищо.

24 А ко съм възлагал надеждата си на злато или съм казал на чистото злато: Ти си мое упование;

25 а ко съм се веселил, защото богатството ми беше голямо и защото ръката ми беше намерила изобилие;

26 а ко, като съм гледал слънцето, когато изгряваше, или луната, когато ходеше в светлината си,

27 с е е увлякло тайно сърцето ми и устата ми са целували ръката ми;

28 и това би било беззаконие, което да се накаже от съдиите, защото бих се отрекъл от Вишния Бог.

29 А ко съм злорадствал в загиването на мразещия ме или ми е ставало драго, когато го е сполетявало зло

30 ( даже не съм допуснал устата ми да съгреши, за да искам живота му с проклятие);

31 а ко хората от шатъра ми не са казали: Кой може да покаже някого, който не е бил наситен от него с месо?

32 ( чужденецът не нощуваше вън; отварях вратата си на пътника);

33 а ко съм прикривал престъпленията си, както Адам, като съм скривал беззаконието си в пазвата си,

34 п онеже се боях от голямото множество и презрението на семействата ме ужасяваше, така че млъквах и не излизах от вратата

35 ( О, да имаше някой да ме слуша! - Ето, виж тук подписа ми; Всемогъщият нека ми отговори! - И да имах акта, който противникът ми е написал!

36 Е то, на рамо щях да го нося, за венец щях да го привържа на себе си!

37 Щ ях да му дам отчет за стъпките си; като княз щях да се приближа към него.);

38 а ко нивата ми вика против мен и браздите ѝ плачат заедно;

39 а ко съм изял плода ѝ, без да платя, или съм изгасил живота на стопаните ѝ;

40 т огава да израстат тръни вместо жито и вместо ечемик - плевели. Свършиха се думите на Йов.