1 ( По слав. 103.) Благославяй, душо моя, Господа. Господи, Боже мой, Ти си твърде велик, с блясък и величие си облечен -

2 Т и, Който се обличаш със светлината като с дреха и простираш небето като завеса;

3 К ойто издигаш високите Си обиталища над водите, правиш облаците Своя колесница и вървиш с крилете на вятъра;

4 К ойто правиш ангелите Си силни като ветровете и слугите Си - като огнения пламък;

5 К ойто си положил земята на основата ѝ, за да не се поклати за вечни времена.

6 П окрил си я с морето като с дреха; водите застанаха над планините.

7 О т Твоето смъмряне те побегнаха, от гласа на гърма Ти се впуснаха в бяг.

8 И здигнаха се планините, снишаваха се долините на мястото, което беше определил за тях.

9 П оложил си граница на водите, за да не могат да преминат, нито да се върнат пак да покрият земята.

10 Т и си, Който изпращаш извори в доловете, за да текат между планините.

11 Н апояват всички полски зверове; с тях дивите осли утоляват жаждата си;

12 п ри тях небесните птици живеят и пеят между клоните.

13 Т и си, Който поиш планините от високите Си обиталища, така че от плода на Твоите дела се насища земята;

14 п равиш да никне трева за добитъка и зеленчуци, необходими на човека, за да изважда храна от земята,

15 и вино, което весели сърцето на човека и прави да лъщи лицето му повече от дървено масло, и хляб, който укрепва сърцето на човека.

16 В еликолепните дървета се наситиха, ливанските кедри, които Господ е насадил,

17 к ъдето птиците си свиват гнезда и елхите са жилище на щъркела;

18 в исоките планини са дом на дивите кози, канарите са прибежище на дивите зайци.

19 Т ой е определил луната, за да показва времената; слънцето знае кога да залязва.

20 С пускаш тъмнина и настава нощ, когато всичките горски зверове се разхождат.

21 Л ъвчетата реват за плячка и търсят от Бога храна.

22 И згрее ли слънцето, те си отиват и лягат в рововете си.

23 Ч овек излиза на работата си и се труди до вечерта.

24 К олко са разнообразни Твоите дела, Господи! С мъдрост си направил всички тях; земята е пълна с Твоите творения.

25 Е то голямото и просторно море, където има безброй пълзящи животни - животни малки и големи.

26 Т ам плават корабите; там е и чудовището, което си създал да играе в него.

27 В сички те от Теб очакват да им дадеш навреме храната.

28 К аквото им даваш, те го събират; отваряш ръката Си и те се насищат с блага,

29 с криеш ли лицето Си, те се смущават; прибираш ли дъха им, те умират и се връщат в пръстта си.

30 И зпращаш ли Духа Си, те се създават; и подновяваш лицето на земята.

31 Н ека трае довека славата Господня; нека се радва в делата Си Господ,

32 К ойто, когато гледа към земята, тя трепери, когато се допира до планините, те димят.

33 Щ е пея на Господа, докато съм жив; ще славословя моя Бог, докато съществувам.

34 Д а Му бъде приятно моето размишление; аз ще се веселя в Господа.

35 Н ека се довършат грешните от земята и нечестивите да ги няма вече. Благославяй, душо моя, Господа. Алилуя.