1 С лед това филистимците свикаха войските си за война, събраха се в Сокхот Юдин и разположиха стан в Ехес-дамим, между Сокхот и Азика.

2 А Саул и Израелевите мъже се събраха и разположиха стан в долината Ила, и се приготвиха за бой против филистимците.

3 Ф илистимците стояха на хълма от едната страна, а Израел стоеше на хълма от другата страна и долината беше между тях.

4 И от филистимския стан излезе юнак на име Голиат, от Гет, шест лакътя и една педя висок.

5 Т ой имаше меден шлем на главата си и беше облечен с люспеста броня. Тежестта на бронята беше пет хиляди сикъла мед.

6 И маше медни наколенки на пищялите си и медно щитче на раменете си.

7 Д ръжката на копието му беше като кросно на тъкач; и острието на копието му тежеше шестстотин сикъла желязо. Щитоносецът му вървеше пред него.

8 И той застана и извика към Израелевите редици: Защо излязохте да се биете? Не съм ли аз филистимец и вие Саулови слуги? Изберете си един мъж и нека слезе при мен.

9 А ко може да се бие с мен и да ме убие, тогава ние ще ви бъдем слуги. Но ако аз го надвия и го убия, тогава вие ще ни бъдете слуги и ще ни се подчинявате.

10 Ф илистимецът каза още: Аз хвърлям презрение днес върху Израелевите редици. Дайте ми мъж да се бием двамата.

11 А Саул и целият Израел, когато чуха думите на филистимеца, се смаяха и се уплашиха много.

12 А Давид беше син на онзи ефратец от Витлеем Юдейски, чието име беше Есей и който имаше осем сина. В Сауловите дни този човек имаше старейшински чин между хората.

13 Т римата по-големи сина на Есей бяха последвали Саул във войната; имената на тримата му сина, които отидоха на война, бяха: на първородния - Елиав, на втория след него - Авинадав, и на третия - Сама.

14 Д авид беше най-младият; а тримата по-големи следваха Саул.

15 А Давид оставяше Саул, за да пасе овцете на баща си във Витлеем, и после пак се връщаше.

16 И филистимецът се приближаваше сутрин и вечер и се представяше четиридесет дни.

17 В това време Есей каза на сина си Давид: Вземи сега за братята си една ефа пържено жито и тези десет хляба и им ги занеси бързо в стана.

18 А тези десет пити сирене занеси на хилядника им. Виж здрави ли са братята ти и ми донеси вест от тях.

19 С аул и братята ти, и всички Израелеви мъже са в долината Ила, където се бият с филистимците.

20 И така, на сутринта Давид стана рано, остави овцете на пазач, взе нещата и отиде, както Есей му беше заповядал. Той отиде при оградата от коли, когато войската бе подредена за битката и с викове се готвеше за бой.

21 И Израел и филистимците се опълчиха войска срещу войска.

22 А Давид остави товара си при пазача на колите и като се завтече към войската, дойде и попита братята си за здравето им.

23 Д окато разговаряше с тях, ето, юнакът, филистимецът от Гет на име Голиат, излезе от филистимските редици и повтори същите думи; и Давид го чу.

24 А всички Израелеви мъже, като видяха този мъж, побегнаха от него и много се уплашиха.

25 И зраелевите мъже казваха: Видяхте ли този мъж, който излиза? Настина той излезе да хвърли презрение върху Израел; който обаче го убие, него царят ще надари с голямо богатство и ще му даде дъщеря си, и ще направи бащиния му дом свободен в Израел.

26 И Давид проговори на стоящите при него мъже: Какво ще стане с онзи, който порази този филистимец и премахне укора от Израел? Защото кой е този необрязан филистимец, за да хвърли презрение върху войските на живия Бог?

27 И народът му отговори според казаните думи: Това ще бъде дадено на мъжа, който би го поразил.

28 А като чу Елиав, най-големият му брат, как Давид говореше на мъжете, Елиав се разгневи на Давид и каза: Защо си слязъл тук? И на кого си оставил малкото овце в пустинята? Аз зная гордостта ти и лукавството на сърцето ти. Ти си дошъл, за да видиш битката.

29 Д авид отговори: Какво съм сторил сега? Няма ли причина?

30 И се обърна към друг и говори по същия начин; и народът пак му отговори, както преди това.

31 А когато се разчуха думите, които Давид казваше, ги известиха на Саул; и той го повика при себе си.

32 Д авид каза на Саул: Да не отпада сърцето на никого заради този филистимец. Слугата ти ще иде и ще се бие с него.

33 Н о Саул отвърна на Давид: Ти не можеш да идеш против този филистимец и да се биеш с него. Ти си дете, а той е войнствен мъж още от младостта си.

34 А Давид каза на Саул: Слугата ти пасеше овцете на баща си; и когато връхлетеше лъв или мечка и грабнеше агне от стадото,

35 а з го подгонвах и го нападах, и отървавах грабнатото от устата му. А когато се нахвърляше върху мене, хващах го за брадата, поразявах го и го убивах.

36 С лугата ти е убивал и лъв, и мечка. Този необрязан филистимец ще бъде като едно от тях, понеже хвърли презрение върху войските на живия Бог.

37 Д авид каза още: Господ, Който ме отърва от лапата на лъв и от лапата на мечка, ще ме отърве и от ръката на този филистимец. И Саул каза на Давид: Върви; и Господ да бъде с тебе.

38 Т огава Саул облече Давид с облеклото си и сложи меден шлем на главата му, и го облече с броня.

39 Д авид препаса неговия меч над облеклото му и се опита да походи, защото не беше свикнал с тях. И Давид каза на Саул: Не мога да ходя с тези оръжия, защото не съм свикнал. И Давид ги съблече.

40 Т ой взе тоягата си в ръка и като избра пет гладки камъка от потока, ги сложи в овчарската си торба. Тогава Давид започна да се приближава към филистимеца с прашката си в ръка.

41 И филистимецът идваше и се приближаваше към Давид; а щитоносецът му вървеше пред него.

42 И когато филистимецът се огледа и видя Давид, изгледа го с презрение, защото беше дете, беше рус и красив.

43 Ф илистимецът каза на Давид: Куче ли съм аз, че идваш против мене с тояга? И филистимецът прокле Давид с боговете си.

44 Ф илистимецът каза също на Давид: Ела при мен и ще дам месата ти на летящите птици и на земните зверове.

45 А Давид отвърна на филистимеца: Ти идваш против мене с меч, копие и сулица; а аз идвам против тебе в името на Господа на Силите, Бога на Израелевите войски, върху които ти хвърли презрение.

46 Д нес Господ ще те предаде в ръката ми. Като те убия, ще ти отнема главата и днес ще предам труповете на филистимското множество на летящите птици и на земните зверове; за да познае целият свят, че има Бог в Израел.

47 Д а познаят всички хора, събрани тук, че Господ не избавя с меч и копие; защото боят е на Господа и Той ще ви предаде в нашите ръце.

48 И когато филистимецът се изправи, идваше и се приближаваше срещу Давид, Давид побърза и се затича към редиците да посрещне филистимеца.

49 Д авид бръкна в торбата си, взе оттам един камък и като го хвърли с прашката си, удари филистимеца в челото му, така че камъкът се заби в главата му. И филистимецът падна по лице на земята.

50 Т ака Давид победи филистимеца с прашка и камък, удари го и го уби. Но в ръката на Давид нямаше меч;

51 з атова той се затича и застана над филистимеца, хвана меча му, изтръгна го от ножницата му и като го уби, отсече главата му с меча. А филистимците, като видяха, че юнакът им умря, побегнаха.

52 Т огава Израелевите и Юдовите мъже скочиха, нададоха вик и подгониха филистимците до прохода на Гая и до портите на Акарон. И ранените филистимци падаха по пътя за Саараим до Гет и до Акарон.

53 А израелтяните, като се върнаха от преследването на филистимците, разграбиха стана им.

54 И Давид взе главата на филистимеца и я занесе в Йерусалим, а оръжията му сложи в шатъра си.

55 А Саул, когато видя, че Давид излизаше против филистимеца, каза на военачалника си Авенир: Авенире, чий син е този момък? А Авенир отвърна: Заклевам се в живота на душата ти, царю, не зная.

56 Ц арят каза: Попитай чий син е този момък.

57 И когато Давид се връщаше от поражението на филистимеца, Авенир го извика и го доведе пред Саул. А главата на филистимеца беше в ръката му.

58 С аул го попита: Чий син си, младежо? А Давид отговори: Аз съм син на слугата ти, витлеемеца Есей.