1 К огато Израел беше младенец, тогава го възлюбих и от Египет повиках сина Си.

2 К олкото повече ги викаха пророците, толкова повече те се оттегляха от тях; жертваха на ваалимите и кадяха на ваяните идоли.

3 П ри това Аз научих Ефрем да ходи, като го хващах за мишците му; но не познаваха, че Аз ги лекувам.

4 П ривлякох ги с човешки въжета, с връзки на любов и бях за тях като онези, които изваждат хомота от челюстите им, и сложих храна пред тях.

5 Т ой няма да се върне в Египетската земя, а асириецът ще му бъде цар; защото отказаха да се обърнат към Мене.

6 М еч ще свирепее против градовете му и ще довърши силите му, и ще ги унищожи. Поради собствените им намерения

7 н ародът Ми решително отстъпва от Мен; ако и да ги призовават пророците да гледат към Всевишния, пак никой не се старае да се изправи.

8 К ак да те предам, Ефреме? Как да те изоставя, Израелю? Как да те направя като Адма? Как да те поставя като Севоим? Сърцето Ми се промени дълбоко в Мене, милосърдието Ми се запали.

9 Н яма да изпълня намерението на пламенния Си гняв, няма пак да изтребя Ефрем; защото Аз съм Бог, а не човек - Святият сред теб, и няма да дойда при тебе с гняв.

10 Т е ще ходят след Господа, Който ще реве като лъв; а когато изреве, тогава децата ще бързат да дойдат от запад.

11 Щ е бързат да дойдат от Египет като птица и от Асирийската земя - като гълъб; и ще ги настаня пак в къщите им, казва Господ. Неверността и наказанието на Ефрем

12 Е фрем Ме обкръжава с лъжи и Израелевият дом - с измама; и Юда още се колебае спрямо Бога, спрямо Святия, Който е верен.