1 Г осподнето слово, което дойде към Йоил, Фатуилевия син:

2 С лушайте това, старци, и отворете ухо, всички жители на земята: Ставало ли е такова нещо във вашите дни или в дните на бащите ви?

3 Р азкажете това на децата си и децата ви нека го разкажат на своите деца, и техните деца - на следващо поколение.

4 К аквото остави гъсеницата, изяде го скакалецът; и каквото остави скакалецът, изяде го червеят; и каквото остави червеят, изяде го бръмбарът.

5 И зтрезнейте, пияници, и плачете, и ридайте, всички винопийци, за новото вино; защото бе отнето от устата ви.

6 П онеже на земята Ми излезе народ силен и без брой, чиито зъби са лъвски и който има кътни зъби като лъвица.

7 О пустоши лозата Ми и сломи смокините Ми; обели я съвсем и я хвърли; пръчките ѝ се обелиха.

8 П лачѝ като сгодена девица, опасана с вретище, за мъжа на младостта си.

9 Х лебният принос и възлиянието престанаха в дома Господен; и свещениците, служителите Господни, жалеят.

10 З апустя полето, жалее земята; защото се загуби житото, изсъхна младото вино, дървеното масло е слабо.

11 П осрамете се, земеделци, и ридайте лозари, за пшеницата и за ечемика; защото жътвата на нивата се изгуби.

12 Л озата изсъхна и смокинята повехна; нарът, палмата и ябълката, дори всичките полски дървета изсъхнаха; и радостта изчезна сред човешките синове. Призив за пост и молитва

13 О пашете се с вретище и плачете, свещеници; ридайте, служители на олтара; елате, нощувайте във вретище, служители на моя Бог; защото хлебният принос и възлиянието са прекратени в дома на вашия Бог.

14 О светете пост, свикайте тържествено събрание, съберете старейшините и всички жители на страната в дома на Господа, нашия Бог, и извикайте към Господа.

15 Ж алко за онзи ден! Защото денят Господен наближи и ще дойде като гибел от Всесилния.

16 Н е се ли отне храната пред очите ни, веселието и радостта - от дома на нашия Бог?

17 С емената изсъхнаха под буците си, житниците запустяха, хранилищата се съсипаха, защото житото изсъхна.

18 К ак пъшка добитъкът! Скитат се стадата говеда, защото нямат пасбище. Да! Изгниха стадата овце.

19 Г осподи, към Тебе викам; защото огънят изгори пасбищата на целината и пламъкът изгори всичките полски дървета.

20 Д аже и полските животни, задъхвайки се, поглеждат към Тебе; защото водните потоци пресъхнаха и огън изгори пасбищата на целината.