1 Г осподнето слово, което дойде към Йоил, Фатуилевия син:

The word of Jehovah that came to Joel the son of Pethuel.

2 С лушайте това, старци, и отворете ухо, всички жители на земята: Ставало ли е такова нещо във вашите дни или в дните на бащите ви?

Hear this, ye old men, and give ear, all ye inhabitants of the land. Hath this been in your days, or even in the days of your fathers?

3 Р азкажете това на децата си и децата ви нека го разкажат на своите деца, и техните деца - на следващо поколение.

Tell your children of it, and your children their children, and their children another generation:

4 К аквото остави гъсеницата, изяде го скакалецът; и каквото остави скакалецът, изяде го червеят; и каквото остави червеят, изяде го бръмбарът.

that which the palmer-worm hath left hath the locust eaten; and that which the locust hath left hath the cankerworm eaten; and that which the cankerworm hath left hath the caterpillar eaten.

5 И зтрезнейте, пияници, и плачете, и ридайте, всички винопийци, за новото вино; защото бе отнето от устата ви.

Awake, ye drunkards, and weep; and howl, all ye drinkers of wine, because of the new wine: for it is cut off from your mouth.

6 П онеже на земята Ми излезе народ силен и без брой, чиито зъби са лъвски и който има кътни зъби като лъвица.

For a nation is come up upon my land, strong and without number: his teeth are the teeth of a lion, and he hath the cheek teeth of a lioness.

7 О пустоши лозата Ми и сломи смокините Ми; обели я съвсем и я хвърли; пръчките ѝ се обелиха.

He hath made my vine a desolation, and barked my fig-tree; he hath made it clean bare, and cast it away: its branches are made white.

8 П лачѝ като сгодена девица, опасана с вретище, за мъжа на младостта си.

Wail like a virgin girded with sackcloth for the husband of her youth.

9 Х лебният принос и възлиянието престанаха в дома Господен; и свещениците, служителите Господни, жалеят.

The oblation and the drink-offering are cut off from the house of Jehovah; the priests, Jehovah's ministers, mourn.

10 З апустя полето, жалее земята; защото се загуби житото, изсъхна младото вино, дървеното масло е слабо.

The field is laid waste, the land mourneth; for the corn is wasted, the new wine is dried up, the oil languisheth.

11 П осрамете се, земеделци, и ридайте лозари, за пшеницата и за ечемика; защото жътвата на нивата се изгуби.

Be ashamed, ye husbandmen; howl, ye vinedressers, for the wheat and for the barley: because the harvest of the field hath perished.

12 Л озата изсъхна и смокинята повехна; нарът, палмата и ябълката, дори всичките полски дървета изсъхнаха; и радостта изчезна сред човешките синове. Призив за пост и молитва

The vine is dried up, and the fig-tree languisheth; the pomegranate-tree, the palm also and the apple-tree; all the trees of the field are withered, yea, joy is withered away from the children of men.

13 О пашете се с вретище и плачете, свещеници; ридайте, служители на олтара; елате, нощувайте във вретище, служители на моя Бог; защото хлебният принос и възлиянието са прекратени в дома на вашия Бог.

Gird yourselves, and lament, ye priests; howl, ministers of the altar; come, lie all night in sackcloth, ye ministers of my God: for the oblation and the drink-offering are withholden from the house of your God.

14 О светете пост, свикайте тържествено събрание, съберете старейшините и всички жители на страната в дома на Господа, нашия Бог, и извикайте към Господа.

Hallow a fast, proclaim a solemn assembly, gather the elders, all the inhabitants of the land to the house of Jehovah your God, and cry unto Jehovah.

15 Ж алко за онзи ден! Защото денят Господен наближи и ще дойде като гибел от Всесилния.

Alas for the day! for the day of Jehovah is at hand, and as destruction from the Almighty shall it come.

16 Н е се ли отне храната пред очите ни, веселието и радостта - от дома на нашия Бог?

Is not the food cut off before our eyes, joy and gladness from the house of our God?

17 С емената изсъхнаха под буците си, житниците запустяха, хранилищата се съсипаха, защото житото изсъхна.

The seeds are rotten under their clods, the granaries are laid desolate, the barns are broken down; for the corn is withered.

18 К ак пъшка добитъкът! Скитат се стадата говеда, защото нямат пасбище. Да! Изгниха стадата овце.

How do the beasts groan! The herds of cattle are bewildered, for they have no pasture; the flocks of sheep also are in suffering.

19 Г осподи, към Тебе викам; защото огънят изгори пасбищата на целината и пламъкът изгори всичките полски дървета.

To thee, Jehovah, do I cry; for the fire hath devoured the pastures of the wilderness, and the flame hath burned up all the trees of the field.

20 Д аже и полските животни, задъхвайки се, поглеждат към Тебе; защото водните потоци пресъхнаха и огън изгори пасбищата на целината.

The beasts of the field also cry unto thee; for the water-courses are dried, and the fire hath devoured the pastures of the wilderness.