1 З атова и ти си без извинение, о, човече, какъвто и да си, когато съдиш някой друг; защото в каквото съдиш другия, себе си осъждаш; понеже ти, който съдиш, вършиш същото.

Therefore thou art inexcusable, O man, every one who judgest, for in that in which thou judgest another, thou condemnest thyself; for thou that judgest doest the same things.

2 А знаем, че Божият съд против тези, които вършат такива работи, е според истината.

But we know that the judgment of God is according to truth upon those who do such things.

3 И ти, човече, който съдиш онези, които вършат такива работи, мислиш ли, че ще избегнеш съда на Бога, като вършиш и ти същото?

And thinkest thou this, O man, who judgest those that do such things, and practisest them, that thou shalt escape the judgment of God?

4 И ли презираш Неговата богата благост, търпеливост и дълготърпение, без да знаеш, че Божията благост е назначена да те води към покаяние?

or despisest thou the riches of his goodness, and forbearance, and long-suffering, not knowing that the goodness of God leads thee to repentance?

5 Н о с упорството си и непокаяното си сърце трупаш на себе си гняв за деня на гнева, когато ще се открие праведният съд на Бога,

but, according to thy hardness and impenitent heart, treasurest up to thyself wrath, in day of wrath and revelation of righteous judgment of God,

6 К ойто ще въздаде на всеки според делата му:

who shall render to each according to his works:

7 в ечен живот на тези, които с постоянство в добри дела търсят слава, почест и безсмъртие;

to them who, in patient continuance of good works, seek for glory and honour and incorruptibility, life eternal.

8 а пък гняв и негодувание на онези, които са твърдоглави и не се покоряват на истината, а се покоряват на неправдата;

But to those that are contentious, and are disobedient to the truth, but obey unrighteousness, wrath and indignation,

9 с кръб и неволя на всяка човешка душа, която върши зло, първо на юдеина, после и на гърка,

tribulation and distress, on every soul of man that works evil, both of Jew first, and of Greek;

10 а слава, почест и мир на всеки, който върши добро, първо на юдеина, после и на гърка.

but glory and honour and peace to every one that works good, both to Jew first and to Greek:

11 П онеже Бог не гледа на лице.

for there is no acceptance of persons with God.

12 З ащото тези, които са съгрешили, без да имат закон, без закон и ще погинат; и които са съгрешили под закон, под закона ще бъдат съдени.

For as many as have sinned without law shall perish also without law; and as many as have sinned under law shall be judged by law,

13 З ащото не слушателите на закона са праведни пред Бога; но изпълнителите на закона ще бъдат оправдани

(for not the hearers of the law just before God, but the doers of the law shall be justified.

14 ( понеже когато езичниците, които нямат закон, по природа вършат това, което се изисква от закона, то и без да имат закон, те сами са закон за себе си,

For when nations, which have no law, practise by nature the things of the law, these, having no law, are a law to themselves;

15 п о това, че те показват действието на закона, написано на сърцата им, за което свидетелства и съвестта им, а помислите им или ги осъждат в спор помежду си, или ги оправдават)

who shew the work of the law written in their hearts, their conscience also bearing witness, and their thoughts accusing or else excusing themselves between themselves;)

16 в деня, когато Бог чрез Исус Христос ще съди тайните дела на човеците според моето благовестие. Юдеите и Моисеевият закон

in day when God shall judge the secrets of men, according to my glad tidings, by Jesus Christ.

17 Н о ако ти се наричаш юдеин и се облягаш на закон, и се хвалиш с Бога,

But if thou art named a Jew, and restest in the law, and makest thy boast in God,

18 и знаеш Неговата воля, и изпитваш различните мнения и отбираш най-доброто, понеже се учиш от закона,

and knowest the will, and discerningly approvest the things that are more excellent, being instructed out of the law;

19 и си уверен в себе си, че си водач на слепите, светлина на тези, които са в тъмнина,

and hast confidence that thou thyself art a leader of the blind, a light of those who in darkness,

20 н аставник на простите, учител на невръстните, понеже имаш в закона олицетворение на знанието и на истината,

an instructor of the foolish, a teacher of babes, having the form of knowledge and of truth in the law:

21 т огава ти, който учиш другите, учиш ли себе си? Ти, който проповядваш да не крадат, крадеш ли?

thou then that teachest another, dost thou not teach thyself? thou that preachest not to steal, dost thou steal?

22 Т и, който казваш да не прелюбодействат, прелюбодействаш ли? Ти, който се отвращаваш от идолите, светотатстваш ли?

thou that sayest not commit adultery, dost thou commit adultery? thou that abhorrest idols, dost thou commit sacrilege?

23 Т и, който се хвалиш със закона, опозоряваш ли Бога, като потъпкваш закона?

thou who boastest in law, dost thou by transgression of the law dishonour God?

24 П итам това, защото според както е писано, поради вас се хули Божието име между езичниците.

For the name of God is blasphemed on your account among the nations, according as it is written.

25 П онеже обрязването наистина ползва, ако изпълняваш закона; но ако си нарушител на закона, тогава твоето обрязване става необрязване.

For circumcision indeed profits if thou keep law; but if thou be a law-transgressor, thy circumcision is become uncircumcision.

26 И така, ако необрязаният пази наредбите на закона, няма ли неговото необрязване да му се вмени за обрязване?

If therefore the uncircumcision keep the requirements of the law, shall not his uncircumcision be reckoned for circumcision,

27 И онзи, който остане в природното си състояние необрязан, но пак изпълнява закона, няма ли да осъди тебе, който имаш писан закон и обрязване, но си потъпкал закона?

and uncircumcision by nature, fulfilling the law, judge thee, who, with letter and circumcision, a law-transgressor?

28 З ащото не е юдеин онзи, който е външно такъв, нито е обрязване онова, което е външно в плътта;

For he is not a Jew who one outwardly, neither that circumcision which is outward in flesh;

29 а юдеин е този, който е такъв вътрешно; а обрязване е това, което е на сърцето, в дух, а не в буквата; чиято похвала не е от човеците, а от Бога.

but he a Jew inwardly; and circumcision, of the heart, in spirit, not in letter; whose praise not of men, but of God.