1 А Яков чу думите на Лавановите синове, които казваха: Яков отне целия имот на баща ни и от бащиния ни имот придоби цялото това богатство.

And he heard the words of Laban's sons, saying, Jacob has taken away all that was our father's, and of what was our father's he has acquired all this glory.

2 И , ето, Яков видя, че Лаван не беше разположен към него, както преди.

And Jacob saw the countenance of Laban, and behold, it was not toward him as previously.

3 А Господ каза на Яков: Върни се в отечеството си и в рода си и Аз ще бъда с тебе.

And Jehovah said to Jacob, Return into the land of thy fathers, and to thy kindred; and I will be with thee.

4 Т огава Яков прати да повикат Рахил и Лия на полето при стадото му;

And Jacob sent and called Rachel and Leah to the fields to his flock,

5 и им каза: Виждам, че баща ви не е разположен към мене, както преди, но Бог на баща ми е бил с мен.

and said to them, I see your father's countenance, that it is not toward me as previously; but the God of my father has been with me.

6 А вие знаете, че с цялата си сила работих на баща ви.

And you know that with all my power I have served your father.

7 Н о баща ви ме излъга и десет пъти променя заплатата ми; обаче Бог не го остави да ми напакости.

And your father has mocked me, and has changed my wages ten times; but God suffered him not to hurt me.

8 А ко кажеше така: Капчестите ще ти бъдат заплатата, тогава цялото стадо раждаше капчести, а ако кажеше така: Шарените ще ти бъдат заплатата, тогава цялото стадо раждаше шарени.

If he said thus; The speckled shall be thy hire, then all the flocks bore speckled; and if he said thus: The ringstraked shall be thy hire, then all the flocks bore ringstraked.

9 Т ака Бог отне стадото на баща ви и го даде на мен.

And God has taken away the cattle of your father, and given to me.

10 И по времето, когато стадото зачеваше, видях на сън, че, ето, козлите, които се качваха на стадото, бяха шарени, капчести и сиви.

And it came to pass at the time of the ardour of the flocks, that I lifted up mine eyes, and saw in a dream, and behold, the rams that leaped upon the flocks were ringstraked, speckled, and spotted.

11 И ангел Божий ми каза в съня: Якове. А аз отговорих: Ето ме.

And the Angel of God said to me in a dream, Jacob! And I said, Here am I.

12 Т ой каза: Погледни и виж, че всички козли, които оплождат стадото, са шарени, капчести и сиви, защото видях всичко, което ти прави Лаван.

And he said, Lift up now thine eyes, and see: all the rams that leap upon the flock are ringstraked, speckled, and spotted; for I have seen all that Laban does to thee.

13 А з съм Бог на Ветил, където ти помаза стълб с масло и където Ми се обрече. Стани сега, излез от тази земя и се върни в родината си.

I am the God of Bethel, where thou anointedst the pillar, where thou vowedst a vow to me. Now arise, depart out of this land, and return to the land of thy kindred.

14 Р ахил и Лия му отговориха: Имаме ли ние още дял или наследство в бащиния си дом?

And Rachel and Leah answered and said to him, Is there yet any portion or inheritance for us in our father's house?

15 Н е ни ли сметна той за чужденки, като ни продаде и даже изяде дадените за нас пари?

Are we not reckoned of him strangers? for he has sold us, and has even constantly devoured our money.

16 З ащото цялото богатство, което Бог отне от баща ни, е наше и на нашите деца. Затова направѝ сега, каквото Бог ти е казал.

For all the wealth that God has taken from our father is ours and our children's; and now whatever God has said to thee do.

17 Т огава Яков стана и качи децата си и жените си на камилите.

And Jacob rose up, and set his sons and his wives upon camels,

18 И подкара всичкия си добитък и цялото си имущество, което беше придобил, спечеления от него добитък, който беше събрал в Падан-арам, за да отиде в Ханаанската земя при баща си Исаак.

and carried away all his cattle, and all his property that he had acquired—the cattle of his possessions that he had acquired in Padan-Aram, to go to Isaac his father, into the land of Canaan.

19 А когато Лаван беше отишъл да стриже овцете си, Рахил открадна домашните идоли на баща си.

And Laban had gone to shear his sheep. And Rachel stole the teraphim that to her father.

20 И така, Яков побегна скришно от сириеца Лаван, без да му извести, че си отива.

And Jacob deceived Laban the Syrian, in that he did not tell him that he fled.

21 П обегна с цялото си имущество, стана и премина Ефрат и се отправи към хълмистата страна на Галаад. Лаван преследва Яков

And he fled with all that he had; and he rose up and passed over the river, and set his face mount Gilead.

22 А на третия ден известиха на Лаван, че Яков побегнал.

And it was told Laban on the third day that Jacob had fled.

23 Т огава Лаван, като взе със себе си братята си, гонѝ го седем дни и го стигна на Галаадската поляна.

And he took his brethren with him, and pursued after him seven days' journey, and overtook him on mount Gilead.

24 Н о Бог дойде насън, през нощта, при сириеца Лаван и му каза: Внимавай да не кажеш на Яков нито зло, нито добро.

And God came to Laban the Syrian in a dream by night, and said to him, Take care thou speak not to Jacob either good or bad.

25 И така, Лаван стигна Яков. Яков беше разпънал шатрата си на бърдото, а Лаван с братята си разпъна своята сред хълмистата страна на Галаад. Съюзът между Яков и Лаван

And Laban came up with Jacob; and Jacob had pitched his tent on the mountain; Laban also with his brethren pitched on mount Gilead.

26 Л аван запита Яков: Какво направи ти? Защо побегна скришно и отведе дъщерите ми, като с меч запленени?

And Laban said to Jacob, What hast thou done, that thou hast deceived me, and hast carried away my daughters as captives of war?

27 З ащо се скри, за да бягаш, и ме измами, а не ми каза, за да можех да те изпратя с веселие и с песни, с тъпани и с арфи,

Why didst thou flee away covertly, and steal away from me, and didst not tell me, that I might have conducted thee with mirth and with songs, with tambour and with harp;

28 н ито ме остави да целуна синовете и дъщерите си? Ти си направил това, без да мислиш.

and hast not suffered me to kiss my sons and my daughters? Now thou hast acted foolishly.

29 Р ъката ми е достатъчно силна да ви напакости, но Бог на баща ви ми говори през нощта, като каза: Внимавай да не кажеш на Яков нито зло, нито добро.

It would be in the power of my hand to do you hurt; but the God of your father spoke to me last night, saying, Take care that thou speak not to Jacob either good or bad.

30 И сега вече си тръгнал, понеже ти е домъчняло много за бащиния ти дом, обаче защо си откраднал боговете ми?

And now that thou must needs be gone, because thou greatly longedst after thy father's house, why hast thou stolen my gods?

31 А Яков отговори на Лаван: Побегнах, понеже се уплаших, защото си казах: Може би ще ми отнемеш насила дъщерите си.

And Jacob answered and said to Laban, I was afraid; for I said, Lest thou shouldest take by force thy daughters from me.

32 В когото намериш боговете си, той да не остане жив; пред братята ни прегледай какво твое има в мен и си го вземи (защото Яков не знаеше, че Рахил ги беше откраднала).

With whomsoever thou findest thy gods, he shall not live. Before our brethren discern what is thine with me, and take to thee. But Jacob did not know that Rachel had stolen them.

33 И така, Лаван влезе в Якововата шатра, в Лиината шатра и в шатрите на двете слугини, но не намери идолите. Тогава, като излезе от Лиината шатра, влезе в Рахилината шатра.

And Laban went into Jacob's tent, and into Leah's tent, and into the two handmaids' tents, and found nothing; and he went out of Leah's tent, and entered into Rachel's tent.

34 А Рахил беше взела домашните идоли, сложила ги беше в седлото на камилата и седеше на тях. А Лаван претърси в цялата шатра, но не ги намери.

Now Rachel had taken the teraphim and put them under the camel's saddle; and she sat upon them. And Laban explored all the tent, but found nothing.

35 И Рахил каза на баща си: Да не ти се зловиди, господарю, че не мога да стана пред тебе, понеже имам обикновеното на жените. И той търси, но не намери идолите.

And she said to her father, Let it not be an occasion of anger in the eyes of my lord that I cannot rise up before thee, for it is with me after the manner of women. And he searched carefully, but did not find the teraphim.

36 Т огава Яков се разсърди и се скара с Лаван. Яков проговори и каза на Лаван: Какво е престъплението ми? Какъв е грехът ми, че си се втурнал след мене толкова разпалено?

And Jacob was angry, and he disputed with Laban. And Jacob answered and said to Laban, What is my fault, what my sin, that thou hast so hotly pursued after me?

37 К ато претърси всичките ми вещи, какво намери от цялата си покъщнина? Сложѝ го тук пред моите братя и пред твоите братя и нека отсъдят между двама ни.

Whereas thou hast explored all my baggage, what hast thou found of all thy household stuff? Set here before my brethren and thy brethren, and let them decide between us both.

38 Д вадесет години вече съм бил при теб, овцете ти и козите ти не се изяловиха и овните на стадото ти не изядох.

These twenty years have I been with thee: thy ewes and thy she-goats have not cast their young, and the rams of thy flock I have not eaten.

39 Р азкъсано от звяр не ти донесох, аз теглих загубата. От мене ти изискваше откраднатото, било, че се открадне през деня или през нощта.

What was torn I have not brought to thee; I had to bear the loss of it: of my hand hast thou required it, stolen by day or stolen by night.

40 Е то как беше с мене: през деня пекът ме изтощаваше, а през нощта - мразът, и сънят бягаше от очите ми.

Thus it was with me: in the day the heat consumed me, and the frost by night; and my sleep fled from mine eyes.

41 Д вадесет години вече съм бил в дома ти; четиринадесет години ти работих за двете ти дъщери и шест години за овцете ти; и ти десет пъти промени заплатата ми.

I have been these twenty years in thy house: I have served thee fourteen years for thy two daughters, and six years for thy flock; and thou hast changed my wages ten times.

42 А ко не беше с мене бащиният ми Бог, Бог на Авраам, Бог, от Когото се бои Исаак, ти без друго би ме изпратил сега без нищо. Бог видя моята неволя и труда на ръцете ми и те изобличи през нощта.

Had not the God of my father, the God of Abraham, and the fear of Isaac, been with me, it is certain thou wouldest have sent me away now empty. God has looked upon my affliction and the labour of my hands, and has judged last night.

43 А Лаван отговори на Яков: Тези дъщери са мои дъщери и децата са мои деца, и стадата са мои стада, всичко, което виждаш, е мое; и какво да сторя днес на тези мои дъщери или на децата, които са народили?

And Laban answered and said to Jacob, The daughters are my daughters, and the sons are my sons, and the flock is my flock, and all that thou seest is mine; but as for my daughters, what can I do this day to them, or to their sons whom they have brought forth?

44 Н о сега ела, аз и ти да сключим договор, който да бъде свидетелство между мене и тебе.

And now, come, let us make a covenant, I and thou; and let it be a witness between me and thee.

45 Т огава Яков взе камък и го изправи за стълб.

And Jacob took a stone, and set it up a pillar.

46 Я ков каза още на братята си: Натрупайте камъни. И те взеха камъни и направиха грамада; и ядоха там край грамадата.

And Jacob said to his brethren, Gather stones. And they took stones, and made a heap, and ate there upon the heap.

47 Л аван я нарече Иегар Сахадута, а Яков я нарече Галаад.

And Laban called it Jegar-sahadutha, and Jacob called it Galeed.

48 И Лаван каза: Тази грамада е свидетел днес между мене и тебе. Поради това тя бе наречена Галаад

And Laban said, This heap is a witness between me and thee this day. Therefore was the name of it called Galeed,

49 и Масфа, защото Лаван казваше: Господ да бди между мене и тебе, когато сме далеч един от друг.

—and Mizpah; for he said, Let Jehovah watch between me and thee, when we shall be hidden one from another:

50 А ко се отнасяш зле с дъщерите ми или ако вземеш други жени, освен дъщерите ми, и няма никой човек с нас за свидетел, но виж, Бог е свидетел между мене и тебе.

if thou shouldest afflict my daughters, or if thou shouldest take wives besides my daughters,—no man is with us; see, God is witness between me and thee!

51 Л аван каза още на Яков: Гледай тази грамада и гледай стълба, който изправих между мене и тебе,

And Laban said to Jacob, Behold this heap, and behold the pillar which I have set up between me and thee:

52 т ази грамада да бъде свидетел и стълбът да бъде свидетел, че аз няма да премина тази грамада към тебе, нито ти ще преминеш тази грамада и този стълб към мене, за да извършиш зло.

this heap be witness, and the pillar a witness, that neither I pass this heap to thee, nor thou pass this heap and this pillar to me, for harm.

53 Б ог Авраамов, Бог Нахоров, бащиният им Бог нека съди между нас. И Яков се закле в Бога, от Когото се боеше Исаак.

The God of Abraham, and the God of Nahor, the God of their father, judge between us! And Jacob swore by the fear of his father Isaac.

54 Т огава Яков принесе жертва на поляната и повика братята си да ядат хляб; и ядоха хляб, и пренощуваха на поляната.

And Jacob offered a sacrifice upon the mountain, and invited his brethren to eat bread: and they ate bread, and lodged on the mountain.

55 Н а сутринта Лаван стана рано, целуна синовете и дъщерите си, благослови ги; и Лаван тръгна, и се върна в своето място.

And Laban rose early in the morning, and kissed his sons and his daughters, and blessed them; and Laban went and returned to his place.