1 ( По слав. 138.) За първия певец. Давидов псалом. Господи, опитал си ме и си ме познал.

Jehovah, thou hast searched me, and known.

2 Т и познаваш сядането ми и ставането ми; разбираш помислите ми отдалеч.

Thou knowest my down-sitting and mine uprising, thou understandest my thought afar off;

3 И здирваш ходенето ми и лягането ми и знаеш всичките ми пътища.

Thou searchest out my path and my lying down, and art acquainted with all my ways;

4 З ащото преди думата да е още на езика ми, ето, Господи, Ти я знаеш цялата.

For there is not yet a word on my tongue, lo, O Jehovah, thou knowest it altogether.

5 Т и си пред мен и зад мен и си сложил върху мене ръката Си.

Thou hast beset me behind and before, and laid thy hand upon me.

6 Т ова знание е пречудно за мене; високо е; не мога да го стигна.

O knowledge too wonderful for me! it is high, I cannot unto it.

7 К ъде да отида от Твоя Дух? Или от присъствието Ти къде да побегна?

Whither shall I go from thy Spirit? and whither flee from thy presence?

8 А ко възляза на небето, Ти си там; ако си постеля в преизподнята, и там си Ти.

If I ascend up into the heavens thou art there; or if I make my bed in Sheol, behold, thou;

9 А ко взема крилете на зората и се заселя в най-далечните краища на морето,

I take the wings of the dawn dwell in the uttermost parts of the sea,

10 и там ще ме води ръката Ти и Твоята десница ще ме държи.

Even there shall thy hand lead me, and thy right hand shall hold me.

11 А ко кажа: Поне тъмнината ще ме покрие и светлината около мене ще стане на нощ,

And if I say, Surely darkness shall cover me, and the light about me be night;

12 т о и самата тъмнина не скрива нищо от Теб, а нощта свети като ден: за Тебе тъмнината и светлината са безразлични.

Even darkness hideth not from thee, and the night shineth as the day: the darkness is as the light.

13 З ащото Ти си създал чреслата ми, обвил си ме в утробата на майка ми.

For thou hast possessed my reins; thou didst cover me in my mother's womb.

14 Щ е Те славя, защото страшно и чудно съм направен; чудни са Твоите дела и душата ми добре знае това.

I will praise thee, for I am fearfully, wonderfully made. Marvellous are thy works; and my soul knoweth right well.

15 К остите ми не се укриха от Тебе, когато в тайна бях изграждан и в дълбочините на земята ми бе давана разнообразната ми форма.

My bones were not hidden from thee when I was made in secret, curiously wrought in the lower parts of the earth.

16 Т воите очи видяха необразуваното ми вещество; и в Твоята книга бяха записани всичките ми определени дни, докато още не съществуваше нито един от тях.

Thine eyes did see my unformed substance, and in thy book all were written; days were they fashioned, when there was none of them.

17 И колко скъпоценни за мене са тези Твои помисли, Боже! Колко голям е броят им!

But how precious are thy thoughts unto me, O God! how great is the sum of them!

18 А ко бих поискал да ги изброя, те са по-многобройни от пясъка; събуждам ли се, още съм с Тебе.

I would count them, they are more in number than the sand. When I awake, I am still with thee.

19 Н епременно ще поразиш нечестивите, Боже; и така, отдалечете се от мене, кръвожадни мъже.

Oh that thou wouldest slay the wicked, O +God! And ye men of blood, depart from me.

20 З ащото говорят против Тебе нечестиво и враговете Ти се надигат против Тебе заради суета.

For they speak of thee wickedly, they take in vain, thine enemies.

21 Н е мразя ли, Господи, онези, които мразят Теб? И не се ли гнуся от онези, които се надигат против Тебе?

Do not I hate them, O Jehovah, that hate thee? and do not I loathe them that rise up against thee?

22 С ъс съвършена омраза ги мразя, за неприятели ги смятам.

I hate them with perfect hatred; I account them mine enemies.

23 И зпитай ме, Боже, и познай сърцето ми; опитай ме и разбери мислите ми;

Search me, O God, and know my heart; prove me, and know my thoughts;

24 и виж дали има в мене оскърбителен път; и ме води по вечния път.

And see if there be any grievous way in me; and lead me in the way everlasting.