1 Т огава се върнахме и пътувахме в пустинята през пътя за Червеното море, според както Господ ми беше говорил; и дълго време обикаляхме планинската страна Сиир.

And we turned, and took our journey into the wilderness by the way of the Red sea, as Jehovah had said unto me; and we went round mount Seir many days.

2 П осле Господ ми каза:

And Jehovah spoke to me, saying,

3 Д остатъчно сте обикаляли тази планинска страна; върнете се на север.

Ye have gone round this mountain long enough: turn you northward.

4 И заповядай на народа: Ще минете през пределите на братята си, исавците, които живеят в Сиир, и те ще се уплашат от вас. Затова внимавайте добре;

And command the people, saying, Ye are to pass through the border of your brethren the children of Esau, who dwell in Seir; and they will be afraid of you; and ye shall be very guarded:

5 д а не се биете с тях, понеже няма да ви дам от земята им нито една педя, защото на Исав дадох планинската страна Сиир за владение.

attack them not; for I will not give you of their land, no, not so much as a foot-breadth; for I have given mount Seir as a possession unto Esau.

6 С пари да купувате от тях храна да ядете, още и с пари да купувате от тях вода да пиете;

Ye shall buy of them food for money, that ye may eat; and water shall ye also buy of them for money, that ye may drink;

7 з ащото Господ, твоят Бог, те е благословил във всичко, което вършиш; познал е пътуването ти през тази голяма пустиня; през тези четиридесет години Господ, твоят Бог, е бил с тебе; не си останал лишен от нищо.

for Jehovah thy God hath blessed thee in all the work of thy hand. He hath known thy walking through this great wilderness: these forty years hath Jehovah thy God been with thee; thou hast lacked nothing.

8 Т ака минахме покрай братята си, исавците, които живееха в Сиир, през пътя по полето от Елат и от Есион-гавер. Върнахме се и минахме през пътя по Моавската пустиня.

And we passed by from our brethren the children of Esau, who dwelt in Seir, by the plain, by Elath, and by Ezion-geber, and we turned and passed by the way of the wilderness of Moab.

9 Т огава Господ ми каза: Не предизвиквайте моавците, за да воювате с тях, защото няма да ти дам да владееш нищо от земята им, понеже на Лотовите потомци дадох Ар за владение.

And Jehovah said to me, Distress not the Moabites, neither engage with them in battle; for I will not give thee of their land a possession; for unto the children of Lot have I given Ar as a possession.

10 ( А преди там живееха емимите, народ велик и многочислен, и висок като енакимите.

(The Emim dwelt therein in times past, a people great, and many, and tall as the Anakim.

11 И те като енакимите бяха смятани за исполини; но моавците ги наричат емими.

They also are reckoned as giants like the Anakim; but the Moabites call them Emim.

12 С ъщо и хорейците живееха преди в Сиир; но исавците ги заместиха, изтребиха ги пред себе си и се заселиха на мястото им, както направи Израел в земята като наследство, която им даде Господ.)

And in Seir dwelt the Horites in times past; and the children of Esau dispossessed them, and destroyed them from before them, and dwelt in their stead; as Israel did to the land of their possession, which Jehovah gave to them.)

13 С танете сега и преминете потока Заред. И така, преминахме потока Заред.

Now rise up, and pass over the torrent Zered. And we passed over the torrent Zered.

14 В ремето, през което пътувахме от Кадис-варни, докато преминахме потока Заред, беше тридесет и осем години, докато измря сред стана цялото поколение на военните мъже, както Господ се закле.

Now the days in which we came from Kadesh-barnea, until we had come over the torrent Zered, were thirty-eight years; until the whole generation of the men of war was consumed from the midst of the camp, as Jehovah had sworn unto them.

15 О ще Господнята ръка беше против тях, за да ги изтреби сред стана, докато всички загинаха.

Moreover the hand of Jehovah was against them to destroy them from the midst of the camp, until they were consumed.

16 А като измряха всички воини от народа,

And it came to pass when all the men of war were consumed, having died off from among the people,

17 Г оспод ми говорѝ:

that Jehovah spoke to me, saying,

18 Д нес ти ще преминеш Ар, Моавската граница;

Thou art to pass this day over the border of Moab, Ar,

19 и като се приближиш срещу амонците, не ги обезпокоявай, за да воюваш с тях, защото няма да ти дам да владееш нищо от земята на амонците, понеже на Лотовите потомци я дадох за владение.

and come near over against the children of Ammon; thou shalt not distress them nor attack them; for I will not give thee of the land of the children of Ammon a possession; for unto the children of Lot have I given it as a possession.

20 ( Също и тя се смяташе за земя на исполините, които преди живееха там, а амонците ги наричат замзумими;

(That also is reckoned a land of giants: giants dwelt therein in time past, and the Ammonites call them Zamzummim;

21 н арод велик и многочислен, и висок, като енакимите; но Господ ги изтреби пред тях; и те ги изместиха и се заселиха на мястото им;

a people great, and many, and tall as the Anakim; and Jehovah destroyed them before them, and they dispossessed them, and dwelt in their stead;

22 з а тях направѝ, както направи за исавците, които живееха в Сиир, когато изтреби хорейците пред тях и те ги изместиха, и се заселиха на мястото им, където са и до днес;

as he did to the children of Esau, who dwelt in Seir, from before whom he destroyed the Horites; and they dispossessed them, and dwelt in their stead, even to this day.

23 и кафторците излязоха от Кафтор и изтребиха авейците, които живееха в села чак до Газа, и се заселиха на мястото им.)

And the Avvites who dwelt in the hamlets as far as Gazah—the Caphtorim, who came out of Caphtor, destroyed them, and dwelt in their stead.)

24 С танете, тръгнете и преминете потока Арнон; ето, предавам в ръката ти асорееца Сион, цар на Есевон, и земята му; започни да я завладяваш и се бий с него.

Rise up, take your journey, and pass over the river Arnon. Behold, I have given into thy hand Sihon the king of Heshbon, the Amorite, and his land: begin, take possession, and engage with him in battle.

25 Д нес ще започна да всявам трепет и страх от теб у всички племена под цялото небе; като чуят за тебе, те ще се разтреперят и ще се ужасяват от теб.

This day will I begin to put the dread of thee and the fear of thee upon the peoples under the whole heaven; who will hear report of thee, and will tremble, and quake because of thee.

26 И изпратих посланици от пустинята Кедемот при есевонския цар Сион с мирни думи, да кажат:

And I sent messengers out of the wilderness of Kedemoth unto Sihon the king of Heshbon with words of peace, saying,

27 Н ека мина през земята ти; само по пътя ще вървя; няма да се отбия нито надясно, нито наляво.

Let me pass through thy land: by the highway alone will I go; I will neither turn to the right hand nor to the left.

28 С пари ще ми продадеш храна, за да ям, и с пари ще ми дадеш вода да пия; само да премина пеш

Thou shalt sell me food for money that I may eat; and thou shalt give me water for money that I may drink; I will only pass through on my feet,

29 ( както направиха исавците, които живеят в Сиир, и моавците, които живеят в Ар), докато мина през Йордан в земята, която Господ, нашият Бог, ни дава.

—as the children of Esau who dwell in Seir, and the Moabites who dwell in Ar, did to me,—until I shall pass over the Jordan into the land which Jehovah our God giveth us.

30 О баче есевонският цар Сион не склони да преминем през земята му; понеже Господ, твоят Бог, закорави духа му и вкамени сърцето му, за да го предаде в ръцете ти, както е и до днес.

But Sihon the king of Heshbon would not let us pass by him; for Jehovah thy God hardened his spirit, and made his heart obdurate, that he might give him into thy hand, as it is this day.

31 А Господ ми каза: Ето, предавам ти Сион и земята му; започни да превземаш земята му, за да я наследиш.

And Jehovah said to me, Behold, I begin to give Sihon and his land before thee: begin, take possession, that thou mayest possess his land.

32 Т огава Сион излезе против нас, той и целият му народ, на бой в Яса.

And Sihon came out against us for battle, he and all his people, to Jahaz.

33 И Господ, нашият Бог, го предаде в ръцете ни; поразихме него, синовете му и целия му народ.

But Jehovah our God gave him up before us; and we smote him, and his sons, and his whole people.

34 В онова време превзехме всичките му градове и във всеки град изтребихме мъжете, жените и децата; не оставихме да оцелее нито един.

And we took all his cities at that time, and utterly destroyed every city, men, and women, and little ones: we let none escape.

35 П ленихме за себе си само добитъка и плячката от градовете, които превзехме.

Only the cattle we took as booty for ourselves, and the spoil of the cities which we took.

36 О т Ароир при устието на потока Арнон и от града, който е в долината, чак до Галаад не се намери град, който можа да устои против нас; Господ, нашият Бог, предаде всичките пред нас.

From Aroer, which is on the bank of the river Arnon, and the city that is in the ravine even to Gilead, there was not one city too strong for us: Jehovah our God delivered all before us.

37 С амо към земята на амонците ти не си се приближил, нито към местата край потока Явок, нито към планинските градове, нито към коя да е страна, която Господ, нашият Бог, ни беше забранил.

Only thou didst not approach the land of the children of Ammon, the whole border of the river Jabbok, nor the cities of the mountain, nor to whatsoever Jehovah our God had forbidden us.