1 Т огава се върнахме и пътувахме в пустинята през пътя за Червеното море, според както Господ ми беше говорил; и дълго време обикаляхме планинската страна Сиир.

«ثُمَّ دُرنا وَانْطَلَقنا نَحوَ الصَّحراءِ فِي الطَّرِيقِ إلَى البَحرِ الأحمَرِ كَما أمَرَنِي اللهُ. وَسِرْنا حَولَ مِنْطَقَةِ سَعِيرَ الجَبَلِيَّةِ أيّاماً كَثِيرَةً.

2 П осле Господ ми каза:

«ثُمَّ قالَ اللهُ لِي:

3 Д остатъчно сте обикаляли тази планинска страна; върнете се на север.

‹كَفاكُمْ دَوَراناً حَولَ هَذا الجَبَلِ، اتَّجِهُوا الآنَ نَحْوَ الشَّمالِ.

4 И заповядай на народа: Ще минете през пределите на братята си, исавците, които живеят в Сиир, и те ще се уплашат от вас. Затова внимавайте добре;

وَمُرِ الشَّعبَ وَقُلْ لَهُمْ: سَتَعبُرُونَ حُدُودَ أقرِبائِكُمْ نَسلِ عِيسُو الَّذِينَ يَسكُنُونَ فِي سَعِيرَ فَيَخافُونَ مِنْكُمْ، فَكُونُوا حَذِرِينَ جِدّاً.

5 д а не се биете с тях, понеже няма да ви дам от земята им нито една педя, защото на Исав дадох планинската страна Сиир за владение.

لا تُحارِبُوهُم لِأنَّنِي لَنْ أُعطِيكُمْ شَيئاً مِنْ أرْضِهِمْ. فقَدْ أعطَيتُ مِنْطَقَةَ سَعِيرَ الجَبَلِيَّةَ لِعِيسُو مُلكاً لَهُ.

6 С пари да купувате от тях храна да ядете, още и с пари да купувате от тях вода да пиете;

سَتَشتَرُونَ الطَّعامَ مِنْهُمْ بِمالٍ لِتَأكُلُوا، وَسَتَشتَرُونَ الماءَ مِنهُمْ لِتَشرَبُوا.

7 з ащото Господ, твоят Бог, те е благословил във всичко, което вършиш; познал е пътуването ти през тази голяма пустиня; през тези четиридесет години Господ, твоят Бог, е бил с тебе; не си останал лишен от нищо.

قَدْ بارَكَكَ إلَهُكَ فِي كُلِّ ما عَمِلتَهُ. وَاهتَمَّ بِكَ فِي هَذِهِ الصَّحْراءِ العَظِيمَةِ. كانَ إلَهُكَ مَعكَ فِي السَّنَواتِ الأربَعِينَ الماضِيَةِ، وَلَمْ تَحْتَجْ إلَى شَيءٍ.›

8 Т ака минахме покрай братята си, исавците, които живееха в Сиир, през пътя по полето от Елат и от Есион-гавер. Върнахме се и минахме през пътя по Моавската пустиня.

«حِينَئِذٍ، انطَلَقْنا بَعِيداً عَنْ أقرِبائِنا نَسلِ عِيسُو المُقِيمِينَ فِي جَبَلِ سَعِيرَ، بَعِيداً عَنِ الطَّرِيقِ إلَى وادِي الأُردُنِّ، وَبَعِيداً عَنْ إيلاتَ، وَبَعِيداً عَنْ عِصْيُونِ جابِرَ. ثُمَّ دُرْنا وَسِرْنا فِي الطَّرِيقِ إلَى بَرِّيَّةِ مُوآبَ.

9 Т огава Господ ми каза: Не предизвиквайте моавците, за да воювате с тях, защото няма да ти дам да владееш нищо от земята им, понеже на Лотовите потомци дадох Ар за владение.

«وَقالَ اللهُ لِي: ‹لا تُزْعِجْ شَعبَ مُوآبَ وَلا تُحارِبْهُمْ، لِأنِّي لَنْ أُعطِيَكَ شَيئاً مِنْ أرْضِهِمْ مُلْكاً لَكَ. فَقَدْ أعطَيتُ مَدينَةَ عارَ مِيراثاً لِنَسلِ لُوطَ مُلْكاً لَهُمْ.›»

10 ( А преди там живееха емимите, народ велик и многочислен, и висок като енакимите.

فَقَدْ سَكَنَ الإيمِيُّونَ مَدينَةَ عارَ قَبلاً. وَكانُوا شَعباً قَوِيّاً وَكَثِيراً وَطَوِيلاً كَالعَناقِيِّينَ.

11 И те като енакимите бяха смятани за исполини; но моавците ги наричат емими.

كانَ يُعتَقَدُ أنَّ الإيمِيِّينَ رَفائِيُّونَ كَالعَناقِيِّينِ، غَيرَ أنَّ المُوَآبِيِّينَ يَدعُونَهُمُ الإيمِيِّينَ.

12 С ъщо и хорейците живееха преди в Сиир; но исавците ги заместиха, изтребиха ги пред себе си и се заселиха на мястото им, както направи Израел в земята като наследство, която им даде Господ.)

كَما سَكَنَ الحُورِيُّونَ فِي سَعِيرَ سابِقاً، لَكِنَّ نَسلَ عِيسُو طَرَدُوهُمْ وَأهلَكُوهُمْ مِنْ أمامِهِمْ وَسَكَنُوا مَكانَهُمْ، كَما عَمِلَ إسْرائِيلُ بِشَعبِ الأرْضِ الَّتِي امتَلَكَها، وَالَّتِي أعطاها اللهُ لَهُمْ.

13 С танете сега и преминете потока Заред. И така, преминахме потока Заред.

«وَقالَ اللهُ: ‹وَالآنَ قُومُوا وَاعْبُرُوا وادِيَ زارَدَ.› فَعَبَرْنا وادِي زارَدَ.

14 В ремето, през което пътувахме от Кадис-варни, докато преминахме потока Заред, беше тридесет и осем години, докато измря сред стана цялото поколение на военните мъже, както Господ се закле.

وَقَدِ اسْتَغرَقَنا السَّفَرُ مِنْ قادَشَ بَرْنِيعَ إلَى وادِي زارَدَ ثَمانِيَ وَثَلاثِينَ سَنَةً. وَخِلالَ هَذِهِ الفَترَةِ فَنِيَ فِي المُخَيَّمِ كُلُّ جِيلِ المُحارِبِينَ تَماماً كَما أقْسَمَ اللهُ لَهُمْ.

15 О ще Господнята ръка беше против тях, за да ги изтреби сред стана, докато всички загинаха.

فَقَدَ مَدَّ اللهُ يَدَهُ ليُقاوَمَهُمُ، حَتَّى استأصَلَهُمْ مِنَ المُخَيَّمِ، وَأهلَكَهُمْ تَماماً.

16 А като измряха всички воини от народа,

«وَعِندَما ماتَ كُلُّ المُحارِبِينَ مِنَ الشَّعبِ،

17 Г оспод ми говорѝ:

تَكَلَّمَ اللهُ إلَيَّ وَقالَ:

18 Д нес ти ще преминеш Ар, Моавската граница;

‹سَتَعبُرُ اليَومَ حُدُودَ مُوآبَ فِي عارَ.

19 и като се приближиш срещу амонците, не ги обезпокоявай, за да воюваш с тях, защото няма да ти дам да владееш нищо от земята на амонците, понеже на Лотовите потомци я дадох за владение.

وَحِينَ تَقْتَرِبُونَ مِنَ العَمُّونِيِّينَ، لا تُهَيِّجُوهُمْ وَلا تُحارِبُوهُمْ، لِأنِّي لَنْ أُعطِيكُمْ شَيئاً مِنْ أرْضِهِمْ، لِأنِّي أعطَيتُها لِنَسلِ لُوطَ مُلْكاً لَهُمْ.›»

20 ( Също и тя се смяташе за земя на исполините, които преди живееха там, а амонците ги наричат замзумими;

وَأرْضُ العَمُّونِيِّينَ أيضاً تُعتَبَرُ أرْضَ رَفائِيِّينَ، إذْ سَكَنُوا فِيها قَبلاً. وَقَدْ كانَ العَمُّونِيُّونَ يَدعُونَهُمْ زَمْزُمِيِّينَ.

21 н арод велик и многочислен, и висок, като енакимите; но Господ ги изтреби пред тях; и те ги изместиха и се заселиха на мястото им;

وَقَدْ كانُوا شَعباً قَوِيّاً وَكَثِيراً وَطَوِيلاً كَالعَناقِيِّينَ. لَكِنَّ اللهَ أهلَكَهُمْ مِنْ أمامِ العَمُّونِيِّينَ. فَطَرَدَهُمُ العَمُّونِيُّونَ وَسَكَنُوا مَكانَهُمْ.

22 з а тях направѝ, както направи за исавците, които живееха в Сиир, когато изтреби хорейците пред тях и те ги изместиха, и се заселиха на мястото им, където са и до днес;

تَماماً كَما فَعَلَ لِنَسلِ عِيسُو الَّذِي كانَ يَسكُنُ فِي سَعِيرَ حِينَ أهلَكَ الحُورِيِّينَ أمامَهُمْ. فامتَلَكَ الأدُومِيُّونَ أرْضَهُمْ وَسَكَنُوا مَكانَهُمْ إلَى هَذا اليَومِ.

23 и кафторците излязоха от Кафтор и изтребиха авейците, които живееха в села чак до Газа, и се заселиха на мястото им.)

وَكَذَلِكَ الكَفْتُورِيُّونَ، الَّذِينَ أتَوا مِنْ كَفتُور، أبادُوا العُوِّيِّينَ الَّذِينَ كانُوا يَسْكُنُونُ القُرَى القَرِيبَةَ مِنْ غِزَّةَ، وَسَكَنُوا هُناكَ مَكانَهُمْ. مُحارَبَةُ الأمُورِيِّين

24 С танете, тръгнете и преминете потока Арнон; ето, предавам в ръката ти асорееца Сион, цар на Есевон, и земята му; започни да я завладяваш и се бий с него.

«وَقالَ لِيَ اللهُ: ‹قُمْ وَانْطَلِقْ وَاعبُرْ وادِي أرنُونَ، فَها قَدْ أعطَيتُكَ القُوَّةَ لِتَهزِمَ سِيحُونَ مَلِكَ حَشْبُونَ. فبادِرْ بِامتِلاكِ أرْضِهِ، وَبِشَنِّ حَرْبٍ عَلَيهِ.

25 Д нес ще започна да всявам трепет и страх от теб у всички племена под цялото небе; като чуят за тебе, те ще се разтреперят и ще се ужасяват от теб.

وَسَأبدَأُ أنا اليَومَ بِزَرْعِ رُعبٍ وَخَوفٍ مِنكَ فِي النّاسِ، حَتَّى يَخافُوا وَيَرْتَعِدُوا أمامَكَ حِينَ يَسمَعُونَ أخْبارَكَ.›

26 И изпратих посланици от пустинята Кедемот при есевонския цар Сион с мирни думи, да кажат:

«فَأرْسَلْتُ رُسُلاً مِنَ الصَّحْراءِ الشَّرقِيَّةِ إلَى سِيحُونَ مَلِكِ حَشْبُونَ باتَّفاقِيَّةِ سَلامٍ حَيْثُ قُلْتُ لَهُ

27 Н ека мина през земята ти; само по пътя ще вървя; няма да се отбия нито надясно, нито наляво.

اسمَحْ لَنا بِالمُرُورِ بِأرْضِكَ. وَسَنَبقَى فِي الطَّرِيقِ فَقَطْ دُونَ أنْ نَمِيلَ يَمِيناً أوْ يَساراً.

28 С пари ще ми продадеш храна, за да ям, и с пари ще ми дадеш вода да пия; само да премина пеш

نَشْتَري مِنْكَ الطَّعامَ بِمالٍ لِنَأكُلَ، وَالماءَ لِنَشرَبَ. فاسمَحْ لَنا بِالمُرُورِ عَلَى أقدامِنا،

29 ( както направиха исавците, които живеят в Сиир, и моавците, които живеят в Ар), докато мина през Йордан в земята, която Господ, нашият Бог, ни дава.

كَما سَمَحَ لَنا نَسلُ عِيسُو المُقِيمُونَ فِي سَعِيرَ، وَالمُوآبِيُّونَ المُقِيمُونَ فِي عارَ، لِنَعْبُرَ نَهرَ الأُردُنِّ إلَى الأرْضِ الَّتِي وَهَبَها لَنا إلَهُنا.

30 О баче есевонският цар Сион не склони да преминем през земята му; понеже Господ, твоят Бог, закорави духа му и вкамени сърцето му, за да го предаде в ръцете ти, както е и до днес.

«لَكِنَّ سِيحُونَ مَلِكَ حَشبُونَ رَفَضَ أنْ يَسمَح لَنا بِالمُرُورِ فِي أرْضِهِ، لِأنَّ إلَهَكَ قَسَّى رُوحَهُ، وَجَرّأَ قَلْبَهُ، لِكَي يُخضِعَهُ لَكَ كَما فَعَلَ الآنَ.

31 А Господ ми каза: Ето, предавам ти Сион и земята му; започни да превземаш земята му, за да я наследиш.

ثُمَّ قالَ اللهُ لِي: ‹ها قَدْ بَدَأْتُ بِإعطاءِ سِيحُونَ وَأرْضِهِ لَكَ، فابدَأ بامتِلاكِها.›

32 Т огава Сион излезе против нас, той и целият му народ, на бой в Яса.

«فَخَرَجَ سِيحُونُ وَشَعبُهُ إلَى ياهَصَ لِمُحارَبَتِنا.

33 И Господ, нашият Бог, го предаде в ръцете ни; поразихме него, синовете му и целия му народ.

فَأسلَمَهُ إلَهُنا لَنا، فَهَزَمْناهُ هُوَ وَأبناءَهُ وَكُلَّ شَعبِهِ.

34 В онова време превзехме всичките му градове и във всеки град изтребихме мъжете, жените и децата; не оставихме да оцелее нито един.

وَأخَذْنا كُلَّ مُدُنِهِ فِي ذَلِكَ اليَومِ. وَأهلَكْنا الرِّجالَ وَالنِّساءَ وَالأطْفالَ فِي كُلِّ المُدُنِ، فَلَمْ يَنجُ أحَدٌ مَنهُمْ.

35 П ленихме за себе си само добитъка и плячката от градовете, които превзехме.

لَكِنَّنا أخَذْنا الحَيواناتِ فَقَطْ غَنِيمَةً لَنا، وَسَلَبْنا المُدُنَ الَّتِي أخَذْناها.

36 О т Ароир при устието на потока Арнон и от града, който е в долината, чак до Галаад не се намери град, който можа да устои против нас; Господ, нашият Бог, предаде всичките пред нас.

وَلَمْ تَكُنْ هُناكَ مَدِينَةٌ لَمْ نَستَطِعْ أخذَها، ابْتِداءً مِنْ عَرُوعِيرَ الواقِعَةِ عَلَى ضِفَّةِ وادِي أرنُونَ، وَالمَدِينَةِ الَّتِي فَي بَطْنِ الوادِي إلَى جِلعادَ، فَقَدْ أعطانا إلَهُنا كُلَّ واحِدَةٍ مِنْها.

37 С амо към земята на амонците ти не си се приближил, нито към местата край потока Явок, нито към планинските градове, нито към коя да е страна, която Господ, нашият Бог, ни беше забранил.

لَكِنَّكُمْ لَمْ تَقتَرِبُوا مَنْ أرْضِ العَمُّونِيِّينَ، فَتَجَنَّبْتُمْ جَمِيعَ ضِفافِ وادِي يَبُّوقَ، وَمُدُنَ المِنْطَقَةِ الجَبَلِيَّةِ، تَماماً كَما أمَرَنا إلَهُنا.