1 О ткъде произлизат боеве и откъде - препирни, между вас? Не е ли оттам - от вашите сладострастия, които воюват в телесните ви части?

مِنْ أينَ تَأْتِي الخُصُوماتُ وَالمُشاجَراتُ الَّتِي بَينَكُمْ؟ ألا تَأْتِي مِنْ داخِلِكُمْ، وَمِنْ شَهَواتِكُمُ الَّتِي تَتَعارَكُ فِي أجسادِكُمْ دائِماً؟

2 П ожелавате, но нямате; ревнувате и завиждате, но не можете да получите; карате се и се биете; но нямате, защото не просите.

تُرِيدُونَ أشياءَ، لَكِنَّكُمْ لا تَنالُونَها. تَقتُلُونَ وَتَحسِدُونَ، لَكِنَّكُمْ لا تَنالُونَ شَيئاً، فَتَتَخاصَمُونَ وَتَتَشاجَرُونَ فِيما بَينَكُمْ. أيُّها الإخوَةُ، أنتُمْ لا تَنالُونَ ما تُرِيدُونَ لِأنَّكُمْ لا تَطلُبُونَ مِنَ اللهِ.

3 П росите и не получавате, защото зле просите, за да пилеете във вашите сладострастия.

وَلَكِنْ حَتَّى عِندَما تَطلُبُونَ، لا تَنالُونَ شَيئاً، لِأنَّكُمْ تَطلُبُونَ بِدَوافِعَ خاطِئَةٍ، لِكَي تَستَغِلُّوا ما تَحصُلُونَ عَلَيهِ فِي لَذّاتِكُمُ الشَّخصِيَّةِ.

4 П релюбодейци! Не знаете ли, че приятелството със света е вражда против Бога? И тъй, който иска да бъде приятел на света, става враг на Бога.

أيُّها الخائِنُونَ، ألا تَعلَمُونَ أنَّ مُصادَقَةَ العالَمِ تَعنِي مُعاداةَ اللهِ؟ فَالَّذِي يُرِيدُ العالَمَ صَدِيقاً لَهُ، يَجعَلُ نَفسَهُ عَدُوّاً للهِ.

5 И ли мислите, че без нужда казва Писанието, че "Бог и до завист ревнува за духа, който е вселил в нас"?

هَلْ تَظُنُّونَ أنَّ الكِتابَ لا يَعنِي شَيئاً عِندَما يَقُولُ: «الرُّوحُ الَّتِي جَعَلَها اللهُ فِينا تُرِيدُنا أنْ نَكُونَ لَها وَحدَها بِسَبَبِ غَيرَتِها؟»

6 Н о Той дава една по-голяма благодат; затова казва: "Бог на горделивите се противи, а на смирените дава благодат."

لَكِنَّ اللهَ يُعطِينا نِعمَةً أعظَمَ. لِذَلِكَ يَقُولُ الكِتابُ: «يُقاوِمُ اللهُ المُتَكَبِّرِينَ، لَكِنَّهُ يُعْطي نِعمَتَهُ لِلمُتَواضِعِينَ.»

7 И така, покорявайте се на Бога, но се противете на дявола и той ще бяга от вас.

فاخضَعُوا للهِ، وَقاوِمُوا إبلِيسَ فَيَهرُبَ مِنكُمْ.

8 П риближавайте се към Бога и Той ще се приближава към вас. Измивайте ръцете си, вие, грешни, и очиствайте сърцата си, вие, колебливи.

اقتَرِبُوا مِنَ اللهِ، فَيَقتَرِبَ مِنكُمْ. طَهِّرُوا أيدِيَكُمْ أيُّها الخُطاةُ، وَنَقُّوا قُلُوبَكُمْ أيُّها المُتَقَلِّبُونَ.

9 Т ъжете, ридайте и плачете; смехът ви нека се обърне на плач и радостта ви в тъга.

احزَنُوا وَنُوحُوا وَابكُوا بِشِدَّةٍ! لِيَتَحَوَّلَ ضَحِكُكُمْ إلَى نُواحٍ، وَسَعادَتُكُمْ إلَى كَآبَةٍ.

10 С мирявайте се пред Господа и Той ще ви въздига.

تَواضَعُوا أمامَ الرَّبِّ، وَهُوَ سَيَرفَعُكُمْ. لَستُمْ قُضاة

11 Н е се одумвайте един друг, братя; който одумва брат или съди брат си, злослови закона и съди закона; а ако съдиш закона, не си изпълнител на закона, а съдия.

امتَنِعُوا يا إخْوَتِي، عَنِ انتِقادِ بَعضِكُمْ بَعضاً. كُلُّ مَنْ يَنتَقِدُ أخاهُ، أوْ يَحكُمُ عَلَى أخِيهِ، فَهُوَ يَحكُمُ عَلَى الشَّرِيعَةِ. وَإنْ كُنتَ تَحكُمُ عَلَى الشَّرِيعَةِ، فَأنتَ لا تَعمَلُ بِحَسَبِ الشَّرِيعَةِ، لَكِنَّكَ تَجعَلُ نَفسَكَ قاضِياً لَها.

12 С амо Един е законодател и съдия, Който може да спаси и да погуби; а ти кой си, та съдиш ближния си?

لَكِنَّ القاضِي وَمُعطِي الشَّرِيعَةِ واحِدٌ، إنَّهُ اللهُ القادِرُ أنْ يُخَلِّصَ وَأنْ يُهلِكَ. فَمَنْ تَظُنُّ نَفسَكَ يا مَنْ تَحكُمُ عَلَى الآخَرِينَ؟ اللهُ يُخَطِّطُ لِحَياتِك

13 С лушайте сега, вие, които казвате: Днес или утре ще отидем в еди-кой си град, ще останем там една година и ще търгуваме, и ще спечелим,

اسْمَعُوا يا مَنْ تُقُولُونَ: «اليَومَ أوْ غَداً سَنُسافِرُ إلَى هَذِهِ المَدِينَةِ أوْ تِلكَ، وَسَنَعمَلُ وَسَنَجمَعُ المالَ.»

14 к огато вие не знаете какво ще бъде утре. Какво е животът ви? Защото вие сте па̀ра, която се явява и после изчезва.

إنَّكُمْ لا تَعلَمُونَ كَيفَ سَتَكُونُ حَياتُكُمْ غَداً. أنتُمْ كَالبُخارِ الَّذِي يَظهَرُ لِوَقتٍ قَلِيلٍ ثُمَّ يَختَفِي.

15 В место това вие трябва да казвате: Ако иска Господ, ние ще живеем и ще направим това или онова.

لَكِنْ يَنبَغِي أنْ تَقُولُوا دائِماً: «إنْ شاءَ الرَّبُّ، سَنَعِيشُ وَنَعمَلُ كَذا وَكَذا.»

16 Н о сега се хвалите с високомерие. Всяка такава хвалба е зло.

لَكِنَّكُمْ تَتَباهَونَ بِسَبَبِ عَجرَفَتِكُمْ. وَمِثلُ هَذا التَّباهِي شَرٌّ.

17 И така, ако някой знае да прави добро и не го прави, той си навлича грях.

فَمَنْ يَعرِفُ كَيفَ يَعمَلُ ما هُوَ صَوابٌ، ثُمَّ يَمتَنِعُ عَنْ عَمَلِهِ، فَإنَّهُ يَرتَكِبُ خَطِيَّةً.