1 И ангелът, който говореше с мене, се върна и ме събуди, както човек, който се събужда от сън.

وَعادَ المَلاكُ الَّذِي كانَ يَتَكَلَّمُ مَعِي وَأيقَظَنِي، كما يُوقَظُ النائِمُ.

2 Т ой ми каза: Какво виждаш? Аз отговорих: Погледнах и видях - светилник, цял от злато, с чаша отгоре му, със седемте светила на него и със седем отвора на седемте светилника, които са върху му,

وَقالَ لِي: «ماذا تَرَى؟» فَقُلْتُ: «أرَى مَنارَةً مَسبٌوكَةً مِنَ الذَّهَبِ. وَأرَى إناءً فَوْقَها. وَلِلمَنارَةِ سَبْعَةُ سُرُجٍ. وَيَخرُجُ أُنبُوبٌ مِنْ كُلِّ سِراجٍ مِنَ السُّرُجِ الَّتِي فِي أعلَى المَنارَةِ.

3 и край него две маслинени дървета - едно отдясно на чашата и едно отляво на нея.

وَرأيْتُ شَجَرَتَي زَيتُونٍ، واحِدَةً عَنْ يَمينِ الإناءِ، وَواحِدَةً عَنْ يَسارِهِ.

4 О тново проговорих и попитах ангела, който говореше с мене: Какви са тези, господарю мой?

فَقُلْتُ لِلمَلاكِ الَّذِي كانَ يَتَكَلَّمُ مَعِي: «يا سَيِّدُ، ما هَذِهِ؟»

5 А ангелът, който говореше с мене, ми отговори: Не знаеш ли какви са тези? И казах: Не зная, господарю мой.

فَأجابَ المَلاكُ الَّذِي كانَ يَتَكَلَّمُ مَعِي: «ألا تَعرِفُ ما هَذِهِ؟» فَقُلْتُ: «لا يا سَيِّدِي.»

6 Т огава ми каза: Ето Господнето слово към Зоровавел, което казва: Не чрез сила, нито чрез мощ, а чрез Духа Ми, казва Господ на Силите.

فَقالَ المَلاكُ: «هَذِهِ هِيَ رِسالَةُ اللهِ إلَى زَرُبّابِلَ: ‹لا بِالقُوَّةِ وَلا بِالقُدْرَةِ، بَلْ بِرُوحِي،› يَقُولُ اللهُ القَدِيرُ.

7 К акво си ти, планино велика? Пред Зоровавел - поле! Той ще изнесе връхния камък с възклицание: Благодат! Благодат на него!

‹ما أنتَ أيُّها الجَبَلُ العَظِيمُ؟ أمامَ زَرُبّابِلَ سَتَصِيرُ سَهلاً. سَيُخرَجُ الحَجَرُ الأعلَى فِي الهَيكَلِ عَلَى صَوْتِ الهُتافِ: مَرحَى! مَرحَى!›»

8 П ри това Господнето слово дойде към мен и каза:

ثُمَّ تَلَقَّيتُ هَذِهِ الرِّسالَةَ مِنَ اللهِ:

9 Р ъцете на Зоровавел положиха основата на този дом; неговите ръце също ще го изкарат; и ще познаеш, че Господ на Силите ме е пратил при вас.

«يَدا زَرُبّابِلَ وَضَعَتا أساسَ هَذا الهَيكَلِ، وَيَداهُ سَتُكمِلانِهِ. وَحِينَ يَحدُثُ هَذا سَتَعرِفُ أنَّ اللهَ القَدِيرَ أرسَلَنِي إلَيكُمْ.

10 З ащото кой презира този ден на малките работи? Понеже тези ще се радват, т. е. тези седем, които са очите Господни, които тичат през целия свят, като видят отвеса в ръката на Зоровавел.

لَنْ يَستَهينَ أحَدٌ بِالبِداياتِ الصَّغِيرَةِ، بَلْ سَيَفرَحُ الجَمِيعُ إذْ يَرَوْنَ خَيطَ القِياسِ فِي يَدِ زَرُبّابِلَ. أمّا هَذِهِ السُّرُجُ السَّبْعَةُ، فَهِيَ عُيُونُ اللهِ الَّتِي تَجُولُ فِي كُلِّ الأرْضِ.»

11 Т огава му отговорих: Какви са тези две маслинени дървета отдясно на светилника и отляво?

ثُمَّ سَألْتُ المَلاكَ: «وَما شَجَرَتا الزَّيتُونِ اللَّتانِ عَنْ يَمينِ المَنارَةِ وَعَنْ يَسارِها؟

12 И втори път му казах: Какви са тези две маслинени клончета, които през двата златни отвора изпразват от себе си маслото като злато?

وَما غُصنا الزَّيتُونِ اللَّذانِ يَقطُرانِ زَيتاً مِنْ خِلالِ أنابِيبِ الذَّهَبِ؟»

13 А той ми отговори: Не знаеш ли какви са те? Аз казах: Не зная, господарю мой.

فَقالَ لِي: «ألا تَعرِفُ ما هَذِهِ؟» فَقُلْتُ: «لا يا سَيِّدِي.»

14 Т огава отвърна: Те са двамата помазани, които стоят при Господаря на целия свят.

فَقالَ: «هَذانِ الغُصْنانِ هُما الرَّجُلانِ المَمْسُوحانِ الواقِفانِ أمامَ رَبِّ الأرْضِ كُلِّها.»