1 Г орко на тези, които постановяват неправедни наредби, и на писачите, които пишат извратеност,
وَيلٌ لِلَّذِينَ يَسُنُّونَ قَوانِينَ ظالِمَةً، وَيَكتُبُونَ أحكاماً مُستَبِدَّةً،
2 з а да лишат сиромасите от правосъдието и да отнемат правото на сиромасите от народа Ми, така че вдовиците да им станат плячка и те да съблекат сирачетата!
مِنْ أجلِ إبعادِ العَدلِ عَنِ الضُّعَفاءِ، وَحِرمانِ مَساكِينِ شَعبِي مِنَ الإنصافِ. وَذَلِكَ لِكَي يَسرِقُوا وَيَنهَبُوا الأرامِلَ وَالأيتامَ.
3 И какво ще направите в деня, когато ще бъдете наказани, и в опустошението, което ще дойде отдалеч? Към кого ще прибягвате за помощ? И къде ще оставите славата си?
ماذا سَتَفعَلُونَ فِي يَومِ العِقابِ، وَفِي الضِّيقِ الَّذِي سَيَأتِي مِنْ بَعِيدٍ؟ إلَى مَنْ سَتَهرُبُونَ لِلعَونِ؟ وَأينَ سَتَترُكُونَ ثَروَتَكُمْ؟
4 Н ищо не им остава освен да се наведат между пленниците и да паднат под убитите. При все това гневът Му не се отвърна, а ръката Му е още протегната. Присъдата над Асирия
لَنْ يَبقَى شَيءٌ سِوَى الرُّكُوعِ كَالأسرَى وَالسُّقُوطِ فِي مَكانِ القَتلَى. وَمَعَ هَذا كُلِّهِ، لَمْ يَتَراجَعْ غَضَبُ اللهِ، وَما زالَتْ يَدُهُ مَرفُوعَةً لِلعِقابِ. عقابُ اللهِ لِكبرِياءِ أشُّور
5 Г орко на асириеца, жезъла на гнева Ми, тоягата, в чиято ръка е Моето негодувание!
ها إنَّ شَعبَ أشُّورَ هُمُ عَصا غَضَبِي، وَفِي يَدِهِمْ هَراوَةُ سَخَطِي.
6 Щ е го изпратя против един нечестив народ и ще му дам заръка против народа, на който се гневя, за да извърши грабеж и да улови плячка, и да ги стъпче като калта по пътищата.
سَأُرسِلُهُمْ عَلَى أُمَّةٍ شِرِّيرَةٍ، وَسَآمُرُهُمْ بِمُحارَبَةِ شَعبٍ أغضَبَنِي، لِيَنهَبُوهُمْ وَيَدُوسُوهُمْ كَطِينِ الشَّوارِعِ.
7 О баче намерението му не е да направи така, нито мисли така сърцето му; а в сърцето му е да съсипе и да изтреби не малко народи.
لَكِنَّ شَعبَ أشُّورَ لا يَفهَمُ أنَّهُ أداةٌ فِي يَدِي، وَلا يُفَكِرُّ بِذَلِكَ. إنَّما يُفَكِّرُ بِالتَّدمِيرِ، وَبِإفناءِ أُمَمٍ كَثِيرَةٍ.
8 З ащото казва: Всичките Ми князе не са ли царе?
لأنَّ مَلَكَ أشُورَ يَقُولُ: «كُلُّ قادَتِي مُلُوكٌ.
9 Х алне не е ли както Кархемис? Емат не е ли както Арфад? Самария не е ли както Дамаск?
ألَيسَتْ مَدِينَةُ كَلْنُو مِثلَ مَدِينَةِ كَرْكَمِيشَ؟ ألَيسَتْ مَدِينَةُ حَماةَ مِثلَ مَدِينَةِ أرْفادَ؟ ألَيسَتْ مَدِينَةُ السّامِرَةِ مِثلَ مَدِينَةِ دِمَشقَ؟
10 К акто ръката ми е стигнала царствата на идолите, чиито изваяни идоли бяха повече от йерусалимските и самарийските,
فَكَما سَيطَرْتُ عَلَى مَمالِكَ فِيها أوثانٌ وَأصنامٌ أكثَرَ مِنْ تِلكَ الَّتِي فِي القُدْسِ وَالسّامِرَةِ،
11 н яма ли да направя на Йерусалим и на неговите кумири, както направих на Самария и на нейните идоли?
فَإنِّي سَأفعَلُ بِالقُدْسِ وَأوثانِها كَما فَعَلْتُ بِالسّامِرَةِ وَأصنامِها.»
12 З атова, когато Господ завърши цялото Си дело над хълма Сион и над Йерусалим, ще накажа, казва Той, плода на надменното сърце на асирийския цар и славенето на надигнатите му погледи.
وَعِندَما يُنهِي الرَّبُّ عَمَلَهُ ضِدَّ جَبَلِ صِهْيَوْنَ وَمَدينَةِ القُدْسِ، سَيُعاقِبُ مَلِكَ أشُّورَ المُتَعَجرِفَ عَلَى كِبرِيائِهِ وَغَطرَسَتِهِ.
13 З ащото той казва: Със силата на своята ръка извърших това и с мъдростта си, понеже съм разумен; и преместих границите на народите, разграбих съкровищата им и като силен свалих седящите нависоко;
لأنَّ مَلِكَ أشُّورَ يَقُولُ: «عَمِلْتُ هَذا بِقُوَّتِي وَحِكمَتِي لأنِّي فَهِيمٌ. هَزَمتُ الشُّعُوبَ وَأخَذْتُ ثَروَتَهُمْ، وَنَطَحْتُ ساكِنِيها كَثَورٍ قَوِيٍّ.
14 и ръката ми намери, като гнездо, богатството на племената; и както някой събира оставени яйца, така аз събрах целия свят. И никой не поклати крило, не отвори уста, нито нададе звук.
وَجَدْتُ ثَروَةَ الشُّعُوبِ كَعُشٍّ، فَجَمَعْتُ بِيَدِي كُلَّ الأرْضِ كَما يُجمَعُ البَيضُ المَترُوكُ. وَلَمْ يَكُنْ هُناكَ مَنْ يُرَفرِفُ بِجَناحَيهِ، أوْ يَفتَحُ فَمَهُ، لِيَحمِيَ العُشَّ مِنِّي.» سَيطَرَةُ اللهِ عَلَى أشُّور
15 Д али секирата ще се възвеличава против този, който сече с нея? Ще се големее ли трионът против този, който го движи? - Като че ли жезълът би поклатил тези, които го вдигат. Или тоягата би повдигнала този, който не е дърво!
هَلْ تَتَكّبَّرُ الفَأسُ عَلَى مَنْ يَرفَعُهُا؟ أمْ هَلْ يَتَعَظَّمُ المِنشارُ عَلَى مَنْ يَستَخدِمُهُ؟ كَما لَو أنَّ قَصَبَةً تَرفَعُ حامِلَها! أوْ أنَّ عَصاً تُمسِكُ بِإنسانٍ! هَكَذا تَدَّعِي أشُّورُ أنَّها أقوَى مِنَ اللهِ!
16 З атова Господ, Господ на Силите, ще прати на тлъстите му мършавост и под славата му ще се запали пожар като пожар от огън.
لِذَلِكَ سَيَجعَلُ الرَّبُّ الإلَهُ القَدِيرُ جُنُودَ مَلِكِ أشُّورَ السِّمانَ هَزِيلِينَ. وَسَيَحرِقُ مَجدَ أشُّورَ كَما تُحرِقُ النّارُ الحَطَبَ.
17 С ветлината на Израел ще бъде за огън и Святият Негов - за пламък; и ще изгори и пояде тръните му и глоговете му в един ден;
وَسَيُصبِحُ نُورُ إسْرائِيلَ ناراً، وَقُدُّوسُهُ لَهِيباً، وَسَيُحرِقُ وَيَلتَهِمُ أشواكَ أشُّورَ وَشُجَيراتِها فِي يَومٍ واحِدٍ.
18 щ е погуби и славата на гората му и на плодовитото му поле, и душа, и тяло; и ще бъде, както когато изнемощее болен.
ثُمَّ سَيُخَرِّبُ اللهُ بَهاءَ غاباتِها وَبَساتِينِها مِنْ أوَّلِها إلَى آخِرِها، فَتَكُونَ أشُّورُ كَالمَرِيضِ المُنهارِ.
19 А останалите дървета от гората му ще са малко, дотолкова, че да може дете да ги запише.
وَبَقِيَّةُ الأشجارِ القائِمَةِ سَتَكُونُ قَلِيلَةً جِدّاً بِحَيثُ يَستَطِيعُ طِفلٌ أنْ يَعُدَّها.
20 И в онзи ден останалите от Израел и избавените от Якововия дом няма вече да се облягат на този, който ги порази, а ще се облягат с истина на Господа, Святия Израелев.
فِي ذَلِكَ الوَقتِ، لا يَعُودُ الباقُونَ فِي إسْرائِيلَ، وَالنّاجُونَ مِنْ بَيتِ يَعقُوبَ، يَتَّكِلُونَ عَلَى ضارِبِيهِمْ، بَلْ سَيَتَّكِلُونَ عَلَى اللهِ قُدُّوسِ إسْرائِيلَ.
21 О станалото, останалото от Яков, ще се обърне към могъщия Бог,
وَالبَقِيَّةُ النّاجِيَةُ مِنْ بَيتِ يَعقُوبَ سَيَعُودُونَ إلَى اللهِ الجَبّارِ.
22 з ащото, ако и да е народът ти, Израелю, като морския пясък, само остатък от тях ще се върне; взето е решение за погубване, препълнено с Божията правда.
حَتَّى لَوْ كانَ بَنُو إسرائِيلَ بِعَدَدِ رِمالِ البَحرِ، فَلَنْ يَخلُصَ مِنهُمْ إلّا عَدَدٌ قَلِيلٌ. فَقَدْ صَدَرَ حُكْمُ الدَمارِ، ثُمَّ سَيَفِيضُ البِرُّ.
23 З ащото Господ, Бог на Силите, ще извърши според решението погубване над цялата страна.
لأنَّ الرَّبَّ الإلَهَ القَدِيرَ سَيَجلِبُ دَماراً كامِلاً عَلَى الأرْضِ كَما قَرَّرَ.
24 З атова така казва Господ, Бог на Силите: Народе Мой, който живееш в Сион, не се бойте от асириеца, дори и да ви удари с жезъл и вдигне тоягата си против вас, според както я издигна над Египет;
لِذَلِكَ هَذا هُوَ ما قالَهُ الرَّبُّ الإلَهُ القَدِيرُ: «يا شَعبِيَ السّاكِنَ فِي صِهْيَوْنَ، لا تَخافُوا مِنْ أشُّورَ. فَقَدْ يَضرِبُكِ بِعَصاً، وَقَدْ يَرفَعُ عَلَيكِ سِلاحاً لِيُعاقِبَكِ كَما فَعَلَتْ مِصرُ.
25 з ащото още твърде малко - и негодуването Ми ще престане и гневът Ми ще се обърне за тяхна погибел.
لَكِنْ بَعدَ فَترَةٍ قَصِيرَةٍ سَيَنتَهِي غَضَبِي عَلَيكِ، وَسَيَكتَفِي سَخَطِي بِالدَّمارِ الَّذِي جَلَبْتُهُ عِقاباً لَكُمْ.»
26 И Господ на Силите ще подбуди против него бич, както в порязването на Мадиам при канарата Орив; и жезълът му ще се издигне над морето и ще го възвиси, както го възвиси над Египет.
وَسَيَرفَعُ اللهُ القَدِيرُ سَوطاً ضَدَّ أشُّورَ كَما فَعَلَ عِندَما هَزَمَ مِديانَ عِندَ صَخرَةِ غُرابَ. سَتَرتَفِعُ عَصاهُ فَوقَ البَحرِ، لِيُعاقِبَ أشُّورَ كَما عَمِلَ فِي مِصرَ.
27 В онзи ден товарът му ще се премести от плещите ти и хомотът му - от врата ти, и хомотът ще се строши поради помазанието ти.
فِي ذَلِكَ الوَقتِ، سَيَزُولُ حِملُ أشُّورَ عَنْ كَتِفِكَ وَنِيرُهُ عَنْ عُنقِكَ. وَسَيَنكَسِرُ النِّيرُ بِسَبَبِ سَمانَتِكَ. إجتِياحُ الأشُّورِيِّينَ لإسْرائِيل
28 Т ой дойде в Гаят, мина през Мигрон, в Михмас разтваря вещите си.
ها قَدْ أتَوْا إلَى عَيّاثَ. اجتازُوا بِمِجرُونَ. خَزَنُوا أسلِحَتَهُمْ فِي مِخماشَ.
29 М инаха през прохода, нощуваха в Гава; Рама трепери, Гавая Саулова се разбягва.
اجتازُوا مَعبَرَةَ وَقالُوا: «سَنَقضِي اللَّيلَ فِي جِبعَةَ.» فَخافَتْ مَدِينَةُ الرّامَةِ وَهَرَبَ سُكّانُ جِبعَةِ شاوُلَ.
30 И звикай с висок глас, Галимова дъще! Слушай, Лаисе! И ти, бедни Анатоте!
اصرُخِي يا بِنتَ جَلِّيمَ، وَأصغِي يا لِيشَةُ، وَأجِيبِي يا عَناثُوثُ.
31 М админа е бежанец, жителите на Гевим се събират на бяг.
شَعبُ مَدمِينَةَ يَهرُبُونَ، وَسُكّانُ جِيبِيمَ يَحتَمُونَ.
32 И като престои само днес в Ноб, ще помаха с ръката си към хълма на сионовата дъщеря, към хълма на Йерусалим.
اليَومَ سَيَتَوَقَّفُونَ فِي نُوبَ، سَيُهاجِمُونَ جَبَلَ الابْنَةِ صِهْيَوْنَ، الَّذِي هُوَ تَلَّةُ القُدْسِ.
33 Е то, Господ Йехова на Силите ще изкастри хубавите клончета със страшна сила; високо израсналите ще бъдат отсечени и издигнатите ще се снишат.
هُوَذا الرَّبُّ الإلَهُ القَدِيرُ سَيَقطَعُ الأغْصانَ بِالرُّعبِ، وَالأشجارَ الطَّوِيلَةَ سَتُقطَعُ، وَالمُرتَفِعُونَ سَيَسقُطُونَ.
34 Щ е изсече с желязо горските гъсталаци; и Ливан ще падне чрез Могъщия.
سَيَقطَعُ الغابَةَ بِفَأسٍ. وَأشجارُ لُبنانَ سَتَسقُطُ بِقُوَّتِهِ الجَليلَةِ.