1 Т огава Господ каза на Ной: Влез ти и цялото ти семейство в ковчега; защото в това поколение тебе видях праведен пред Мене.

ثُمَّ قالَ اللهُ لِنُوحَ: «ادخُلْ وَكُلُّ عائِلَتِكَ السَّفِينَةَ، لِأنِّي وَجَدْتُ أنَّكَ وَحدَكَ صالِحٌ أمامِي مِنْ بَينِ كُلِّ الأحياءِ فِي هَذا الجِيلِ.

2 В земи си по седем от всички чисти животни, мъжки и женските им; а от нечистите животни по две, мъжки и женските им;

فَخُذْ مَعَكَ سَبْعَةَ ذُكُورٍ وَسَبعَ إناثٍ مِنْ كُلِّ حَيوانٍ طاهِرٍ. وَخُذْ أيضاً ذَكَراً واحِداُ وَأُنْثَى واحِدَةً مِنْ كُلِّ حَيوانٍ غَيرِ طاهِرٍ.

3 с ъщо и от въздушните птици по седем, мъжки и женски; за да запазиш от тях разплод по лицето на цялата земя.

وَخُذْ سَبْعَةَ ذُكُورٍ وَسَبعَ إناثٍ مِنْ كُلِّ نَوْعٍ مِنْ طُيُورِ السَّماءِ، لِكَي تُحافِظَ عَلَى بَقاءِ أنواعِها عَبْرَ الأرْضِ.

4 З ащото още седем дни и Аз ще направя да вали дъжд по земята четиридесет дни и четиридесет нощи; и ще изтребя от лицето на земята всичко живо, което съм създал.

فَبَعْدَ سَبْعَةِ أيّامٍ، سَأُرْسِلُ مَطَراً مُدَّةَ أرْبَعِينَ يَوْماً وَأربَعِينَ لَيلَةً. وَسَأمحُو كُلَّ كائِنٍ حَيٍّ خَلَقْتُهُ عَنْ وَجهِ الأرْضِ.»

5 И Ной извърши всичко, според както му заповяда Господ.

فَفَعَلَ نُوحُ كُلَّ ما أمَرَهُ بِهِ اللهُ.

6 А Ной беше на шестстотин години, когато на земята стана потопът от водата.

وَكانَ لِنُوحَ سِتُّ مِئَةِ سَنَةٍ حِينَ غَمَرَتْ مِياهُ الطُّوفانِ الأرْضَ.

7 И поради водите от потопа в ковчега влязоха Ной, синовете му, жена му и снахите му с него.

ثُمَّ دَخَلَ نُوحُ السَّفِينَةَ مَعَ بَنِيهِ وَزَوْجَتِهِ وَكَنّاتِهِ لِلنَّجاةِ مِنْ مِياهِ الطُّوفانِ.

8 О т чистите животни и от нечистите животни, от птиците и от всичко, което пълзи по земята,

وَدَخَلَتْ حَيواناتٌ طاهِرَةٌ وَغَيرُ طاهِرَةٍ وَطُيُورٌ وَزَواحِفُ وَغيرُها مِنْ حَيَواناتِ الأرْضِ،

9 в лязоха в ковчега две по две при Ной, мъжки и женски, според както Бог заповяда на Ной.

إلَى نُوحَ فِي السَّفينَةِ زَوجَينِ زَوجَينِ: ذَكَراً وَأُنْثَىً، حَسَبَ ما أمَرَ اللهُ نُوحَ.

10 И след седмия ден водите на потопа заляха земята.

وَبَعْدَ سَبْعَةِ أيّامٍ، بَدأ الطُّوفانُ عَلَى الأرْضِ.

11 В шестстотната година на Ноевия живот, във втория месец, на седемнадесетия ден от месеца, в същия ден всички извори на голямата бездна се разпукнаха и небесните водопади се спуснаха.

فَفِي السَّنَةِ السِّتِّ مِئَةٍ مِنْ عُمْرِ نُوحَ، فِي اليَوْمِ السّابِعَ عَشَرَ مِنَ الشَّهْرِ الثّانِي، انفَجَرَتْ كُلُّ يَنابِيعِ المُحِيطِ العَظِيمِ الَّتِي تَحْتَ الأرْضِ، وَانْفَتَحَتْ نَوافِذُ السَّماءِ!

12 И дъждът валя на земята четиридесет дни и четиридесет нощи.

فَهَطَلَ مَطَرٌ غَزِيرٌ جِدّاً عَلَى الأرْضِ مُدَّةَ أربَعِينَ يَوْماً وَأربَعِينَ لَيلَةً.

13 В същия този ден в ковчега влязоха Ной и синовете му: Сим, Хам и Яфет, и жената на Ной, и с тях трите му снахи -

وَفِي ذَلِكَ اليَوْمِ نَفْسِهِ، دَخَلَ نُوحُ السَّفِينَةَ مَعَ أبْنائِهِ سامَ وَحامَ وَيافَثَ، وَزَوْجَتِهِ، وَزَوجَاتِ أبْنائِهِ الثَّلاثِ.

14 т е и всички животни според вида си, всичкият добитък според вида си и всички влечуги, които пълзят по земята, според вида си и всички птици според вида си, всяка птица от всякакъв вид.

دَخَلَ هَؤُلاءِ مَعَ كُلِّ نَوْعٍ مِنَ الحَيواناتِ البَرِّيَّةِ، وَكُلِّ نَوْعٍ مِنَ المَواشِيَ، وَكُلِّ نَوْعٍ مِنَ الحَيَواناتِ الزّاحِفَةِ عَلَى التُّرابِ، وَكُلِّ نَوْعٍ مِنَ الطُّيُورِ.

15 Д ве по две от всяка твар, която има в себе си жизнено дихание, влязоха в ковчега при Ной.

جاءَتْ إلَى نُوحَ فِي السَّفِينَةِ أزواجاً مِنْ كُلِّ نَوْعٍ مِنَ الحَيواناتِ الحَيَّةِ.

16 И които влязоха, мъжки и женски от всяка твар влязоха, според както Бог му беше заповядал; и Господ го затвори вътре.

وَكانَتْ هَذِهِ الحَيواناتُ الدّاخِلَةُ، ذَكَراً وَأُنثَى، مِنْ كُلِّ نَوْعٍ كَما أمَرَهُ اللهُ. ثُمَّ أغلَقَ اللهُ البابَ خَلْفَ نُوحَ.

17 Ч етиридесет дни продължи потопът на земята; и водите придойдоха и повдигнаха ковчега, и той се издигна над земята.

وَبَقِيَ الطُّوفانُ عَلَى الأرْضِ أربَعِينَ يَوْماً. وَارتَفَعَتِ المِياهُ كَثيراً جِدّاً فَوْقَ الأرْضِ، فَحَمَلَتِ السَّفينَةَ فَارتَفَعَتْ فَوقَ الأرْضِ.

18 В одите се усилваха и прииждаха много на земята, така ковчегът се носеше по повърхността на водите.

وَاسْتَمَرَّ الماءُ يَرْتَفِعُ وَيَتَكاثَرُ جِدّاً فَوْقَ الأرْضِ. وَطَافَتِ السَّفِينَةُ عَلَى وَجْهِ المِياهِ.

19 В одите се усилваха твърде много на земята, така че бяха покрити всички високи планини, намиращи се под цялото небе.

وَارتَفَعَتِ المِياهُ أكثَرَ فَأكثَرَ فَوْقَ الأرْضِ حَتَّى غَطَّتْ كُلَّ الجِبالِ العالِيَةِ تَحْتَ السَّماءِ.

20 П етнадесет лакти по-горе от тях се издигнаха водите и планините бяха покрити.

تَعالَتِ المِياهُ حَتَّى غَطَّتْ قِمَمَ الجِبالِ بِأكْثَرَ مِنْ خَمْسَ عَشْرَةَ ذِراعاً.

21 И всяка твар, която се движеше по земята, умря - птици, добитък, зверове, всички животни, които пълзят по земята, и всеки човек.

فَماتَ كُلُّ مَخلُوقٍ يَتَحَرَّكُ عَلَى الأرْضِ. ماتَتِ الطُّيُورُ وَالمَواشِي وَالحَيواناتُ البَرِّيَّةُ وَكُلُّ أسْرابِ الكائناتِ الَّتِي كانَتْ تَحْتَشِدُ عَلَى الأرْضِ وَجَمِيعُ البَشَرِ.

22 О т всичко, което беше на сушата, всичко, което имаше в ноздрите си жизнено дихание, измря.

ماتَ كُلُّ مَخلُوقٍ حَيٍّ يَتَنَفَّسُ عَلَى اليابِسَةِ.

23 В сичко живо, което се намираше по лицето на земята, бе изтребено - хора, добитък, животни и небесни птици; изтребени бяха от земята; останаха само Ной и онези, които бяха с него в ковчега.

وَهَكَذا مَحا اللهُ كُلَّ شَيءٍ حَيٍّ عَنْ وَجهِ الأرْضِ، بَشَراً وَحَيواناتٍ وَزَواحِفَ وَطُيُوراً. مُحِيَتْ كُلُّها عَنْ وَجْهِ الأرْضِ. وَلَمْ يَنْجُ إلّا نُوحُ وَمَنْ مَعَهُ فِي السَّفِينَةِ.

24 А водите се застояха по земята сто и петдесет дни.

وَغَمَرَتِ المِياهُ الأرْضَ مُدَّةَ مِئَةٍ وَخَمْسِينَ يَوْماً.