1 И така, Йосиф влезе при фараона и му извести: Баща ми и братята ми, стадата им и добитъкът им, и всичко, което имат, дойдоха от Ханаанската земя и сега са в Гесенската земя.

فَذَهَبَ يُوسُفُ وَكَلَّمَ فِرعَوْنَ فَقالَ لَهُ: «جاءَ أبِي وَإخوَتِي مَعَ كُلِّ غَنَمِهِمْ وَبَقَرِهِمْ وَكُلِّ ما يَملِكُونَ مِنْ أرْضِ كَنعانَ. وَهُمُ الآنَ فِي أرْضِ جاسانَ.»

2 И взе петима от братята си и ги представи на фараона.

وَأخَذَ يُوسُفُ مَعَهُ خَمْسَةً مِنْ إخْوَتِهِ وَقَدَّمَهُمْ إلَى فِرعَوْنَ.

3 А фараонът каза на братята му: Какво е занятието ви? А те отговориха на фараона: Ние, слугите ти, и бащите ни сме овчари.

فَقالَ فِرعَوْنُ لإخْوَةِ يُوسُفَ: «ما هُوَ عَمَلُكُمْ؟» فَقالُوا لِفِرْعَوْنَ: «نَحنُ خُدّامَكَ رُعاةٌ، أباً عَنْ جَدٍّ.»

4 К азаха още на фараона: Дойдохме да поживеем в тази земя, защото няма пасище за стадата на слугите ти, понеже гладът се засили в Ханаанската земя; затова, молим ти се, нека слугите ти живеят в Гесенската земя.

ثُمَّ قالُوا لِفِرْعَوْنَ: «جِئْنا لِنَقِيمَ كَغُرَباءَ فِي الأرْضِ. إذْ لا يُوجَدُ مَرعَىً لِمَواشِي خُدّامِكَ، لِأنَّ المَجاعَةَ قاسِيَةٌ فِي أرْضِ كَنْعانَ. فاسْمَحْ لَنا، نَحنُ خُدّامَكَ، بِأنْ نَسْتَقِرَّ فِي أرْضِ جاسانَ.»

5 И фараонът говори на Йосиф: Баща ти и братята ти дойдоха при теб;

فَقالَ فِرعَوْنُ لِيُوسُفَ: «جاءَ أبوْكَ وَإخوَتُكَ إلَيكَ.

6 Е гипетската земя е пред тебе; настани баща си и братята си в най-добрата местност от земята; нека живеят в Гесенската земя. И ако знаеш, че някои от тях са способни мъже, постави ги надзиратели над моя добитък.

وَها هِيَ أرْضُ مِصْرَ مَفْتُوحَةٌ أمامَكَ. فَأسْكِنْ أباكَ وَإخوَتَكَ فِي أفضَلِ بُقعَةٍ فِي الأرْضِ. لِيَسْكُنُوا فِي أرْضِ جاسانَ. وَإنْ كُنتَ تَعرِفُ أنَّ بَينَهُمْ رِجالاً مُقْتَدِرِينَ، فَعَيِّنْهُمْ رُؤَساءَ رُعاةٍ مُشْرِفِينَ عَلَى مَواشِيَّ.»

7 С лед това Йосиф въведе баща си Яков и го представи на фараона; и Яков благослови фараона.

ثُمَّ أحضَرَ يُوسُفُ أباهُ يَعقُوبَ وَقَدَّمَهُ لِفِرْعَوْنَ. وَبارَكَ يَعقُوبُ فِرعَوْنَ.

8 Ф араонът каза на Яков: Колко е числото на годините на живота ти?

فَقالَ فِرعَوْنُ لِيَعقُوبَ: «كَمْ عُمْرُكَ؟»

9 А Яков отвърна на фараона: Числото на годините на странстването ми е сто и тридесет години; малко и зло е било числото на годините на живота ми и не достигна до числото на годините на живота на бащите ми във времето на тяхното странстване.

فَقالَ يَعقُوبُ لِفِرْعَوْنَ: «سَنَواتُ اغتِرابِي هِيَ مِئَةٌ وَثَلاثُونَ سَنَةً. وَسَنَواتُ حَياتِي قَلِيلَةٌ وَصَعْبَةٌ. وَلَمْ أبلُغْ عُمْرَ آبائِي.»

10 И като благослови фараона, Яков излезе от фараоновото присъствие.

وَبارَكَ يَعقُوبُ فِرعَوْنَ، ثُمَّ خَرَجَ مِنْ عِندِهِ.

11 Т огава Йосиф настани баща си и братята си, като им даде имот в Египетската земя, в най-добрата местност от земята в Рамесийската земя, според както заповяда фараонът.

وَهَكَذا أسْكَنَ يُوسُفُ أباهُ وَإخوَتَهُ وَأعطاهُمْ أملاكاً فِي أرْضِ مِصْرَ، فِي أفضَلِ بُقْعَةٍ مِنْها، فِي أرْضِ رَعَمْسِيسَ، كَما أمَرَ فِرعَوْنُ.

12 И Йосиф хранеше баща си, братята си и целия си бащин дом с хляб според големината на домовете им.

وَكانَ يُوسُفُ يَعُولُ أباهُ وَإخوَتَهُ وَكُلَّ بَيتِ أبِيهِ بِالطَّعامِ، مِنَ الكَبِيرِ إلَى الصَّغِيرِ. يُوسُفُ يشتري أرْضاً لفِرْعَون

13 А нямаше хляб по цялата земя, защото гладът, дотолкова се засилваше, че Египетската земя и Ханаанската земя изнемощяха от глада.

وَلَمْ يَكُنْ فِي البِلادِ طَعامٌ، إذْ كانَتِ المَجاعَةُ قاسِيَةً جِدّاً. وَافتَقَرَتْ أرْضُ مِصْرَ وَأرْضُ كَنْعانَ كَثِيراً بِسَبَبِ المَجاعَةِ.

14 Й осиф прибра всички пари, които се намираха в Египетската и Ханаанската земя, за житото, което купуваха; и Йосиф донесе парите във фараоновия дом.

فَجَمَعَ يُوسُفُ كُلَّ الفِضَّةِ الَّتِي فِي أرْضِ مِصْرَ وَفِي أرْضِ كَنْعانَ مُقابِلَ القَمحِ الَّذِي اشْتَرُوهُ. وَجَلَبَ يُوسُفُ الفِضَّةَ إلَى بَيتِ فِرعَوْنَ.

15 И като се свършиха всички пари в Египетската земя и Ханаанската земя, всички египтяни дойдоха при Йосиф и му казаха: Дай ни хляб; защо да умираме пред тебе, понеже се свършиха парите ни ?

وَلَمّا لَمْ تَعُدْ هُناكَ فِضَّةٌ فِي أرْضِ مِصْرَ وَأرْضِ كَنْعانَ، جاءَ كُلُّ شَعبِ مِصْرَ إلَى يُوسُفَ وَقالُوا لَهُ: «أعطِنا طَعاماً، وَإلّا مُتْنا أمامَكَ. فَقَدْ نَفَذَتْ فِضَّتُنا.»

16 А Йосиф отговори: Ако парите ви са се свършили, докарайте добитъка си и ще ви дам хляб срещу добитъка ви.

فَقالَ يُوسُفُ: «أعطُونِي مَواشِيكُمْ. وَسَأُعطِيكُمْ طَعاماً مُقابِلَ مَواشِيكُمْ إنْ كانَتْ فِضَّتُكُمْ قَدْ نَفَذَتْ.»

17 И така, докараха добитъка си на Йосиф; и Йосиф им даваше хляб срещу конете, стадата, добитъка и ослите им; и така, през онази година той ги изхрани с хляб срещу целия им добитък.

فَأتَوا بِمَواشِيهِمْ إلَى يُوسُفَ. فَأعطاهُمْ طَعاماً مُقابِلَ خَيلِهِمْ وَغَنَمِهِمْ وَبَقَرِهِمْ وَحَمِيرِهِمْ. وَفِي تِلْكَ السَّنَةِ زَوَّدَهُمْ يُوسُفُ بِالطَّعامِ مُقابِلَ كُلِّ مَواشِيهِمْ.

18 С лед като се измина онази година, дойдоха при него и другата година и му казаха: Няма да скрием от господаря си, че всичките ни пари се свършиха; и добитъкът стана на господаря ни; не остана друго пред господаря ни освен телата ни и земята ни.

فانقَضَتْ تِلْكَ السَّنَةُ. فَجاءُوا إلَيهِ فِي السَّنَةِ التّالِيَةِ وَقالُوا: «نَعلَمُ يا سَيِّدِي أنَّ فِضَّتَنا قَدْ نَفَذَتْ، وَقُطْعانَ مَواشِينا صارَتْ عِندَكَ يا سَيِّدِي. وَلَمْ يَبْقَ لَدَينا إلّا أجسادُنا وَأراضِينا.

19 З ащо да измрем пред очите ти и земята ни да запустее ? Купи нас и земята ни за хляб и ние ще бъдем слуги на фараона, и земята ни ще ражда за него. Дай ни и семе, за да останем живи, да не умрем и да не запустее земята.

فَإذا لَمْ تُرِدْ، يا سَيِّدِي، أنْ نَمُوتَ نَحنُ وَأراضِينا، فاشْتَرِنا نَحنُ وَأراضِينا مُقابِلَ الطَّعامِ. وَسَنَكُونُ عَبِيداً مَعَ أرْضِنا لِفِرْعَوْنَ. فَأعطِنا بِذاراً لِنَزْرَعَ، فَنَحْيا وَلا نَمُوتَ، وَلا تُصْبِحَ الأرْضُ قاحِلَةً.»

20 И така, Йосиф закупи за фараона цялата Египетска земя, защото египтяните продаваха всеки нивата си, понеже гладът се засилваше над тях; така земята стана фараонова.

فاشْتَرَى يُوسُفُ كُلَّ أرْضِ مِصْرَ لِفِرْعَوْنَ. فَقَدْ باعَ كُلُّ مِصْرِيٍّ حُقُولَهُ، لِأنَّهُمْ جاعُوا كَثِيراً. فَصارَتِ الأرْضُ لِفِرْعَوْنَ.

21 И той пресели населението в градовете от единия до другия край на египетските предели.

وَاسْتَعبَدَ النّاسَ مِنْ أقصَى حُدُودِ مِصْرَ إلَى أقْصاها.

22 С амо земята на жреците не закупи, защото жреците имаха определен от фараона дял и се прехранваха от дела, който фараонът им даде; затова не продадоха земята си.

أمّا الأرْضُ الوَحِيدَةُ الَّتِي لَمْ يَشْتَرِها يُوسُفُ فَكانَتْ أرْضَ الكَهَنَةِ. إذْ كانَ الكَهَنَةُ يَتَلَقُّونَ دَخلاً ثابِتاً مِنْ فِرعَوْنَ. وَلِهَذا لَمْ يُضْطَرُّوا لِبَيعِ أراضِيهِمْ.

23 Т огава Йосиф каза на хората: Ето, днес закупих вас и земята ви за фараона; ето ви семе и засейте земята.

وَقالَ يُوسُفُ لِلشَّعْبِ: «ها قَدِ اشْتَرَيتُكُمُ اليَوْمَ مَعَ أرْضِكُمْ لِفِرْعَوْنَ. فَخُذُوا بِذاراً، وَابْذُرُوها فِي الأرْضِ.

24 З атова по време на беритбата ще давате петата част на фараона, а четирите части ще бъдат за вас да засеете нивите и за храна за вас и домашните ви, и за храна на децата ви.

لَكِنْ حِينَ يَجِيءُ الحَصادُ، يَنْبَغِي أنْ تُعطُوا خُمْسَ مَحاصِيلِكُمْ لِفِرْعَوْنَ. وَاحتَفِظوا لِأنفُسِكُمْ بِأربَعَةِ أخماسٍ. أبقُوها بِذاراً لِلحَقلِ، وَطَعاماً لَكُمْ وَلِبُيُوتِكُمْ، وَطَعاماً لِصِغارِكُمْ.»

25 А те отговориха: Ти опази живота ни; нека придобием благоволението на господаря си и ще бъдем слуги на фараона.

فَقالُوا: «لَقَدْ أنقَذْتَ حَياتَنا! وَإنْ كانَ يُرْضِيكَ يا سَيِّدِي، سَنَكُونُ عَبِيداً لِفِرْعَوْنَ.»

26 И Йосиф направи това закон в Египетската земя, както е и до днес, да се дава петата част на фараона; само земята на жреците единствено не стана фараонова. Последното желание на Яков

وَهَكَذا سَنَّ يُوسُفُ قانُوناً لِأرْضِ مِصْرَ. وَهُوَ قانُونٌ سارٍ إلَى هَذا اليَوْمِ. وَيَنُصُّ القانُونُ عَلَى أنَّ خُمْسَ المَحصُولِ هُوَ مِنْ نَصِيبِ فِرعَوْنَ. وَأرْضُ الكَهَنَةِ هِيَ وَحدَها الَّتِي لَمْ تَصِرْ لِفِرْعَوْنَ. وصيةُ يَعْقُوبَ بِدَفْنِهِ في كَنْعان

27 И така, Израел се засели в Египетската земя, в Гесенската страна, където придобиваха имения, наплодяваха се и много се размножаваха.

فَاسْتَقَرَّ بَنُو إسْرائِيلَ فِي أرْضِ جاسانَ مِنْ بِلادِ مِصْرَ، وَاقتَنُوا مُمتَلَكاتٍ هُناكَ. وَأنجَبُوا أبْناءً كَثِيرِينَ، فَصارَ عَدَدُهُمْ كَبِيراً جِدّاً.

28 Я ков живя седемнадесет години в Египетската земя, така че числото на годините на Якововия живот стана сто четиридесет и седем години.

وَعاشَ يَعقُوبُ فِي أرْضِ مِصْرَ سَبْعَ عَشْرَةَ سَنَةً. وَعاشَ مِئَةً وَسَبْعاً وَأرْبَعِينَ سَنَةً.

29 А като наближи времето, когато Израел трябваше да умре, той повика сина си Йосиф и му каза: Ако съм придобил твоето благоволение, моля, сложи ръката си под бедрото ми и ми се закълни, че ще ми покажеш тази благост и вярност - да не ме погребеш в Египет,

وَلَمّا اقْتَرَبَ يَعقُوبُ مِنَ المَوْتِ، اسْتَدعَى ابْنَهُ يُوسُفَ، وَقالَ لَهُ: «إنْ كُنْتَ تُحِبُّنِي حَقّاً، فَضَعْ يَدَكَ تَحتَ فَخذِي، وَاحلِفْ لِي بِأنَّكَ سَتَكُونُ صادِقاً مَعْي. لا تَدفِنِّي فِي مِصْرَ.

30 а когато почина с бащите си, да ме пренесеш от Египет и да ме погребеш в тяхната гробница. А той отговори: Ще направя, според както си казал.

فَعِندَما أمُوتُ، أخرِجْنِي مِنْ مِصْرَ، وَادفِنِّي فِي مَقْبَرَةِ آبائِيَ.» فَقالَ يُوسُفُ: «سَأفْعَلُ كَما قُلْتَ.»

31 П осле Яков каза: Закълни ми се; и Йосиф му се закле. Тогава Израел се поклони върху възглавницата на леглото.

فَقالَ: «احلِفْ لِي.» فَحَلَفَ يُوسُفُ لَهُ. فَسَجَدَ إسْرائيلُ للهِ مُستَنِداً عَلَى حَافَّةِ سَريرهِ.