1 А Йов отговори:

فَأجابَ أيُّوبُ:

2 К аква помощ си дал ти на немощния! Как си спасил безсилната мишца!

«ما أعْجَبَ طَريقَتُكَ فِي مَعُونَةِ الضَّعِيفِ، وَخَلاصِ مَنْ لا قُوَّةَ لَهُ!

3 К ак си съветвал онзи, който няма мъдрост! И какъв здрав разум си изсипал!

ما أحْكَمَ مَشُورَتُكَ عَلَى مَنْ لا حِكمَةَ لَهُ! فَها قَدْ ظَهَرَ فَهْمُكَ بِوضُوحٍ!

4 К ъм кого си отправил думи? И чий дух те е вдъхновявал?

فَمِن أينَ جِئتَ بِمِثلِ هَذِهِ الأقْوالِ؟ وَمَنْ ألهَمَكَ هَذِهِ الأفْكارَ؟

5 П ред Него мъртвите треперят - под водите и обитателите им.

«تَرتَجِفُ أرواحُ المَوتَى فِي الأسفَلِ، تَحْتَ المِياهِ العَظِيمَةِ يَسكُنُونَ.

6 П реизподнята е гола пред Него и Авадон няма покрив.

الهاوِيَةُ عارِيَةٌ فِي حَضْرَةِ اللهِ، وَلَيسَ لِمَوْضِعِ الهَلاكِ غَطاءٌ.

7 П ростира севера върху празния простор; окачва земята на нищо.

يَمُدُّ السَّماواتِ الشَّمالِيَّةَ عَلَى الفَراغِ، وَيُعَلِّقُ الأرْضَ عَلَى لا شَيءٍ.

8 В ръзва водите в облаците Си; но облакът под тях не се разтваря.

يَحزِمُ المِياهَ فِي سُحُبِهِ الكَثِيفَةِ، فَلا تَتَمَزَّقُ السُّحُبُ تَحتَها.

9 П окрива лицето на престола Си, като простира облака Си върху него.

يَحجُبُ وَجهَ البَدرِ، وَيَبْسِطُ سَحابَهُ كَغِطاءٍ فَوقَهُ فَيُخْفِيهِ.

10 О биколил е водите с граница чак до краищата на светлината и тъмнината.

رَسَمَ دائِرَةً تُحَدِّدُ وَجهَ المِياهِ، عِندَ مُلتَقَى الضِّياءِ وَالظُلمَةِ.

11 Н ебесните стълбове треперят и се ужасяват от смъмрянето Му.

تَهتَزُّ أساساتُ السَّماواتِ بِذُهُولٍ عِندَما يَنتَهِرُها.

12 Р азвълнува морето със силата Си; и с разума Си поразява Рахав.

هَدَّأ البَحرَ بِقُوَّتِهِ، وَمَزَّقَ رَهَبَ بِفَهْمِهِ.

13 Ч рез духа Си украсява небесата; ръката Му пробожда бягащия змей.

بِرُوحِهِ تَصفُو السَّماواتُ، وَيَداهُ طَعَنَتا الحَيَّةَ الهارِبَةَ.

14 Е то, тези са само краищата на пътищата Му; и колко малко шепот ни дават да чуем за Него! А гърма на силата Му кой може да разбере?

وَما هَذا إلّا لَمحَةٌ مِمّا يَستَطِيعُهُ، وَلا نَسمَعُ إلّا هَمسَةً مِنهُ. فَمَنْ يَستَطِيعُ إذاً أنْ يَفهَمَ رَعْدَ قُوَّتِهِ؟»