1 А Елисей беше говорил на жената, чийто син беше съживил: Стани и иди, ти и домът ти, и поживей там, където можеш да живееш; защото Господ повика глада и ще дойде на земята, и ще продължи седем години.

وَقالَ ألِيشَعُ لِلمَرأةِ الَّتِي أعادَ ابْنَها إلَى الحَياةِ: «ارحَلِي أنْتِ وَأهلُ بَيتِكِ إلَى بَلَدٍ آخَرَ. فَقَدْ قَضَى اللهُ أنْ تَأْتِيَ سَبْعُ سَنَواتٍ مِنَ المَجاعَةِ هُنا.»

2 И жената беше станала и постъпила според думите на Божия човек, и беше отишла, тя и домът ѝ, да живее във филистимската земя седем години.

فَعَمِلَتِ المَرأةُ بِقَولِ رَجُلِ اللهِ. فَذَهَبَتْ لِتُقِيمَ مَعَ عائلَتِها سَبْعَ سَنَواتٍ فِي أرْضِ الفِلَسْطِيِّينَ.

3 А в края на седемте години жената се върна от филистимската земя; и излезе да вика към царя за къщата си и за нивите си.

وَبَعْدَ انقِضاءِ السَّنَواتِ السَّبْعِ، عادَتْ منْ أرْضِ الفِلَسْطِيِّينَ. وَذَهَبَتْ لِتَلْتَمِسَ مِنَ المَلِكِ أنْ يُساعِدَها فِي اسْتِرجاعِ بَيتِها وَأرْضِها.

4 А царят разговаряше със слугата на Божия човек Гиезий и казваше: Я ми разкажи за всички големи дела, които Елисей извърши.

وَكانَ المَلِكُ يَتَحَدَّثُ إلَى جِيحَزِي، خادِمِ رَجُلِ اللهِ. فَقالَ لَهُ: «أخبِرْنِي بِكُلِّ المُعجِزاتِ الَّتِي صَنَعَها أليشَعُ.»

5 И когато разказваше на царя как пророкът беше съживил мъртвия, жената, чийто син беше съживил, извика към царя за къщата си и за нивите си. И Гиезий каза: Господарю мой, царю, тази е жената и този е синът ѝ, когото Елисей съживи.

فَراحَ جِيحَزِي يَقُصُّ عَلَى المَلِكِ كَيفَ أنَّ ألِيشَعَ أعادَ شَخْصاً إلَى الحَياةِ. وَفِي هَذِهِ الأثناءِ جاءَتْ إلَى المَلِكِ المَرأةُ الَّتِي أعادَ ألِيشَعُ ابْنَها إلَى الحَياةِ. وَتَوَسَّلَتْ إلَيهِ أنْ يُساعدَها فِي اسْتِعادَةِ بَيتِها وَأرْضِها. فَقالَ جِيجَزِي: «يا مَولايَ وَمَلِكِي، هَذِهِ هِيَ المَرأةُ، وَهَذا هُوَ ابْنُها الَّذِي أعادَهُ ألِيشَعُ إلَى الحَياةِ!»

6 Ц арят запита жената и тя му разказа историята. Тогава царят ѝ определи един чиновник, на когото нареди: Върни всичко, което е било нейно, и цялата реколта от нивите ѝ от деня, когато е напуснала страната, досега. Болестта на сирийския цар Венадад

فَسَألَ المَلِكُ المَرأةَ عَنْ تَفاصِيلِ ما حَدَثَ، فَرَوَتْ لَهُ كُلَّ شَيءٍ. وَبَعدَ ذَلِكَ أمَرَ المَلِكُ أحَدَ مَسؤُولِيهِ وَقالَ: «أعِدْ لِهَذِهِ المَرأةِ كُلَّ ما يَخُصُّها. وَأعطِها أيضاً كُلَّ غَلّاتِ أرْضِها منْ يَومِ رَحِيلِها إلَى رُجُوعِها.» بِنْهَدَدُ يُرْسلُ حَزائِيلَ إلَى ألِيشَع

7 Е лисей отиде в Дамаск. А сирийският цар Венадад беше болен; и му известиха: Божият човек дойде тук.

وَذَهَبَ ألِيشَعُ إلَى دِمَشْقَ. وَكانَ بِنْهَدَدُ فِي ذَلِكَ اليَومِ مَرِيضاً. فَقالَ أحَدُهُمْ لبِنْهَدَدَ: «لَقَدْ جاءَ رَجُلُ اللهِ هُنا.»

8 Ц арят каза на Азаил: Вземи подарък в ръката си и иди да посрещнеш Божия човек, и се допитай чрез него до Господа: Ще оздравея ли от тази болест?

فَقالَ المَلِكُ بِنْهَدَدُ لِحَزائيلَ: «خُذْ هَدِيَّةً وَاذْهَبْ لاسْتِقبالِ رَجُلِ اللهِ. وَاطلُبْ إلَيهِ أنْ يَسألَ اللهَ إنْ كُنتُ سَأُشفَى مِنْ مَرَضِي.»

9 И Азаил отиде, за да го посрещне, като взе със себе си подарък от всяко благо от Дамаск, четиридесет камилски товари; дойде, застана пред него и каза: Синът ти Венадад, сирийският цар, ме прати при теб и попита: Ще оздравея ли от тази болест?

فَذَهَبَ حَزائِيلُ لاسْتِقبالِ ألِيشَعَ حامِلاً مَعَهُ هَدايا. وَأخَذَ مَعَهُ مِنْ كُلِّ خَيراتِ دِمَشقَ، حَمَّلَها عَلَى أرْبَعِينَ جَمَلاً. وَقالَ لَهُ: «أرسَلَنِي تابِعُكَ بِنْهَدَدُ إلَيكَ. وَهُوَ يُرِيدُ أنْ يَعرِفَ إنْ كانَ سَيُشفَى مِنْ مَرَضِهِ.»

10 Е лисей му отговори: Иди, кажи му: Непременно ще оздравееш от болестта. Обаче, Господ ми яви, че непременно ще умре.

فَقالَ أليشَعُ لِحَزائِيلَ: «اذْهَبْ وَقُلْ لبِنْهَدَدَ: ‹سَتَحيا.› لَكِنَّ اللهَ قالَ لِي إنَّهُ سَيَمُوتُ حَتماً.» ألِيشَعُ يَتَنَبَّأُ عَنْ حَزائيل

11 И втренчи погледа си в Азаил, без да мръдне, докато онзи се засрами; и Божият човек заплака.

وَأخَذَ ألِيشَعُ يُحَدِّقُ فِي حَزائِيلَ. حَدَّقَ فِي وَجهِهِ فَتْرَةً طَوِيلَةً حَتَّى صارَ حَزائِيلُ مُحرَجاً. حِينَئِذٍ، بَكَى رَجُلُ اللهِ.

12 А Азаил попита: Защо плачеш, господарю мой? А той отговори: Защото зная колко зло ще сториш на израелтяните: укрепленията им ще предадеш на огън, младежите им ще избиеш с меч, малките им деца ще смажеш и бременните им жени ще разпориш.

فَقالَ حَزائِيلُ: «لِماذا تَبْكِي يا سَيِّدِي؟» فَأجابَ ألِيشَعُ: «أنا أبكِي لأَنِّي أعلَمُ الفَظائِعَ الَّتِي سَتَرتَكِبُها في بَنِي إسْرائِيلَ، إذْ سَتُشعِلُ النّارَ فِي حُصُونِهِمْ، وَسَتَقتُلُ شَبابَهُمْ بِالسَّيفِ، وَسَتَذبَحُ أطفالَهُمْ، وَتَشُقُّ بُطُونَ الحَوامِلِ مِنْهُمْ.»

13 А заил каза: Но какво е слугата ти, кучето, за да извърши това голямо дело? Елисей отговори: Господ ми яви, че ти ще царуваш над Сирия.

فَقالَ حَزائِيلُ: «ما أنا إلّا شَخصٌ نَكِرَةٌ. فَكَيفَ سَأقُومُ بِهَذِهِ الأعمالِ العَظِيمَةِ؟» فَأجابَ ألِيشَعُ: «أعلَنَ لِيَ اللهُ أنَّكَ سَتَكُونُ مَلِكاً عَلَى أرامَ.»

14 Т огава Азаил си тръгна от Елисей, дойде при господаря си и той го запита: Какво ти каза Елисей? Азаил отговори: Каза ми, че непременно ще оздравееш.

وَبَعدَ ذَلِكَ انصَرَفَ حَزائِيلُ مِنْ عِندِ ألِيشَعَ وَذَهَبَ إلَى مَلِكِهِ. فَقالَ بِنْهَدَدُ لَهُ: «ماذا قالَ لَكَ ألِيشَعُ؟» فَأجابَ حَزائِيلُ: «قالَ لِي إنَّكَ سَتَحيا.» حَزائِيلُ يَغتالُ بِنْهَدَد

15 А на другия ден взе завивката и като я натопи във вода, разпростря я по лицето му, така че царят умря. А вместо него се възцари Азаил. Юдейското царство при Йорам и Охозия

وَفِي اليَومِ التّالِي، أخَذَ حَزائِيلُ قطعَةَ قُماشٍ سَمِيكَةٍ وَغَمَسَها فِي الماءِ. ثُمَّ وَضَعَها عَلَى وَجهِ بِنْهَدَدَ وَخَنَقَهُ. فَماتَ بِنْهَدَدُ. وَخَلَفَهُ حَزائِيلُ فِي الحُكمِ. يَهُورامُ يَبدَأُ حُكمَه

16 И в петата година на Израелевия цар Йорам, син на Ахаав, се възцари Йорам, син на Юдейския цар Йосафат.

وَفِي السَّنَةِ الخامِسَةِ مِنْ حُكمِ يُورامَ بْنِ أخآبَ لإسْرائِيلَ، تَوَلَّى يَهُورامُ بْنُ شافاطَ الحُكمَ فِي يَهُوذا.

17 Т ой беше на възраст тридесет и две години, когато се възцари, и царува̀ осем години в Йерусалим.

وَكانَ يَهُورامُ فِي الثّانِيَةِ وَالثَّلاثِينَ مِنْ حُكمِهِ عِندَما تَوَلَّى الحُكمَ. وَحَكَمَ ثَمانِي سَنَواتٍ فِي مَدِينَةِ القُدسِ.

18 И ходѝ в пътя на Израелевите царе, както постъпваше Ахаавовият дом, защото жена му беше Ахаавова дъщеря; и вършѝ зло пред Господа.

لَكِنَّ يَهُورامَ عاشَ مِثلَ مُلُوكِ إسْرائِيلَ، وَفَعَلَ الشَّرَّ أمامَ اللهِ. وَعَمِلَ أعْمالَ عائِلةِ أخآبَ، لِأنَّهُ اتَّخَذَ بِنتَ أخآبَ زَوجَةً لَهُ.

19 П ри все това Господ не поиска да изтреби Юдея заради слугата Си Давид, както му беше обещал, че ще даде светилник на него и на потомците му до века.

لَكِنَّ اللهَ لَمْ يَشَأْ أنْ يَقضِيَ عَلَى بَيْتِ يَهُوذا بِسَبَبِ الوَعدِ الَّذِي قَطَعَهُ لعَبدِهِ داوُدَ. إذْ وَعَدَ اللهُ بِأنْ يَبْقَى مِصْباحاً مُنِيراً لِداوُدَ وَأبْنائِهِ إلى الأبَدِ.

20 В неговите дни Едом отхвърли властта на Юдея и си поставиха свой цар.

وَفِي زَمَنِ يَهُورامَ، تَمَرَّدَتْ أدُومُ وَانفَصَلَتْ عَنْ حُكمِ يَهُوذا. وَنَصَّبُوا عَلَى أنْفُسِهِمْ مَلِكاً مِنْ بَينِهِمْ.

21 З атова Йорам замина за Саир заедно с всички колесници; и като стана през нощта, порази едомците, които го обкръжаваха, и началниците на колесниците; а народът побегна в шатрите си.

فَذَهَبَ يَهُورامُ بِكُلِّ مَركِباتِهِ إلَى صَعِيرَ فِي أدُومَ. فَحاصَرَهُ الأدُومِيُّونَ. فَهاجَمَهُمْ هُوَ وَجُنُودُهُ لَيلاً فَهَرَبُوا إلَى بَلَدِهِمْ.

22 О баче Едом отхвърли властта на Юдея и остана независим до днес. Тогава, в същото време, и Ливна стана независима.

وَهَكَذا تَمَرَّدَ الأدُومِيُّونَ وَتَحَرَّرُوا مِنْ حُكْمِ يَهُوذا حَتَّى هَذا اليَومِ. وَفِي نَفسِ الوَقتِ، تَمَرَّدَتْ لِبْنَةُ أيضاً.

23 А останалите дела на Йорам и всичко, каквото извърши, са записани в Книгата на летописите на Юдейските царе.

أمّا بَقِيَّةُ أعْمالِ يَهُورامَ، فَهِيَ مُدَوَّنَةٌ فِي كِتابِ تارِيخِ مُلُوكِ يَهُوذا.

24 И Йорам заспа с бащите си и беше погребан с тях в Давидовия град; а вместо него се възцари синът му Охозия.

وَماتَ يَهُورامُ وَدُفِنَ مَعَ آبائِهِ في مَدِينَةِ داوُدَ. فَخَلَفَهُ ابْنُهُ أخَزْيا. أخَزْيا مَلِكُ يَهُوذا

25 О хозия, син на Юдейския цар Йорам, се възцари в двадесетата година на Израелевия цар Йорам, Ахаавовия син.

وَاعتَلَى أخَزْيا بْنُ يَهُورامَ عَرشَ يَهُوذا فِي السَّنَةِ الثّانِيَةَ عَشْرَةَ مِنْ حُكمِ يُورامَ بْنِ أخآبَ لإسْرائِيلَ.

26 О хозия беше на възраст двадесет и две години, когато се възцари, и царува̀ една година в Йерусалим. Името на майка му беше Готолия, внучка на Израелевия цар Амрий.

وَكانَ أخَزْيا فِي السَّنَةِ الثّانِيَةِ وَالعِشْرِينَ مِنْ عُمرِهِ عِندَما بَدَأ يَحكُمُ. وَحَكَمَ سَنَةً واحِدَةً فِي مَدِينَةِ القُدسِ. وَأُمُّهُ عَثَلْيا بِنتُ عُمْرِي، مَلِكِ إسْرائِيلَ.

27 Т ой ходѝ в пътя на Ахаавовия дом и извърши зло пред Господа, както Ахаавовият дом; защото беше зет на Ахаавовия дом.

وَعَمِلَ أخَزْيا الشَّرَّ أمامَ اللهِ كَما فَعَل بَيتُ اخآبَ. فَقَدْ سارَ عَلَى نَهْجِ بَيتِ أخآبَ، لِأنَّهُ صاهَرَهُمْ. يُورامُ يُصابُ فِي مَعرَكَةٍ مَعَ حَزائِيل

28 И отиде на война с Йорам, Ахаавовия син, против сирийския цар Азаил в Рамот-галаад; а сирийците раниха Йорам.

وَذَهَبَ يُورامُ الَّذِي مِنْ بَيتِ أخآبَ مَعَ أخَزْيا لِمُحارَبَةِ حَزائِيلَ مَلِكِ أرامَ فِي رامُوتِ جِلْعادَ. فَجُرِحَ يُورامُ فِي تِلكَ المَعرَكَةِ.

29 И така, цар Йорам се върна в Езраел, за да се лекува от раните, които му нанесоха сирийците в Рама, когато воюваше против сирийския цар Азаил. А Юдейският цар Охозия, Йорамовият син, слезе в Езраел, за да види Йорам, Ахаавовия син, защото беше болен.

فَرَجِعَ المَلِكُ يُورامُ إلَى يَزرَعِيلَ لِكَي يَتَعافَى مِنْ جِراحِهِ الَّتِي أصابَتْهُ فِي الرّامَةِ حَيثُ حارَبَ حَزائِيلَ مَلِكَ أرامَ. وَذَهَبَ أخَزْيا بْنُ يَهُورامَ مَلِكُ يَهُوذا إلَى يَزرَعِيلَ لِزِيارَتِهِ وَهُوَ مُصابٌ.