1 С лед като мадиамският жрец Йотор, Моисеевият тъст, чу за всичко, което Бог извършил за Моисей и за народа Си Израел, как Господ извел Израел от Египет,

وَسَمِعَ يَثرُونُ كاهِنُ مِديانَ، حَمُو مُوسَى، عَنْ كُلِّ ما عَمِلَهُ اللهُ لِمُوسَى وَإسْرائِيلَ شَعبِهِ، وَكَيفَ أنَّ اللهَ أخرَجَهُمْ مِنْ مِصرَ.

2 т о Моисеевият тъст Йотор взе Сепфора, Моисеевата жена (след като я беше изпратил назад),

فَاصْطَحَبَ يَثرُونُ، حَمُو مُوسَى، ابْنَتَهُ صِفُّورَةَ زَوجَةَ مُوسَى. وَكَانَ مُوسَى قَدْ أرسَلَها إلَى أبيها.

3 и двамата ѝ сина (от които името на единия беше Гирсом, защото Моисей беше казал: Пришълец станах в чужда земя;

وَجاءَ مَعَها ابْناها. اسْمُ أحَدِهِما جِرْشُومُ، لِأنَّ مُوسَى قالَ: «كُنتُ غَريباً فِي أرْضٍ غَرِيبَةٍ،»

4 и мето на другия беше Елиезер, защото Моисей беше казал: Бащиният ми Бог ми стана помощник и ме избави от фараоновия меч);

وَاسْمُ الآخَرِ ألِيعازَرُ، لِأنَّ مُوسَى قالَ: «إلَهُ أبِي هُوَ مُعِينِي، وَقَدْ أنقَذَنِي مِنْ سَيفِ فِرعَوْنَ.»

5 и Йотор, Моисеевият тъст, дойде при Моисей със синовете му и с жена му в пустинята до Божията планина, където се беше разположил на стан,

وَذَهَبَ يَثرُونُ حَمُو مُوسَى مَعَ ابْنَي مُوسَى وَزَوجَتِهِ إلَى مُوسَى إلَى الصَّحْراءِ، حَيثُ كانَ مُخَيِّماً قُربَ جَبَلِ اللهِ.

6 и извести на Моисей: Аз, тъст ти Йотор, идвам при тебе с жена ти и двамата ѝ сина с нея.

وَأرْسَلَ إلَى مُوسَى رَسُولاً يَقُولُ لَهُ: «أنا يَثرُونُ حَمُوكَ أتَيْتُ إلَيكَ مَعَ زَوجَتِكَ وَابْنَيكَ.»

7 Т огава Моисей излезе да посрещне тъста си, поклони се и го целуна; и като се разпитаха един друг за здравето си, влязоха в шатъра.

فَخَرَجَ مُوسَى لِلِقاءِ حَمِيهِ، وَانحَنَى وَقَبَّلَهُ. وَبَعْدَ أنْ سَلَّمَ كُلُّ مِنْهُما عَلَى الآخَرِ، دَخَلا الخَيمَةَ.

8 И Моисей разказа на тъста си всичко, което беше направил Господ на фараон и на египтяните заради Израел, и всички мъчнотии, които ги сполетяха по пътя, и как Господ ги избави.

وَرَوَى مُوسَى لِحَمِيهِ كُلَّ ما عَمِلَهُ اللهُ لِفِرعَونَ وَلِمِصرَ لِأجلِ بَنِي إسْرائِيلَ، وَكُلَّ الضِّيقِ الَّذِي واجَهَهُ بَنُو إسْرائِيلَ فِي الطَّرِيقِ، وَكَيفَ أنقَذَهُمُ اللهُ.

9 А Йотор се зарадва много за цялото добро, което Господ беше направил на Израел, като го избави от ръката на египтяните.

فَفَرِحَ يَثرُونُ بِكُلِّ الخَيرِ الَّذِي عَمِلَهُ اللهُ لِبَنِي إسْرائِيلَ إذْ أنقَذَهُمْ مِنْ أيْدِي المِصْريّينَ.

10 Т огава Йотор каза: Благословен Господ, Който ви избави от ръката на египтяните и от фараоновата ръка, Който избави народа от ръката на египтяните.

وَقالَ يَثْرُونُ: «مُبارَكٌ اللهُ الَّذِي أنقَذَكُمْ مِنْ أيْدِي المِصْرِيّينَ وَمِنْ يَدِ فِرعَوْنَ، أنقَذَ الشَّعبَ مِنْ تَسَلُّطِ المِصرِيِّينَ.

11 С ега зная, че Господ е по-велик от всички богове - даже и в това, с което те се гордееха, Той ги превъзхожда.

الآنَ صِرتُ أعرِفُ أنَّ يهوه أعظَمُ مِنْ كُلِّ الآلِهَةِ، لِأنَّهُ أنقَذَ شَعبَهُ مِنْ تَسَلُّطِ مِصرَ، حِينَ ظَلَمَهُمُ المِصرِيُّونَ.»

12 Т огава Моисеевият тъст Йотор взе всеизгаряне и жертви, за да принесе на Бога; и Аарон и всички Израелеви старейшини дойдоха да ядат хляб с Моисеевия тъст пред Бога.

وَقَدَّمَ يَثرُونُ حَمُو مُوسَى ذَبيحَةً وَقَرابينَ للهِ. وَأتَى هارُونُ وَكُلُّ شُيُوخِ إسْرائِيلَ وَأكَلُوا مَعاً مَعَ حَمِي مُوسَى فِي حَضْرَةِ اللهِ.

13 Н а другия ден Моисей седна да съди народа; и народът стоеше около Моисей от сутрин до вечер.

وَفِي اليَومِ التّالِي، جَلَسَ مُوسَى لِيَنْظُرَ فِي قَضايا الشَّعبِ. وَوَقَفَ الشَّعبُ حَولَ مُوسَى مِنَ الصَّباحِ إلَى المَساءِ.

14 А Моисеевият тъст, като видя всичко, което той вършеше за народа, каза: Какво е това, което правиш с народа? Защо седиш сам и целият народ стои около теб от сутрин до вечер?

فَلَمّا رَأى حَمُو مُوسَى كُلَّ ما كانَ مُوسَى يَعمَلُهُ لِلشَّعبِ، قالَ: «ماذا تَفْعَلُ؟ لِماذا تَجلِسُ وَحدَكَ وَيَقِفُ كُلُّ هَؤُلاءِ النّاسِ حَولَكَ مِنَ الصَّباحِ إلَى المَساءِ؟»

15 А Моисей отговори на тъста си: Защото народът идва при мене да се допитва до Бога.

فَقالَ مُوسَى لِحَمِيهِ: «إنَّهُمْ يأتُونَ إلَيَّ لِيسألُوا اللهِ.

16 К огато имат дело, идват при мен; и аз съдя между двамата противници и им пояснявам Божиите наредби и закони.

وَحِينَ يَكُونُ بَينَهُمْ خِلافٌ، يَأتُونَ إلَيَّ لأحكُمَ بَينَ المُتَخاصِمِينَ، وَأُعَرِّفُهُمْ بِفَرائِضِ اللهِ وَشَرائِعِهِ.»

17 Н о Моисеевият тъст каза: Това, което правиш, не е добро.

فَقالَ حَمُو مُوسَى: «لَيسَ جَيِّداً هَذا الَّذِي تَفعَلُهُ.

18 И ти ще се измъчиш, и този народ, който е с тебе, защото това е много тежко за тебе; не можеш да го вършиш сам.

هَذا مُنهِكٌ لَكَ وَلِلشَّعبِ، لِأنَّ هَذا العَمَلَ صَعبٌ جِدّاً عَلَيكَ، وَلا تَستَطِيعُ القِيامَ بِهِ وَحدَكَ.

19 С ега послушай думите ми; ще те посъветвам - и Бог да бъде с тебе. Ти стой между народа и Бога, за да представяш делата пред Бога;

وَالآنَ استَمِعْ إلَيَّ. سَأنصَحُكَ وَأُصَلِّي أنْ يَكُونَ اللهُ مَعَكَ. كُنْ مُمَثِّلَ اللهِ لِلشَّعبِ، وَقَدِّمْ خِلافاتِهِمْ وَقَضاياهُمْ إلَى اللهِ.

20 и ги поучавай в наредбите и законите и им показвай пътя, по който трябва да ходят, и делата, които трябва да вършат.

تَستَطِيعُ أنْ تُعَلِّمَهُمُ الفَرائِضَ وَالشَّرائِعَ وَأنْ تُعَرِّفَهُمُ الطَّرِيقَ الَّذِي يَسلُكُونَهُ، وَالأعْمالَ الَّتِي يَعْمَلُونَها.

21 Н о при това измежду целия народ си избери способни мъже, които се боят от Бога, обичат истината и мразят несправедливата печалба, и постави над народа такива за хилядници, стотници, петдесетници и десетници;

«لَكِنِ اخْتَرْ مِنَ الشَّعبِ رِجالاً شُرَفاءَ يَخافُونَ اللهَ، أُمَناءَ يَكرَهُونَ الرِّشوَةَ، فَتُعَيِّنَهُمْ عَلَى الشَّعبِ قادَةَ أُلُوفٍ وَمِئاتٍ وَخَماسِينَ وَعَشَراتٍ.

22 и те нека съдят народа винаги - всяко голямо дело нека донасят пред теб, а всяко малко дело нека отсъждат сами; така ще ти олекне и те ще носят товара заедно с теб.

يَنْظُرُ القادَةُ فِي قَضايا الشَّعبِ كُلَّ الوَقتِ. فَيُحَوِّلُونَ القَضايا الكَبِيرَةَ إلَيكَ. وَأمّا القَضايا الصَّغِيرَةُ فَيَحْكُمُونَ فِيها بِأنفُسِهِمْ. سَيُسَهِّلُ هَذا عَمَلَكَ لأنَّهُمْ سَيَحمِلُونَ الأعْباءَ مَعَكَ.

23 А ко направиш това и ако Бог така ти заповяда, тогава ще можеш да издържиш; и целият този народ ще се разотиде доволен.

«إنْ عَمِلتَ هَذا، وَأوصاكَ اللهُ بِعَمَلِهِ، تَصِيرُ قادِراً عَلَى احتِمالِ العَمَلِ. وَسَيَذهَبُ هَؤُلاءِ النّاسُ إلَى بُيُوتِهِمْ بِسَلامٍ.»

24 И Моисей послуша думите на тъста си и направи всичко, което му каза.

فَاسْتَمَعَ مُوسَى لِحَمِيهِ وَعَمِلَ ما قالَ.

25 М оисей избра способни мъже измежду целия Израел, които постави началници над народа - хилядници, стотници, петдесетници и десетници.

فاختارَ رِجالاً شُرَفاءَ مِنْ كُلِّ بَنِي إسْرائِيلَ، وَعَيَّنَهُمْ قادَةً لِلشَّعبِ، رُؤَساءَ أُلُوفٍ وَمِئاتٍ وَخَماسِينَ وَعَشَراتٍ.

26 Т е съдеха народа по всяко време; трудните дела донасяха на Моисей, а за всяко малко дело отсъждаха сами.

فَكانُوا يَنْظُرُونَ فِي قَضايا الشَّعبِ كُلَّ الوَقتِ، فَيُحضِرُونَ القَضَايا الصَّعْبَةَ إلَى مُوسَى، بَينَما يَحكُمُونَ هُمْ فِي المَشاكِلِ الصَّغِيرَةِ.

27 С лед това Моисей изпрати тъста си и той се върна в своята земя.

ثُمَّ وَدَّعَ مُوسَى حَماهُ، فَعَادَ إلَى أرْضِهِ.