1 И дойде един от седемте ангела, които държаха седемте чаши, и ми заговори: Ела, ще ти покажа осъждането на голямата блудница, която седи над много води;

ثُمَّ أتَى أحَدُ المَلائِكَةِ السَّبعَةِ الَّذِينَ مَعَهُمُ الآنِيَةُ السَّبعَةُ، وَقالَ لِي: «تَعالَ، سَأُرِيكَ جَزاءَ العاهِرَةِ المَعرُوفَةِ الَّتِي تَجلِسُ بِجِوارِ شَلّالاتِ المِياهِ.

2 с която блудстваха земните царе и земните жители се опиха от виното на нейното блудстване.

لَقَدْ زَنَى مُلُوكُ الأرْضِ مَعَها، وَسَكِرَ سُكّانُ الأرْضِ مِنْ خَمرِ زِناها.»

3 И така, той ме заведе в Духа в една пустиня, където видях жена, седяща на червен звяр, покрит с богохулни имена, който имаше седем глави и десет рога.

ثُمَّ حَمَلَنِي المَلاكُ إلَى البَرِّيَّةِ بِقُوَّةِ الرُّوحِ. وَهُناكَ رَأيتُ امْرأةً جالِسَةً عَلَى وَحشٍ أحمَرَ مُغَطَّىً بِالأسماءِ الَّتِي تُهينُ اللهَ، وَلَهُ سَبعَةُ رُؤُوسٍ وَعَشْرَةُ قُرُونٍ.

4 Ж ената бе облечена в пурпур и червено и украсена със злато, със скъпоценни камъни и с бисери, и държеше в ръката си златна чаша, пълна с гнусотии и нечистотиите от нейното блудстване.

كانَتِ المَرأةُ تَرتَدِي ثِياباً أُرجُوانِيَّةً وَحَمراءَ، وَتَتَحَلَّى بِالذَّهَبِ وَالحِجارَةِ الكَرِيمَةِ وَاللُّؤلُؤِ. وَتَحمِلُ فِي يَدِها كُوباً ذَهَبِيَّةً مَلِيئَةً بِالشُّرُورِ وَبِقَذارَةِ زِناها.

5 А на челото ѝ имаше написано това име: Тайна; великият Вавилон, майка на блудниците и на земните гнусотии.

مَكتُوبٌ عَلَى جَبهَتِها لَقَبٌ رَمزِيٌّ: «مَدِينَةُ بابِلَ العَظِيمَةُ، أُمُّ العاهِراتِ، وَكُلِّ شُرُورِ الأرْضِ.»

6 И видях, че жената се беше опила от кръвта на светиите и от кръвта на Исусовите мъченици; и като я видях, зачудих се твърде много.

وَرَأيتُ أنَّ المَرأةَ سَكرَى بِدَمِ المُؤمِنينَ المُقَدَّسِينَ، وَبِدَمِ الَّذِينَ ماتُوا وَهُمْ يَشهَدُونَ لِيَسُوعَ. وَعِندَما رَأيتُها اندَهَشتُ كَثِيراً!

7 Н о ангелът ми каза: Защо се зачуди? Аз ще ти кажа тайната на жената и на звяра, който я носи, който има седем глави и десет рога.

فَسَألَنِي المَلاكُ: «لِماذا تَندَهِشُ؟ سَأُوَضِّحُ لَكَ ما تَرمُزُ إلَيهِ المَرأةُ وَالوَحشُ الَّذِي تَركَبُ عَلَيهِ الَّذِي لَهُ سَبعَةُ رُؤُوسٍ وَعَشْرَةُ قُرُونٍ.

8 З вярът, който си видял, беше, но го няма вече; обаче скоро ще излезе от бездната и ще отиде в погибел. И земните жители, всеки, чието име не е написано в книгата на живота от създаването на света, ще се зачудят, когато видят, че звярът беше и го няма вече, но пак ще дойде.

أمّا الوَحشُ الَّذِي رَأيتَهُ، كانَ حَيّاً، وَلَمْ يَعُدْ حَيّاً. وَلَكِنَّهُ عَلَى وَشْكِ أنْ يَصْعَدَ مِنَ الهاوِيَةِ وَيَمضِي إلَى دَمارِهِ. عِندَها سَيَندَهِشُ الَّذِينَ يَسكُنُونَ عَلَى الأرْضِ، الَّذِينَ لَمْ تُكتَبْ أسماؤُهُمْ فِي كِتابِ الحَياةِ مُنذُ بِدايَةِ العالَمِ. وَهُمْ يَنظُرُونَ إلَى الوَحشِ لِأنَّهُ كانَ حَيّاً وَلَمْ يَعُدْ حَيّاً الآنَ، وَلَكِنَّهُ سَيَعُودُ!

9 Е то разумното значение на това: Седемте глави са седем хълма, на които седи жената;

تَحتاجُ إلَى عَقلٍ حَكِيمٍ لِتَفهَمَ هَذا. الرُّؤُوسُ السَّبعَةُ هِيَ تِلالٌ سَبعٌ، عَلَيها تَجلِسُ المَرأةُ، وَهِيَ تُمَثِّلُ أيضاً سَبعَةَ مُلُوكٍ.

10 т е са и седем царе, от които петима паднаха и единият е сега, а другият още не е дошъл, и когато дойде, трябва само малко да постои;

سَقَطَ خَمسَةٌ مِنهُمْ، وَواحِدٌ ما يَزالُ يَحكُمُ، وَالأخِيرُ لَمْ يَأْتِ بَعدُ. عِندَما يَأتِي، سَيُعطَى أنْ يَبقَى لِفَترَةٍ قَصِيرَةٍ.

11 и звярът, който беше и го няма, той е осмият цар, който е от седемте и отива в погибел;

الوَحشُ الَّذِي كانَ حَيّاً، وَلَمْ يَعُدْ حَيّاً، هُوَ مَلِكٌ ثامِنٌ مَعَ المُلُوكِ السَّبعَةِ، وَهُوَ ماضٍ إلَى دَمارِهِ أيضاً.

12 и десетте рога, които си видял, са десет царе, които още не са получили царска власт, но за един час получават власт като царе заедно със звяра;

أمّا القُرُونُ العَشرَةُ الَّتِي رَأيتَها فَهِيَ عَشرَةُ مُلُوكٍ، لَمْ يَملُكُوا بَعدُ، لَكِنَّهُمْ سَيَملُكونَ لِمُدَّةِ ساعَةٍ مَعَ الوَحشِ.

13 т е са единомислени и предават на звяра своята сила и власт;

هَؤُلاءِ المُلُوكُ العَشرُ لَهُمْ هَدَفٌ واحِدٌ، وَسَيُعطونَ الوَحشَ قُوَّتَهُمْ وَسُلْطانِهِمْ.

14 т е ще воюват против Агнеца, но Агнецът ще ги победи, защото е Господ на господарите и Цар на царете; също и онези, които са с Него, ще победят, които са призвани, избрани и верни.

سَيُحارِبُونَ الحَمَلَ، لَكِنَّ الحَمَلَ سَيَهزِمَهُمْ لِأنَّهُ رَبُّ الأربابِ وَمَلِكُ المُلُوكِ، وَمَعَهُ جَمِيعُ الأُمَناءِ الَّذِينَ دَعاهُمْ وَاختارَهُمْ.»

15 К аза ми още: Водите, които си видял, където седи блудницата, са народи и множества, племена и езици.

ثُمَّ قالَ لِي المَلاكُ: «الشَّلّالاتُ الَّتِي رَأيتَها، حَيثُ الزّانِيَةُ جالِسَةٌ، هُمْ شُعُوبٌ وَجَماهِيرٌ وَأُمَمٌ وَلُغاتٌ.

16 И десетте рога, които си видял, и звярът ще намразят блудницата и ще я опустошат и направят гола, и ще изядат месата ѝ, а нея ще изгорят в огън.

القُرُونُ العَشرَةُ الَّتِي رَأيتَها وَالوَحشُ سَيَحتَقِرُونَ الزّانِيَةَ، وَسَيَترُكونَها مَهجُورَةً وَعارِيَةً. سَيَأكُلُونَ جَسَدَها وَيَحرِقُونَها بِالنّارِ.

17 З ащото Бог вложи в сърцата им желание да изпълнят Неговата воля, като действат единомислено и предадат царската си власт на звяра, докато се сбъднат Божиите думи.

لِأنَّ اللهَ وَجَّهَ قُلُوبَهُمْ لِكَي يُحَقِّقُوا قَصدَهُ، فاتَّفَقُوا عَلَى أنْ يَمنَحُوا الوَحشَ سُلطانَهُمْ، حَتَّى يَتَحَقَّقَ كَلامُ اللهِ.

18 И жената, която си видял, е големият град, който царува над земните царе.

المَرأةُ الَّتِي رَأيتَها هِيَ المَدِينَةُ العَظِيمَةُ، الَّتِي تَحكُمُ مُلُوكَ الأرْضِ.»