1 С ине мой, ако си станал поръчител за ближния си или си дал ръка за някой чужд,

يا بُنَيَّ، لا تَكْفَلْ دَينَ صاحِبِكَ، وَلا تُبرِمِ الصَّفَقاتِ مَعَ الغَرِيبِ.

2 т и си се впримчил с думите на устата си, хванат си с думите на устата си.

لِأنَّكَ سَتُربَطُ بِلِسانِكَ، وَتُمسَكُ بِكَلامِكَ.

3 З атова, сине мой, направи следното и се отърви, тъй като си паднал в ръцете на ближния си: иди, падни при краката на ближния си и го моли настоятелно.

حَرِّرْ نَفسَكَ مِنَ هذا الالْتِزامِ يا بُنَيَّ. إنْ وَقَعتَ فِي يَدِ صاحِبِكَ، فَاذْهَبْ وَالتَمِسِ الخَلاصَ مِنَ الدَّينِ.

4 Н е давай сън на очите си, нито дрямка на клепачите си,

لا تَنَمْ عَيناكَ، وَلا يَغفُ جَفْناكَ.

5 д окато не се отървеш - като сърна от ръката на ловеца и като птица от ръката на птицеловец.

نَجِّ نَفسَكَ كَما يُنَجِّي الغَزالُ نَفسَهُ مِنَ الصَّيّادِ، وَالعُصفُورُ مِنَ الفَخِّ.

6 И ди при мравката, о, ленивецо, размишлявай за постъпките ѝ и бъди мъдър -

اذْهَبْ إلَى النَّملَةِ أيُّها الكَسلانُ، تَأمَّلْ تَدْبِيرَها وَصِرْ حَكِيماً.

7 к оято, макар че няма началник, надзирател или управител,

فَلَيسَ لَها ضابِطٌ أوْ قائِدٌ أوْ حاكِمٌ،

8 п риготвя си храната лете, събира яденето си по жътва.

لَكِنَّها تَخْزِنُ طَعامَها فِي الصَّيفِ، وَتَجمَعُ مَؤُونَتَها فِي وَقتِ الحَصادِ. تَجَّنَبِ الكَسَل

9 Д окога ще спиш, ленивецо? Кога ще станеш от съня си?

إلَى مَتَى تَنامُ أيُّها الكَسلانُ؟ مَتَى سَتَقُومُ مِنْ نَومِكَ؟

10 О ще малко спане, малко дрямка, малко сгъване на ръце за сън,

تَقُولُ: «قَلِيلٌ مِنَ النَّومِ فَقَطْ، وَقَلِيلٌ مِنَ النُّعاسِ، وَقَلِيلٌ مِنْ ثَنْيِ اليَدَينِ لِلرّاحَةِ!»

11 т ака ще връхлети сиромашия върху тебе - като разбойник, и немотия - като въоръжен мъж.

لَكِنْ سَيُداهِمُكَ الفَقرُ كَلِّصٍّ، وَتَقتَحِمُكَ الخَسارَةُ اقتِحاماً.

12 Ч овек нехранимайко, човек беззаконен е онзи, който ходи с извратени уста.

الرَّجُلُ اللَّئيمُ البَطّالُ يَجُولُ بِلِسانِهِ المُحتالِ.

13 Н амигва с очите си, говори с краката си, дава знак с пръстите си;

يَغمِزُ بِعَينَيهِ، وَيَضرِبُ بِرِجلَيهِ، وَيُشِيرُ بِأصابِعِهِ.

14 к ойто има извратено сърце, непрестанно крои зло, сее раздори,

الفَسادُ فِي عَقلِهِ، وَهَوَ يُخَطِّطُ لِلشَّرِّ، وَيَزرَعُ الخِصامَ دائِماً.

15 з атова гибелта му ще дойде внезапно; изведнъж ще бъде съсипан, и то непоправимо.

وَلِهَذا يَأتِي دَمارُهُ فَجأةً. فِي لَحظَةٍ يَنكَسِرُ، وَلَيسَ لَهُ شِفاءٌ. أشياءٌ يُبغضها الله

16 Ш ест неща мрази Господ, даже седем са мерзост за душата Му:

سَتَّةُ أشياءٍ يَكرَهُها اللهُ ، وَسَبعَةٌ يُبغِضُها:

17 н адменни очи, лъжлив език, ръце, които проливат невинна кръв,

عُيُونٌ مُتَعالِيَةٌ، لِسانٌ كاذِبٌ، يَدٌ تَقتُلُ بَرِيئِاً،

18 с ърце, което крои лоши замисли, крака, които тичат бързо да вършат зло,

قَلبٌ يَخْتَرِعُ أفكاراً شِرِّيرَةً، أقدامٌ تُسرِعُ إلَى الشَّرِّ،

19 н еверен свидетел, който говори лъжа, и онзи, който сее раздори между братя. Предпазване от прелюбодеяние

شاهِدُ زُورٍ كَذّابٌ، وَزارِعُ خُصُوماتٍ بَينَ الإخوَةِ. خَطَرُ الزِّنَى

20 С ине мой, пази заповедта на баща си и не се отклонявай от наставлението на майка си -

يا بُنَيَّ، احفَظْ وَصِيَّةَ أبِيكَ، وَلا تُهمِلْ تَعلِيمَ أُمِّكَ.

21 з авържи ги завинаги за сърцето си, увий ги около шията си.

احفَظْهُما وِساماً عَلَى صَدْرِكَ، وَقِلادَةً حَولَ عُنُقِكَ.

22 К огато ходиш, наставлението ще те води; когато спиш, ще те пази; когато се събудиш, ще разговаря с тебе.

يَقُودانِكَ عِندَما تَسِير، وَيَحْفَظانِكَ عِندَما تَنامُ، وَيَتَحَدَّثانِ إلَيكَ عِندَما تَصْحُو.

23 З ащото заповедта им е светилник и наставлението им е светлина, и поучителните им изобличения са път към живот.

لِأنَّ الوَصِيَّةَ مِصْباحٌ، وَالتَّعلِيمُ ضِياءٌ. وَعِتابُ التأدِيبِ طَرِيقُ الْحَياةِ.

24 З а да те пазят от лоша жена, от ласкателния език на чужда жена.

سَتَحفَظُكَ مِنَ المَرأةِ الشِّرِّيرَةِ، وَمِنَ لِسانِ الزّانِيَةِ المَعسُولِ.

25 Д а не пожелаеш хубостта ѝ в сърцето си; да не те улови с клепачите си;

فَلا تَشتَهِ جَمالَها فِي قَلبِكَ، وَلا تَقبَلْ أنْ تَأْسُرَكَ بِعَيَنَيها.

26 з ащото поради блудница човек изпада в нужда за парче хляб; а прелюбодейката лови скъпоценната душа.

قَدْ تَخسَرُ رَغِيفَ خُبْزٍ بِسَبَبِ بِنْتِ الهَوَى، أمّا الزِّنا مَعَ المُتَزَوِّجَةِ فيُكَلِّفُكَ حياتَكَ.

27 М оже ли някой да сложи огън в пазвата си и дрехите му да не изгорят?

أيَحْمِلُ أحَدٌ ناراً فِي حِضنِهِ وَلا تَحتَرِقُ ثِيابُهُ؟

28 М оже ли някой да ходи по разпалени въглища и краката му да не се опекат?

أوْ يَدُوسُ عَلَى الجَمرِ وَلا تُلذَعُ قَدَماهُ؟

29 Т ака е с онзи, който влиза при жената на ближния си; който се допре до нея, няма да остане ненаказан.

هَكَذا هُوَ حالُ مَنْ يُعاشِرُ زَوجَةَ صاحِبِهِ. إنْ لَمَسَها، لَنْ يُفلِتَ مِنَ العِقابِ.

30 Д ори крадецът не се отървава ненаказан, даже ако краде, за да насити душата си, когато е гладен;

لا يَحتَقِرُ أحَدٌ اللِّصَّ إذا سَرَقَ لِيَشبَعَ وَهُوَ جائِعٌ.

31 и ако бъде хванат, той трябва да върне седмократно, трябва да даде целия имот на къщата си.

وَمَعْ ذَلِكَ، فَهُوَ يَدفَعُ سَبعَةَ أضعافٍ إنْ أُمسَكَ. وَقَدْ يَدفَعُ كُلَّ ما فِي بَيتِهِ.

32 О нзи, който прелюбодейства с жена, е безумен. Който прави това, би погубил душата си.

أمّا الزّانِي فَعَدِيمُ الفَهمِ، وَهُوَ يُدُمِّرُ نَفسَهُ.

33 Б иене и позор ще намери и срамът му няма да се изличи.

سَيَتَلَقَّى الضَّرَباتِ وَسَيُذَلُّ، وَعارُهُ لَنْ يَزُولَ.

34 З ащото ревнуването на мъжа е истинска ярост; и той няма да пожали в деня на възмездието;

لِأنَّ الغَيرَةَ تُوقِظُ غَضَبَ الزَّوْجِ، فَلا يُشفِقُ حِينَ يَنتَقِمُ.

35 н яма да иска да знае за никакъв откуп, нито ще се умилостиви, дори и да му дадеш много подаръци.

لا يَقبَلُ تَعوِيضاً، وَيَرفُضُ الرِّشوَةَ مَهما كانَتْ كَبِيرَةً.