1 Т огава Моисей и израелтяните запяха тази песен на Господа: Ще пея на Господа, защото е величествен; коня и ездача му хвърли в морето.

حِينَئِذٍ، رَنَّمَ مُوسَى وَبَنو إسْرائِيلَ هَذِهِ التَّرنِيمَةَ للهِ: «سَأُرَنِّمُ للهِ لِأنَّهُ تَمَجَّدَ جِدّاً. ألقَى بِالفَرَسِ وَراكِبِهِ إلَى البَحرِ.

2 Г оспод е сила моя, песен моя. И стана мой Спасител; Той е мой Бог и ще Го прославя, Бог на бащите ми и ще Го превъзнеса.

يه هُوَ قُوَّتِي وَتَسْبيحِي. هُوَ صارَ خَلاصِي. هَذا هُوَ إلَهِي وَسَأُسَبِّحُهُ، إلَهُ آبائِي وَسَأُمَجِّدُهُ.

3 Г оспод е силен Воин; името Му е Йехова.

اللهُ مُحارِبٌ، يهوه اسْمُهُ.

4 К олесниците на фараон и войската му хвърли в морето; отбраните му пълководци потънаха в Червеното море.

ألقَى بِعَرَباتِ فِرعَوْنَ وَجَيشِهِ إلَى البَحرِ، وَأفضَلُ ضُبّاطِهِ غَرِقُوا فِي البَحرِ الأحْمَرِ.

5 Д ълбочините ги покриха; като камък слязоха в бездните.

غَطَّتْهُمُ الأمْواجُ. نَزَلُوا إلَى الأعماقِ مِثلَ حَجَرٍ.

6 Д есницата Ти, Господи, се прослави в сила; десницата Ти, Господи, смаза неприятеля.

«يا اللهُ ، يَدُكَ اليُمنَى مَجِيدَةٌ فِي قُوَّتِها، يا اللهُ ، يَدُكَ اليُمنَى تُفَتِّتُ العَدُوَّ.

7 С превъзходното Си величие унищожи противниците Си; даде воля на гнева Си и ги изгори като слама.

فِي عَظَمَةِ جَلالِكَ، طَرَحْتَ الَّذِينَ قامُوا عَلَيكَ. أرسَلْتَ غَضَبَكَ المُشتَعِلَ فَالتَهَمْتَهُمْ كَالتِّبْنِ.

8 О т духането на ноздрите Ти водите се струпаха на куп, вълните застанаха като грамада, водите на бездната се сгъстиха сред морето.

نَفخَةُ أنفِكَ كَوَّمَتِ المِياهَ عَلَى الجانِبَينِ. وَالأعماقُ تَجَمَّدَتْ فِي قَلبِ البَحرِ.

9 Н еприятелят каза: Ще подгоня, ще стигна, ще разделя плячката; страстта ми ще се насити с тях; ще изтегля меча си, ръката ми ще ги погуби.

«قالَ العَدُوُّ: ‹سَألحَقُ بِهِمْ، سأُمْسِكُ بِهِمْ، سَأُقَسِّمُ الغَنِيمَةَ. سَتُشبَعُ نَفسِي مِنْهُمْ. سَأُخرِجُ سَيفِي مِنْ غِمدِهِ، وَيَدِي سَتُحَطِّمُهُمْ.›

10 П одухнал Си с вятъра Си и морето ги покри. Потънаха като олово в силните води.

لَكِنَّكَ نَفَخْتَ بِنَفَسِكَ، فَغَطّاهُمُ البَحرُ. غرِقُوا كَالرَّصاصِ فِي مِياهِ البَحْرِ.

11 К ой е подобен на Тебе, Господи, между боговете? Кой е подобен на Тебе, величествен в святост, страховит, за да Те прославят, правещ чудеса?

«مَنْ مِثلُكَ بَينَ الآلِهَةِ يا اللهُ ؟ مَنْ مِثلُكَ فِي جَلالِ قَداسَتِكِ، وَفِي هَيبَةِ قُدْرَتِكَ، يا صَانِعَ العَجَائِبِ؟

12 П ротегна десницата Си и земята ги погълна.

مَدَدْتَ يَدَكَ اليُمنَى فابتَلَعَتْهُمُ الأرْضُ،

13 С милостта Си ще водиш народа, който си изкупил; упътил Си ги със силата Си към святото Си обиталище.

أرشَدْتَ فِي مَحَبَّتِكَ هَذا الشَّعبَ الَّذِي فَدَيتَهُ، وَقُدْتَهُمْ إلَى مَسكِنِكَ المُقَدَّسِ.

14 П лемената ще чуят и ще затреперят; ужас ще обладае филистимските жители.

سَمِعَتِ الشُّعُوبُ فارتَعَبَتْ. تَمَلَّكَ الرُّعبُ الفِلِسطِيِّينَ.

15 Т огава ще се уплашат едомските първенци; трепет ще обземе моавските първенци; всички жители на Ханаан ще се стопят.

رُؤَساءُ أدُومَ مُرتَعِبُونَ. ارْتَعَشَ قادَةُ مُوآبَ. ذابَ كُلُّ سُكّانِ كَنعانَ مِنَ الخَوفِ.

16 С трах и трепет ще ги обземе; чрез великата Ти мишца ще станат неподвижни като камък. Докато замине народът Ти, Господи, докато замине народът, който Си придобил.

وَقَعَ الرُّعبُ وَالخَوفُ عَلَيهِمْ. وَبِسَبَبِ عَظَمَةِ قُوَّتِكَ، صارُوا كَالحَجَرِ صامِتِينَ، إلَى أنْ عَبَرَ شَعبُكَ الَّذِي افتَدَيتَهُ يا اللهُ.

17 Щ е ги въведеш и насадиш в хълма на Твоето наследство, на мястото, Господи, което Си приготвил за Свое обиталище, в светилището, Господи, което ръцете Ти утвърдиха.

سَتُحضِرُهُمْ وَتَزرَعُهُمْ عَلَى جَبَلِ مِيراثِكَ، المَكانِ الَّذِي جَعَلْتَهُ مَسكِنَكَ يا اللهُ ، المَكانِ المُقَدَّسِ الَّذِي أسَّسَتْهُ يَداكَ، يا رَبُّ.

18 Г оспод ще царува до вечни векове.

اللهُ يَملُكُ إلَى أبَدِ الآبِدِينَ.»

19 З ащото, когато фараоновите коне бяха влезли в морето с колесниците му и с конниците му, Господ беше върнал върху тях водите на морето; а израелтяните бяха преминали през морето по сухо.

لِأنَّهُ حِينَ دَخَلَتْ خُيُولُ فِرعَوْنَ وَعَرَباتُهُ وَفُرسانُهُ إلَى البَحرِ، أعادَ اللهُ مِياهَ البَحرِ عَلَيهِمْ. وَأمّا بَنُو إسْرائِيلَ فَسارُوا عَلَى أرْضٍ يابِسَةٍ فِي وَسَطِ البَحرِ.

20 Т огава пророчицата Мариам, Аароновата сестра, взе в ръката си тъпанче и всички жени излязоха след нея с тъпанчета и започнаха хора̀,

وَأمسَكَتْ مَريَمُ النَّبِيَّةُ، أُختُ هارُونَ، بِالدُّفِّ فِي يَدِها، وَخَرَجَتْ كُلُّ النِّساءِ خَلفَها بِالدُّفُوفِ وَالرَّقصِ.

21 а Мариам им пееше ответно: Пейте на Господа, защото е издигнат нависоко; коня и ездача му хвърли в морето. От Червено море до планината Хорив (15: 22-18: 27) Водата в Мера

وَغَنَّتْ مَريَمُ: «أُرَنِّمُ للهِ لِأنَّهُ تَمَجَّدَ جِدّاً. ألقَى بِالفَرَسِ وَراكِبِهِ إلَى البَحرِ.»

22 Т огава Моисей вдигна израелтяните от Червеното море и излязоха към пустинята Сур; и като вървяха три дни в пустинята, не намираха вода.

وَقادَ مُوسَى بَنِي إسْرائِيلَ مِنَ البَحرِ الأحْمَرِ، وَسارُوا إلَى صَحْراءِ شُورٍ. سارُوا ثَلاثَةً أيّامٍ فِي الصَّحْراءِ مِنْ غَيرِ أنْ يَجِدُوا ماءً.

23 П осле дойдоха в Мера, но не можеха да пият от водата на Мера, защото беше горчива (затова бе наречена Мера).

وَحِينَ أتَوْا إلَى مَنْطِقَةِ مارَّةَ، لَمْ يَستَطِيعُوا أنْ يَشرَبُوا الماءَ الَّذِي كانَ فِيها لِأنَّهُ كانَ مُرّاً. لِذَلِكَ سُمِّيَتْ تِلْكَ المَنْطِقَةُ «مارَّة.»

24 Т огава народът роптаеше против Моисей: Какво да пием?

وَتَذَمَّرَ الشَّعبُ عَلَى مُوسَى وَقالُوا: «ماذا سَنَشرَبُ؟»

25 А той извика към Господа и Господ му показа дърво; и като го хвърли във водата, водата се подслади. Там Бог им даде наредби и закон и там ги изпита:

فَصَرَخَ مُوسَى إلَى اللهِ ، فَأراهُ اللهُ شَجَرَةً، فَطَرَحَها مُوسَى إلَى الماءِ، فَصارَ الماءُ عَذباً. فَهُناكَ أسَّسَ اللهُ فَرِيضَةً وَوَصِيَّةً لِمُوسَى، وَهُناكَ امتَحَنَهُ.

26 А ко внимателно слушаш гласа на Господа, своя Бог, и вършиш онова, което Му е угодно, и слушаш заповедите Му, и пазиш всичките Му наредби, няма да те поразя с нито една от болестите, с които поразих египтяните; защото Аз съм Господ, Който те изцелявам.

فَقالَ لَهُ: «إنْ أطَعتَ إلَهَكَ وَعَمِلْتَ الصَّوابَ أمامَهُ، وَاستَمَعْتَ لِوَصاياهُ وَحَفِظتَ فَرائِضَهُ، فَإنِّي لَنْ أضَعَ عَلَيكَ أيَّ مَرَضٍ مِنَ الأمراضِ الَّتِي وَضَعْتُها عَلَى مِصرَ، لِأنِّي أنا اللهُ شَافِيكَ.»

27 П осле дойдоха в Елим, където имаше дванадесет водни извора и седемдесет палмови дървета; и там се разположиха на стан при водите.

وَوَصَلُوا إلَى إيلِيمَ، حَيثُ كانَ هُناكَ اثْنا عَشَرَ نَبْعاً وَسَبْعُونَ نَخلَةً. فَخَيَّمُوا هُناكَ بِجانِبِ الماءِ.