1 П ритчи на Давидовия син Соломон, Израелев цар,

هَذِهِ أمثالُ مَلِكِ إسْرائِيلَ، سُلَيْمانَ بْنِ داوُدَ.

2 з аписани, за да познае някой мъдрост и поука, за да разбере благоразумни думи,

قِيلَتْ لِكَي تَعْرِفَ الحِكْمَةَ وَالانضِباطَ، وَتَفهَمَ التَّعليمَ الَّذِي يُساعِدَكَ عَلَى التَمييزِ.

3 з а да приеме поука за мъдро постъпване в правда, правосъдие и справедливост,

لِكَي تنالَ انْضِباطاً فِي السُّلوكِ الحَكيمِ وَالأمانةِ وَالعَدلِ وَالاستِقامَةِ.

4 з а да се даде остроумие на простите, знание и разсъждение на младежа,

قِيلَتْ لِتُعطِيَ الجاهِلَ تَعَقُّلاً، وَالشّابَّ مَعرِفَةً وَحُسْنَ تَدبِيرٍ.

5 з а да слуша мъдрият и да стане по-мъдър, и за да достигне разумният здрави съвети,

يَسمَعُها الحَكِيمُ فَيَزدادُ عِلماً، وَالذَّكِيُّ يَنالُ إرشاداً.

6 з а да се разбират притча и иносказание, изреченията на мъдрите и гатанките им.

قِيلَتْ لِتَفهَمَ الأمثالَ وَالأُمُورَ الغامِضَةَ، وَلِتَفهَمَ أقوالَ الحُكَماءِ وَألغازَهُمْ.

7 С трахът от Господа е начало на мъдростта; но безумните презират мъдростта и поуката. Съвет към младите хора

خِشيَةُ اللهِ هِيَ أساسُ المَعرِفَةِ، أمّا الأغبِياءُ فَيَكرَهُونَ الحِكْمَةَ وَالانْضِباطَ وَالتَّهذِيبَ. وَصايا الوالدين

8 С ине мой, слушай поуката на баща си и не отхвърляй наставлението на майка си,

اسْمَعْ يا بُنَيَّ تَهذِيبَ أبِيكَ، وَلا تُهمِلْ تَعلِيمَ أمِّكَ.

9 з ащото те ще бъдат благодатен венец за главата ти и огърлица около шията ти.

لِأنَّ تَعالِيمَهُما إكلِيلُ زَهرٍ عَلَى رَأسِكَ، وَقِلادَةٌ حَولَ رَقَبَتِكَ.

10 С ине мой, ако грешните те прилъгват, не се съгласявай!

يا بُنَيَّ، إنْ أغواكَ الخُطاةُ فَلا تَسْتَسلِمْ لإغْوائِهِم.

11 А ко кажат: Ела с нас, нека поставим засада за кръвопролитие, нека причакаме без причина невинния,

إنْ قالُوا لَكَ: «تَعالَ مَعَنا لِنُعِدَّ كَمِيناً لِنَقتُلَ أحَدَهُمْ. تَعالَ لِنَختَبِئَ وَنَقتُلَ بَرِيئاً دُونَ سَبَبٍ.

12 к акто адът нека ги погълнем живи, даже съвършените, като онези, които слизат в рова,

لِنُحَطِّمَهُمْ وَهُمْ أحياءٌ كَما يَفعَلُ المَوتُ، وَنُنْزِلْهُمْ إلَى القَبرِ وَهُمْ بَكامِلِ صِحَّتِهِمْ.

13 щ е намерим всякакъв скъпоценен имот, ще напълним къщите си с плячка,

لِنَسْطُ عَلَى كُلِّ الثَّرَواتِ الثَّمِينَةِ، وَنَملأْ بُيُوتَنا مِنَ المَسرُوقاتِ.

14 щ е хвърлиш жребия си като един от нас, една кесия ще имаме всички, -

شارِكْنا، وَسَنتقاسَمُ ما نسرِقُهُ بِالتَّساوي.»

15 с ине мой, не ходи на път с тях, въздържай крака си от пътеката им,

فَلا تَذْهَبْ مَعَهُمْ يا بُنَيَّ، وَأبعِدْ رِجلَيكَ بَعِيداً عَنْ طُرُقِهِمْ.

16 з ащото техните крака тичат към злото и бързат да проливат кръв.

لِأنَّ أرجُلَهُمْ تَركُضُ إلَى الشَّرِّ، وَتُسرِعُ إلَى القَتلِ.

17 З ащото напразно се разтяга мрежа пред очите на каквато и да било птица.

لِأنَّ الشَبَكَةَ التي تُنصَبُ عَلَى مَرَأى مِنَ الطُّيُورِ لا فائدةَ مِنْها!

18 И тези поставят засада против своята си кръв, причакват собствения си живот.

يَكْمِنُونَ لآخَرِينَ لِضَرَرِ أنْفُسِهِم، وَيَختَبِئُونَ لِيَقتُلُوا أنفُسَهُمْ.

19 Т акива са пътищата на всеки сребролюбец: сребролюбието отнема живота на завладените от него. Призивът на мъдростта

هَذا مَصِيرُ جَمِيعِ الَّذِينَ يَسْعَوَنَ إلَى الكَسْبِ الظّالِمِ. فَهَذِهِ الطُّرُقُ تَقتُلُ مَنْ يَسلُكُونَ بِها. صَوتُ الحِكْمَة

20 П ревъзходната мъдрост прогласява по улиците, издига гласа си по площадите,

الحِكْمَةُ تُنادِي فِي الشَّوارِعِ، وَتَرفَعُ صَوتَها فِي المَيادِينِ.

21 в ика по главните места на пазарите, при входовете на портите, възвестява из града думите си:

وَتَدعُو فِي الشَّوارِعِ المُزدَحِمَةِ، وَعَلِى مَداخِلِ أبوابِ المَدِينَةِ تَقُولُ:

22 Г лупави, докога ще обичате глупостта? Присмивателите докога ще се наслаждават на насмешките си и безумните ще мразят знанието?

«إلَى مَتَى أيُّها الجُهّالُ تَتَعَلَّقُونَ بِالجَهلِ؟ وَإلَى مَتَى أيُّها المُستَهزِئُونَ سَتُسَرُّونَ بِاستِهزائِكُمْ؟ وَإلَى مَتَى أيُّها الحَمقَى سَتَستَمِرُّونَ في كُرْهِ المَعرِفَةِ؟

23 О бърнете се при изобличението ми. Ето, аз ще излея духа си на вас, ще ви направя да разберете словата ми.

فَإذا استَجَبْتُمْ لِتَوبِيخِي، فَإنَّنِي سَأسكُبُ عَلَيكُمْ رُوحِي، وَسَأكشِفُ لَكُمْ عَنْ أفكارِي.

24 П онеже аз виках, а вие отказахте да слушате, понеже протягах ръката си, а никой не внимаваше,

«لِأنِّي دَعَوْتُ فَرَفَضْتُمْ الاستِماعَ، مَدَدْتُ يَدِي فَلَمْ تَهتَمُّوا.

25 н о отхвърлихте съвета ми и не приехте изобличението ми -

فَلِأنَّكُمْ أهمَلْتُمْ كُلَّ نَصائِحِي، وَلَمْ تَقبَلُوا تَوبِيخِي،

26 т о и аз ще се смея на вашето бедствие, ще се присмея, когато ви нападне страхът,

فَإنِّي سَأضحَكُ عِنْدَ مَجِيءِ المَصائِبِ عَلَيكُمْ، وَسَأهزَأُ عِندَ خَوفِكُمْ.

27 к огато ви нападне страхът - като опустошителна буря, и бедствието ви се устреми като вихрушка, когато скръб и мъка ви нападнат,

سَيَستَولِي عَلَيكُمُ الخَوفُ كَعاصِفَةٍ، وَيَأْتِي دَمارُكُمْ كَرِيحٍ هُوجاءَ، وَيَأْتِي عَلَيكُمُ الضِّيقُ وَالألَمُ الشَّدِيدُ.

28 т огава те ще призоват, но аз няма да отговоря, ревностно ще ме търсят, но няма да ме намерят.

«عِندَها سَيَدْعُونَنِي وَلَكِنِّي لَنْ أُجِيبَ، وَسَيَبحَثُونَ عَنِّي وَلَنْ يَجِدُونِي،

29 П онеже намразиха знанието и не разбраха страха от Господа,

لِأنَّهُمْ كَرِهُوا المَعرِفَةَ وَلَمْ يَختارُوا مَخافَةَ اللهِ ،

30 н е приеха съвета ми и презряха цялото ми изобличение,

وَلِأنَّهُمْ لَمْ يَقبَلُوا نَصِيحَتِي وَرَفَضُوا تَوبِيخِي،

31 з атова ще ядат от плодовете на своя си път и ще се наситят от своите си измислици.

لِذَلِكَ سَيَأكُلُونَ مِنْ ثَمَرِ طَرِيقِهِمْ، وَيَشبَعُونَ مِنْ خُطَطِهِمِ الشِّرِّيرَةِ.

32 З ащото глупавите ще бъдат умъртвени от собственото си отстъпване и безумните ще бъдат погубени от своето си безгрижие.

«لِأنَّ تَمَرُّدَ الجُهّالِ يَقتُلُهُمْ وَراحَةُ الأغبِياءِ تُدَمِّرُهُمْ.

33 А всеки, който ме слуша, ще живее в безопасност и ще бъде спокоен, без да се бои от зло.

وَلَكِنْ كُلُّ مَنْ يُصغِي إلَيَّ سَيَعِيشُ آمِناً وَسَيَستَرِيحُ دُونَ خَوفٍ مِنَ الأذَى.»