1 И така, наричайте братята си Аммий и сестрите си Рухама,

«قُولُوا لإخوَتِكُمْ ‹أنتُمْ شَعبِي،› وَقُولُوا لأخَواتِكُمْ ‹سَوفَ تُرحَمُونَ.›» رسالةُ اللهِ إلَى شَعبِه

2 С ъдете се с майка си, съдете се; защото тя не Ми е жена и Аз не съм ѝ мъж. Нека премахне блудствата си от лицето си и прелюбодействата си - от гърдите си,

«قَدِّمُوا قَضِيَّتِي لأُمِّكُمْ لأنَّها لَيسَت زَوجَتِي، وَأنا لَستُ زَوجَها. فَلتَتَوَقَّفْ عَنْ زِناها وَتُبعِدِ الذِّيِنَ تَزنِي مَعَهُمْ عَن صَدرِها.

3 д а не би да я съблека гола и я изложа, както беше в деня, когато се е родила, и я направя като пустиня, и я поставя като безводна земя, и я уморя с жажда.

وَإلّا فَإنِّي سَأُعَرِّيها وَأُوقِفُها عارِيَةً كَما وُلِدَتْ. سَأُحَوِّلُها إلَى بَرِّيَّةٍ وَسَأجعَلُها أرْضاً ناشِفَةً، وَسَأقتُلُها بِالعَطَشِ.

4 Д аже към децата ѝ няма да покажа милост, понеже са деца от блудство.

لَنْ أرحَمَ أولادَها لأنَّهُمْ أولادُ زِنَى.

5 З ащото майка им блудства̀; тази, която ги беше заченала, постъпи срамно; защото каза: Ще отида след любовниците си, които ми дават хляба и водата ми, въ̀лната и лена ми, маслото и питиетата ми.

لِذَلِكَ حَبِلَتْ بِهِمْ أُمُّهُمُ الزّانِيَةُ وَعَلَيها أن تَخجَلَ مِمّا عَمِلَت. قالَت: ‹سَألحَقُ بِمُحِبِيَّ الَّذِينَ يُعطُونَنِي طَعامِيَ وَمائِيَ وَصُوفِيَ وَكِتّانِيَ وَزَيتِيَ وَشَرابِيَ.›

6 З атова, ето, Аз ще препреча пътя ѝ с плет от тръни и ще направя преграда пред нея, за да не намери пътищата си.

لِذَلكَ سَأُسَيِّجُ طَرِيقَها بِالأشواكِ، وَسَأبنِي حائِطاً حَولَها فَلا تَستَطِيعُ أن تَجِدَ طَرِيقَها.

7 Т я ще се завтече след любовниците си, но няма да ги стигне; ще ги потърси, но няма да ги намери. Тогава ще каже: Ще отида и ще се върна при първия си мъж, защото ми беше по-добре тогава, отколкото сега.

وَمَعَ أنَّها سَتَلحَقُ بِهِمْ، إلّا أنَّها لَن تَصِلَ إلَيْهِمْ. حِينَئِذٍ، سَتَقُولُ: ‹سَأرجِعُ إلَى زَوجِي الأوَّلِ، لأنَّ حالَتِي فِي ذَلِكَ اليَومِ كانَت أفضَلُ مِمّا هِيَ عَلَيهِ الآنَ.›

8 И тя не знаеше, че Аз съм ѝ давал житото, виното и маслото и съм умножил среброто и златото ѝ, което употребиха за Ваал.

لَكِنَّها لَمْ تَعرِفْ أنِّي أنا مَنْ أعطاها القَمحَ وَالنَّبيذَ وَالزَّيتَ. أعطَيتُها الكَثِيرَ مِنَ الفِضَّةِ وَالذَّهَبِ فَصَنَعَتْ مِنها تِمثالاً لِلبَعلِ.

9 З атова ще си взема назад житото на времето му и виното Си - на определеното му време, и ще откъсна въ̀лната Си и лена Си, които трябваше да покриват голотата ѝ.

«لِذَلِكَ سَأعُودُ لأستَعِيدَ قَمحِي فِي وَقتِ حَصادِهِ، وَنَبيذِي فِي وَقتِ عَصرِهِ. سَأستَعِيدُ صُوفِي وَكِتّانِيَ الَّذَي تَستَخدِمهُ لِسِترِ عُريِها.

10 И сега ще открия нечистотата ѝ пред очите на любовниците ѝ; и никой няма да я избави от ръката Ми.

سَأكشِفُ أعْمالَها المُخزِيَةَ أمامَ كُلِّ مُحِبِّيها. وَلَن يَستَطِيعَ أحَدٌ أن يُنقِذَها مِنْ يَدَيّ.

11 И ще прекратя цялото ѝ веселие - тържествата, новолунията, съботите и всичките ѝ определени празници.

وَسَأُوقِفُ احتِفالاتِها وَأعيادَها أوائِلَ شُهُورِها وَسُبُوتِها وَكُلَّ مَواسِمِها.

12 Щ е опустоша и лозите и смокините ѝ, за които каза: Те са заплатата, която ми дадоха любовниците ми; ще ги превърна в гора и полските животни ще ги изпояждат.

سَأُخَرِّبُ كُرُومَها وَأشجارَ التِّينِ الَّتِي قالَت عَنها: ‹هَذِهِ هَدايا أعطاها لِي مُحِبِيَّ.› وَسَأُحَوِّلُها إلَى غابَةٍ، وَسَتَأكُلُها الحَيواناتُ البَرِّيَّةُ.

13 И ще я накажа за дните, които посвещаваше на ваалимите, когато им кадеше, като се кичеше с обеците и огърлиците си и отиваше след любовниците си, а Мене забравяше, казва Господ. Любовта на Бога към Неговия народ

سَأُعاقِبُها عَلَى الوَقتِ الَّذِي أحرَقَتْ فِيهِ البَخُورَ للبَعلِ حِينَ كانَت تَتَزَيَّنُ بِالحِلِيِّ وَالجَواهِرِ وَتَذهَبُ وَراءَ مُحِبِّيها، وَقَد نَسِيَتنِي، يَقُولُ اللهُ.

14 Н о, ето, Аз ще я привлека и като я заведа в пустинята, ще ѝ говоря по сърцето ѝ.

«لِذَلِكَ سَأفْتِنُها وَأقُودُها إلَى البَرِّيَّةِ وَأُكَلِّمُ قَلَبَها.

15 И още оттам ще ѝ дам ханаанските лозя и долината Ахор за врата на надежда; и там тя ще се отзове, както в дните на младостта си и както в деня, когато излезе от Египетската земя.

وَسَأُعطِيها كُرُومَها هُناكَ، وَسَيَصِيرُ وادِي عَخُورَ باباً للأمَلِ. وَسَتُجِيبُنِي هُناكَ كَما أجابَتنِي فِي أيّامِ شَبابِها حِينَ خَرَجَتْ مِنْ أرْضِ مِصْرَ.»

16 В онзи ден, казва Господ, ще Ме наричаш: Мъжът ми; и няма да Ме наричаш вече: Ваал ми.

يَقُولُ اللهُ: «فِي ذَلِكَ الوَقتِ، سَتَدعِينَنِي ‹رَجُلِي،› وَلَن تَعُودِي تَدعِينَنِي ‹بَعلِي.›

17 З ащото ще премахна имената на ваалимите от устата ѝ; и те няма вече да се споменават с имената си.

وَسَأنزَعُ أسماءَ البَعلِ مِنْ فَمِها، فلا تَعُودُ تُذكَرُ فِيما بَعْدُ.

18 В онзи ден ще сключа за тях завет с полските зверове, с небесните птици и със земните твари; и като строша лък и меч, и бой и ги махна от земята, ще ги населя в безопасност.

فِي ذَلِكَ الوَقتِ، سَأقطَعُ عَهداً لَهُمْ مَعَ الحَيواناتِ البَرِّيَّةِ وَطُيُورِ السَّماءِ وَالحَيواناتِ الزّاحِفَةِ، وَسَأُزِيلُ القَوسَ وَالسَّيفَ وَالقِتالَ مِنَ الأرْضِ، وَسَأجعَلُهُمْ يَنامُونَ بِأمانٍ.

19 И ще те сгодя за Себе Си завинаги. Да! Ще те сгодя за Себе Си в правда и правосъдие, в милосърдие и милости.

وَسَآخُذُكِ لِنَفسِي إلَى الأبَدِ. سَآخُذُكِ لِنَفسِي وَأُعامِلُكِ بِالبِرِّ وَالعَدلِ وَالمَحَبَّةِ وَالرَّحمَةِ.

20 Щ е те сгодя за Себе Си във вярност; и ще познаеш Господа.

سَآخُذُكِ لِنَفسِي وَأُعامِلُكِ بِأمانَةٍ وَسَتَعرِفِينَ اللهَ.

21 И в онзи ден ще отговоря, казва Господ, ще отговоря на небето и то ще отговори на земята,

«فِي ذَلِكَ الوَقتِ، سَأستَجِيبُ. سَأستَجِيبُ للسَّماواتِ، وَالسَّماواتُ سَتَستَجِيبُ لِلأرْضِ.

22 и земята ще отговори на житото, на виното и на маслото, и те ще отговорят на Йезраел.

وَسَتَستَجِيبُ الأرْضُ بِأن تُعطِيَ قَمحاً وَنَبيذاً وَزَيتاً. وَهَذِهِ كُلُّها سَتَستَجِيبُ لِيَزْرَعِيلَ.

23 И ще я насея за Себе Си на земята; и ще покажа милост към непомилваната; а на онези, които не бяха Мой народ, ще кажа: Мой народ сте вие; и те ще казват, всеки един: Ти си мой Бог.

لأنِّي سَأزرَعُها لِنَفسِي فِي الأرْضِ، وَسَأرحَمُ لُورُحامَةَ، وَسَأقُولُ لِلُوعَمِّي: ‹أنتَ شَعبِي› وَهُوَ سَيَقُولُ: ‹أنتَ إلَهِي.›»