1 П авел, апостол не от човеци, нито чрез човек, а чрез Исус Христос и Бога Отца, Който Го е възкресил от мъртвите,

مِنْ بُولُسَ الَّذِي هُوَ رَسُولٌ لا مِنَ النّاسِ، وَلا تَعَيَّنَ بِواسِطَةِ إنسانٍ، بَلْ مِنْ يَسُوعَ المَسِيحِ، وَمِنَ اللهِ الآبِ الَّذِي أقامَهُ مِنَ المَوتِ.

2 и всички братя, които са с мене, към галатийските църкви:

وَمِنْ كُلِّ الإخوَةِ الَّذِينَ مَعِي، إلَى الكَنائِسِ الَّتِي فِي مُقاطَعَةِ غَلاطِيَّةَ.

3 Б лагодат и мир да бъде на вас от Бога Отца и от нашия Господ Исус Христос,

لِتَكُنْ لَكُمْ نِعمَةٌ وَسَلامٌ مِنَ اللهِ أبِينا، وَمِنَ الرَّبِّ يَسُوعَ المَسِيحِ.

4 К ойто даде Себе Си за нашите грехове, за да ни избави от настоящия нечист свят, според волята на нашия Бог и Отец,

فَهُوَ الَّذِي قَدَّمَ نَفسَهُ لِكَي يَرفَعَ عَنّا خَطايانا، وَيُحَرِّرَنا مِنْ هَذا العالَمِ الشِّرِّيرِ الَّذِي نَعِيشُ فِيهِ. وَذَلِكَ بِحَسَبِ إرادَةِ اللهِ أبِينا.

5 н а Когото да бъде славата до вечни векове. Амин.

لَهُ المَجدُ إلَى أبَدِ الآبِدِينَ. آمِينْ. بِشارَةٌ حَقِيقِيَّةٌ واحِدَة

6 Ч удя се как вие оставяте Онзи, Който ви призова чрез Христовата благодат, и така скоро преминавате към друго благовестие,

إنِّي مُندَهِشٌ لِأنَّكُمْ تَتَخَلُّونَ سَرِيعاً عَنِ اللهِ الَّذِي دَعاكُمْ بِنِعْمَةِ المَسِيحِ، وَتَتَحَوَّلُونَ إلَى بِشارَةٍ أُخْرَى.

7 к оето не е друго благовестие, но е дело на неколцината, които ви смущават и искат да изопачат Христовото благовестие.

مَعَ أنَّهُ لَيسَ هُناكَ بِشارَةٌ أُخْرَى، لَكِنْ هُناكَ أشخاصٌ يُربِكُونَكُمْ، وَيُحاوِلُونَ أنْ يُشَوِّهُوا بِشارَةَ المَسِيحِ.

8 Н о ако и самите ние или ангел от небето ви проповядват друго благовестие, освен онова, което ви проповядвахме, нека бъдат проклети.

وَلَكِنْ حَتَّى إنْ جِئْنا نَحْنُ، أوْ مَلاكٌ مِنَ السَّماءِ، وَبَشَّرْناكُمْ بِبِشارَةٍ أُخْرَى تَختَلِفُ عَنِ البِشارَةِ الَّتِي بَشَّرْناكُمْ بِها، فَلْيَكُنْ مَنْ بَشَّرَكُمْ مَلعُوناً.

9 К акто по-горе казахме, сега пак го казвам: Ако някой ви проповядва друго благовестие, освен онова, което приехте, нека бъде проклет. Призоваването на Павел за апостол

وَكَما قُلْنا سابِقاً، أقُولُ لَكُمُ الآنَ ثانِيَةً: إنْ بَشَّرَكُمْ أحَدٌ بِبِشارَةٍ تَخْتَلِفُ عَنِ الَّتِي قَبِلْتُمُوها، فَلْيَكُنْ مَلعُوناً.

10 З ащото на човеци ли искам да угоднича сега или на Бога? Или искам да угаждам на човеци? Ако още бях угаждал на човеци, нямаше да съм Христов слуга.

أتَظُنُّونَ أنَّنِي أُحاوِلُ بِكَلامي هَذا أنْ أربَحَ تَأْيِيدَ النّاسِ أمْ تَأْيِيدَ اللهِ؟ أوْ هَلْ أُرِيدُ أنْ أُرضِيَ النّاسَ؟ لَو كُنْتُ أُرِيدُ أنْ أُرضِيَ النّاسَ، لَما كُنْتُ خادِماً لِلمَسِيحِ. سُلْطانُ بُولُسَ مِنَ الله

11 З ащото ви известявам, братя, че проповядваното от мене благовестие не е човешко;

أيُّها الإخوَةُ، أُرِيدُكُمْ أنْ تَعرِفُوا أنَّ البِشارَةَ الَّتِي بَشَّرْتُكُمْ بِها لَيسَتْ مِنْ مَصْدَرٍ بَشَرِيٍّ.

12 п онеже аз нито от човек съм го приел, нито съм го научил от човек, но чрез откровение от Исус Христос.

فَأنا لَمْ آخُذْها مِنْ إنسانٍ، وَلَمْ يُعَلِّمْنِي إيّاها إنسانٌ، وَلَكِنَّ يَسُوعَ المَسِيحَ كَشَفَها لِي.

13 З ащото сте чули за моя предишен живот в духа на юдейството, как прекомерно гоних Божията църква и я разорявах.

قَدْ سَمِعْتُمْ عَنْ سِيرَةِ حَياتِي السّابِقَةِ عِندَما كُنْتُ يَهُودِيّاً. وَتَعلَمُونَ بِأنِّي أسَأْتُ إلَى كَنِيسَةِ اللهِ بِقَسْوَةٍ، وَحاوَلْتُ أنْ أُدَمِّرَها.

14 И напредвах в юдейството повече от мнозина мои връстници между съотечествениците ми, като бях много по-ревностен към преданията от бащите ми.

وَقَدْ كُنْتُ مُتَفَوِّقاً عَلَى كُلِّ مَنْ كانوا فِي مِثلِ عُمْرِي مِنَ اليَهُودِ، لِأنِّي كُنْتُ أكثَرَ إخلاصاً مِنْهُمْ لِتَقالِيدِ الآباءِ.

15 А когато Бог, Който още от утробата на майка ми беше ме отделил и призовал чрез Своята благодат,

لَكِنَّ اللهَ اختارَنِي قَبلَ أنْ أُولَدَ، وَدَعانِي بِالنِّعمَةِ إلَى خِدْمَتِهِ.

16 б лаговоли да ми открие Сина Си, за да Го проповядвам между езичниците, аз не се допитах още в същия час до плът и кръв,

وَلَمّا قَرَّرَ أنْ يُعلِنَ لِي ابْنَهُ، لِكَي أُبَشِّرَ بِهِ بَينَ غَيرِ اليَهُودِ، لَمْ أستَشِرْ إنساناً،

17 н ито отидох в Йерусалим при онези, които бяха апостоли преди мен, а заминах за Арабия и пак се върнах в Дамаск.

وَلَمْ أذهَبْ إلَى مَدينَةِ القُدْسِ لِأُقابِلَ الرُّسُلَ الَّذِينَ كانُوا قَبلِي، بَلْ ذَهَبْتُ فَوراً إلَى أرْضِ العَرَبِ، ثُمَّ عُدْتُ إلَى دِمَشْقَ.

18 Т огава, след три години, отидох в Йерусалим, за да се запозная с Кифа, и останах при него петнадесет дни;

وَبَعْدَ ثَلاثِ سَنَواتٍ، ذَهَبْتُ إلَى القُدْسِ لِأتَعَرَّفَ بِبُطرُسَ، وَأقَمْتُ عِندَهُ أُسبُوعَينِ.

19 а друг от апостолите не видях освен Яков, Господния брат.

وَلَمْ أرَ رَسُولاً آخَرَ سِوَى يَعقُوبَ أخِي الرَّبِّ.

20 ( А за това, което ви пиша, ето, пред Бога ви уверявам, че не лъжа.)

يَشْهَدُ اللهُ عَلَى أنِّي لا أكذِبُ فِيما أكتُبُهُ.

21 П осле дойдох в областите на Сирия и Киликия.

بَعْدَ ذَلِكَ جِئْتُ إلَى بِلادِ سُورِيَّةَ وَكِيلِيكِيَّةَ.

22 И лично още не бях познат на Христовите църкви в Юдея,

وَلَمْ أكُنْ مَعرُوفاً لَدَى كَنائِسِ المَسيحِ الواقِعَةِ فِي إقليمِ اليَهُودِيَّةِ.

23 а само слушаха, че онзи, който някога ги е гонил, сега проповядва вярата, която някога разорявал.

لَكِنَّهُمْ كانُوا يَسْمَعُونَ النّاسَ يَقُولُونَ: «إنَّ الَّذِي كانَ يُسِيئُ إلَينا سابِقاً، يُبَشِّرُ الآنَ بِالإيمانِ الَّذِي حاوَلَ أنْ يُدَمِّرَهُ!»

24 И славеха Бога поради мене.

فَكانُوا يُمَجِّدُونَ اللهَ بِسَبَبِي.