1 И като настъпи седмият месец и израелтяните бяха в градовете, народът се събра като един човек в Йерусалим.

وَفِي أوَّلِ الشَّهرِ السّابِعِ، حِينَ كانَ بَنُو إسْرائِيلَ مُستَقِرِّينَ فِي مُدُنِهِمْ، اجتَمَعَ الشَّعبُ كُلُّهُ بِنَفسٍ واحِدَةٍ فِي مَدينَةِ القُدْسِ.

2 Т огава стана Исус, Йоседековият син, с братята си, свещениците, и Зоровавел, Салатииловият син, с братята си, и издигнаха жертвеника на Израелевия Бог, за да принасят всеизгаряния върху него според предписаното в закона на Божия човек Моисей.

وَبَدَأ يَشُوعُ بْنُ يُوصاداقَ وَرُفَقاؤُهُ الكَهَنَةُ وَزَرُبّابِلُ بْنُ شَألتِئِيلَ وَأقرِباؤُهُ بِإعادَةِ بِناءِ مَذبَحِ إلَهِ إسْرائِيلَ لِكَي يُقَدِّمُوا عَلَيهِ ذَبائِحَ، كَما هُوَ مَكتُوبٌ فِي شَرِيعَةِ مُوسَى، رَجُلِ اللهِ.

3 И понеже се бояха от народа на онези места, поставиха жертвеника на мястото му и принасяха върху него сутрин и вечер всеизгаряния на Господа.

وَأقامُوا المَذبَحَ عَلَى قَواعِدِهِ الأصلِيَّةِ خَوفاً مِنَ الشُّعُوبِ المُحِيطَةِ بِهِمْ، وَقَدَّمُوا عَلَيهِ الذَّبائِحَ للهِ صَباحاً وَمَساءً.

4 И честваха празника на шатроразпъването според предписаното, и принасяха ежедневните всеизгаряния на брой, както беше наредено, според определеното за всеки ден,

وَاحتَفَلُوا بِعِيدُ السَّقائِفِ كَما تَنُصُّ الشَّرِيعَةُ، وَقَدَّمُوا العَدَدَ المَطلُوبَ مِنَ الذَّبائِحِ لِكُلِّ يَومٍ مِنْ أيّامِ الاحتِفالِ.

5 и оттогава и постоянните всеизгаряния, и приносите по новолунията и по всички осветени Господни празници, както и тези на всеки, който би принесъл доброволен принос на Господа.

وَبَعدَ ذَلِكَ قَدَّمُوا الذَّبائِحَ المُعْتادَةَ وَذَبائِحَ أوائِلِ الشُّهُورِ وَكُلِّ أعيادِ اللهِ المُقَدَّسَةِ، وَكُلِّ شَخصٍ تَبَرَّعَ بِشَئٍ للهِ.

6 О т първия ден на седмия месец започнаха да принасят всеизгаряния на Господа; но основите на Господния храм не бяха още положени.

وَبَدَأُوا يُقَدِّمُونَ الذَّبائِحَ للهِ اعتِباراً مِنَ اليَومِ الأوَّلِ مِنَ الشَّهرِ السّابِعِ، مَعَ أنَّهُمْ لَمْ يَكُونُوا قَد وَضَعُوا أساساتِ هَيكَلِ اللهِ بَعْدُ. إعادةُ بناء الهيكَل

7 Д адоха пари на каменоделците и дърводелците и ядене, пиене и дървено масло на сидонците и тиряните, за да докарат кедрови дървета от Ливан в морето на Йопия, според както персийският цар Кир им беше позволил.

وَأعطُوا مالاً للبَنائِينَ وَالنَّجّارِينَ، وَقَدَّمُو الطَّعامَ وَالشَّرابَ وَزَيتَ الزَّيتُونِ إلَى أهالِي صِيدا وَصُورَ لِقاءَ نَقلِهِمْ خَشَبَ الأرْزِ إلَيْهِمْ مِنْ لُبنانَ إلَى يافا عَن طَرِيقِ البَحرِ، فَقَد سَمَحَ لَهُمْ بِذَلِكَ كُورُشُ مَلِكُ فارِسَ.

8 И във втория месец на втората година от завръщането им при Божия дом в Йерусалим Зоровавел, Салатииловият син, Исус, Йоседековият син, и другите от братята им свещеници и левити, и всички, които бяха дошли от плена в Йерусалим, започнаха да работят; и поставиха левитите, от двадесетгодишна възраст и нагоре, да надзирават работата на Господния дом.

وَفِي الشَّهرِ الثّانِي مِنَ السَّنَةِ الثّانِيَةِ مِنْ وُصُولِهِمْ إلَى بَيتِ اللهِ فِي مَدينَةِ القُدْسِ، بَدَأ زَرُبّابِلُ بْنُ شَألتِئِيلَ وَيَشُوعُ بْنُ يُوصاداقَ العَمَلَ إلَى جانِبِ إخْوَتِهِمِ الكَهَنَةِ وَاللّاوِيِّينَ وَجَمِيعِ الَّذِينَ عادُوا إلَى مَدينَةِ القُدْسِ مِنْ سَبيِ بابِلَ. وَعَيَّنُوا اللّاوِيِّينَ مِنْ سِنِّ عِشرِينَ سَنَةً فَصاعِداً مُشرِفِينَ عَلَى بِناءِ بَيتِ اللهِ.

9 И сус, синовете му и братята му, Кадмиил и синовете му, и синовете на Юда станаха като един човек, за да надзирават работниците по Божия дом; също и синовете на Инадад с техните синове и братя, левитите.

وَقامَ يَشُوعُ وَأبناؤُهُ وَإخوَتُهُ قَدْمِيئِيلَ وَبَنُوهُ بَنُو يَهُوذا مَعَ بَنِي حِينادادَ وَبَنِيهِمْ وَإخوَتِهِمِ اللّاوِيِّينَ بِنَفسٍ واحِدَةٍ لِلإشرافِ عَلَى العُمّالِ الَّذِينَ كانُوا يَبنُونَ بَيتَ اللهِ.

10 И когато зидарите положиха основите на Господния дом, поставиха свещениците в одеждите им с тръби и левитите, Асафовите потомци, с кимвали, за да хвалят Господа, според наредбата на Израелевия цар Давид.

وَلَمّا وَضَعَ البَنّاؤُونَ أساساتِ هَيكَلِ اللهِ ، أخَذَ الكَهَنَةُ أماكِنَهُمُ المُخَصَّصَةَ، وَهُمْ يَرتَدُونَ أثوابَهُمُ الكَهَنُوتِيَّةَ وَيَحمِلُونَ الأبواقَ. وَكانَ اللّاوِيُّونَ بَنُو آسافَ يُسَبِّحُونَ اللهَ وَهُمْ يَحمِلُونَ الصُّنُوجَ، كَما رَتَّبَ داوُدُ مَلِكُ بَنِي إسْرائِيلَ.

11 Т е пяха ответно, като хвалеха Господа и Му благодареха, защото е благ, защото е довека милостта Му към Израел. И целият народ нададе голямо възклицание и хвалеше Господа, понеже основите на Господния дом бяха положени.

وَرَنَّمُوا بِالتَّناوُبِ مُسَبِّحِينَ وَشاكِرِينَ اللهَ: «سَبِّحُوا اللهَ لِأنَّهُ صالِحٌ، لأنَّ رَحمَتَهُ إلَى الأبَدِ.» وَهَتَفَ كُلُّ الشَّعبِ هُتافاً عَظِيماً تَسبِيحاً للهِ ، لأنَّ أساساتِ بَيتِ اللهِ قَد وُضِعَتْ.

12 О баче мнозина от свещениците, левитите и началниците на бащините домове, старци, които бяха видели първия дом, плачеха със силен глас, като се основаваше този дом пред очите им; а мнозина възкликнаха гръмогласно от радост;

وَكَثِيرُونَ مِنَ الكَهَنَةِ وَاللّاوِيِّينَ وَرُؤَساءِ العَشائِرِ الَّذِينَ سَبَقَ لَهُمْ أن رَأَوْا الهَيكَلَ السّابِقَ، بَكُوا بِصَوتٍ مُرتَفِعٍ لَمّا رَأَوْا أساساتِ الهَيكَلِ الجَّدِيدِ تُوضَعُ أمامَ عُيُونِهِمْ. بَينَما كانَ كَثِيرُونَ غَيرُهُمْ يَصرُخُونَ مِنَ الفَرَحِ،

13 т ака че народът не можа да различи гласа на веселото възклицание от гласа на плача на хората; защото народът възклицаваше със силен глас и той се чуваше далеч.

فَلَمْ يَكُن بِاستِطاعَةِ أحَدٍ أن يُمَيِّزَ صَوتَ الفَرَحِ مِنْ صَوتِ البُكاءِ! لأنَّ الشَّعبَ كُلَّهُ كانَ يَهتِفُ بِصَوتٍ مُرتَفِعٍ جِداً، حَتَّى إنَّ صَوتَهُمْ كانَ يُسمَعُ مِنْ بَعِيدٍ.