1 К ой е повярвал в известието ни? И на кого се е открила мишцата Господня?

مَنْ يُصَدِّقُ ما سَمِعناهُ؟ وَلِمَنْ أُظهِرَتْ قُوَّةُ اللهِ ؟

2 З ащото израсна пред Него като клонка и като корен от суха земя; нямаше благообразие, нито приличие, за да Го гледаме, нито красота, за да Го желаем.

نَما كَنَبتَةٍ صَغِيرَةٍ أمامَهُ، وَمِثلَ جَذرٍ فِي أرْضٍ جافَّةٍ. لَمْ يَكُنْ لَهُ جَمالٌ أوْ بَهاءٌ حَتَّى نَنظُرَ إلَيهِ، وَلا كانَ فِي هَيئَتِهِ شَيءٌ جَذّابٌ حَتَّى نَشتَهِيَهِ.

3 Т ой беше презрян и отхвърлен от хората, човек на скърби и навикнал на печал; и както човек, от когото хората отвръщат лице, презрян беше и за нищо не Го счетохме.

احتَقَرَهُ النّاسُ وَتَرَكُوهُ. هُوَ رَجُلُ آلامٍ كَثِيرَةٍ، وَخَبِيرٌ بِالمُعاناةِ. احتَقَرَهُ النّاسُ كَمَنْبُوذٍ يَخَبِّئُونَ وَجُوهَهُمْ لِكَي لا يَرَوْهُ، وَنَحنُ لَمْ نَهْتَمَّ بِهِ.

4 Т ой наистина понесе печалта ни и със скърбите ни се натовари; а ние Го счетохме за ударен, поразен от Бога и наскърбен.

لَكِنَّهُ رَفَعَ اعتِلالاتِنا، وَحَمَلَ أمراضَنا. وَنَحْنُ ظَنَنّا أنَّ اللهَ يَضرِبُهُ وَيُذِلُّهُ.

5 Н о Той беше наранен поради нашите престъпления, беше бит поради нашите беззакония; върху Него дойде наказанието, донасящо нашия мир, и с Неговите рани ние се изцелихме.

لَكِنَّهُ جُرِحَ بِسَبَبِ مَعاصِينا، وَسُحِقَ بِسَبَبِ آثامِنا. وَقَعَتْ عَلَيهِ عُقُوبَتُنا فَنَعُمْنا بِالسَّلامِ. وَشُفِينا بِسَبِبِ جُرُوحِهِ.

6 В сички ние се заблудихме като овце, отбихме се всеки в своя път; и Господ възложи на Него беззаконието на всички ни.

كُلُّنا ضَلَلنا كَالغَنَمِ، وَكُلُّ واحِدٍ ذَهَبَ فِي طَرِيقِهِ. لَكِنَّ اللهَ وَضَعَ عَلَيهِ عِقابَ آثامِنا جَمِيعاً.

7 Т ой беше угнетяван, но смири Себе Си и не отвори устата Си; както агне, водено на клане, и както овца, която не издава глас пред стригачите си, така Той не отвори устата Си.

عُومِلَ بِقَسوَةٍ وَعانَى، وَلَكِنَّهُ لَمْ يُدافِعْ عَنْ نَفسِهِ. مِثلَ شاةٍ تُقادُ إلَى الذَّبحِ، وَمِثلَ نَعجَةٍ صامِتَةٍ أمامَ جازِّيها.

8 Ч рез угнетителен съд беше грабнат; а кой от Неговия род разсъждаваше, че беше изтръгнат отсред земята на живите поради престъплението на Моя народ, върху който трябваше да падне ударът?

أُخِذَ بالقُوَّةِ وَأُدِينَ ظُلماً. وَلا أحَدَ فِي جِيلِهِ اكتَرَثَ بِأنَّهُ قُطِعَ مِنْ أرْضِ الأحياءِ، وَعُوقِبَ بِسَبَبِ شَرِّ شَعبِهِ.

9 И определиха гроба Му между злодеите, но след смъртта Му - при богатия; защото не беше извършил неправда, нито имаше измама в устата Му.

جَعَلُوا قَبرَهُ مَعَ الأشرارِ، وَمَدفَنَهُ مَعَ غَنِيٍّ. مَعَ أنَّهُ لَمْ يَظلِمْ أحَداً، وَلَمْ يَكُنْ فِي فَمِهِ أيُّ كَذِبٍ.

10 Н о Господ благоволи Той да бъде бит, предаде Го на печал; когато направиш душата Му принос за грях, ще види потомството, ще продължи дните Си и това, в което Господ благоволи, ще успее в ръката Му.

وَلَكِنَّ اللهَ رَضِيَ بِسَحقِهِ تَحْتَ الألَمِ. وَبَعدَ أنْ قَدَّمَ نَفسَهُ ذَبِيحَةَ خَطِيَّةٍ، سَيَرَى نَسلَهُ وَتَطُولُ أيّامُهُ، وَسَيَنجَحُ فِي تَحقِيقِ إرادَةِ اللهِ.

11 Щ е види плодовете от труда на душата Си и ще се насити; праведният Ми Слуга ще оправдае мнозина чрез знанието им за Него и Той ще се натовари с беззаконията им.

سَيَرَى ثَمَرَ مُعاناتِهِ وَسَيُرْضِيهِ أنْ يَعرِفَ ذَلِكَ. «لأنَّ عَبدِي البارَّ سَيُبَرِّرُ كَثِيرِينَ، وَسَيَحمِلُ ذُنُوبَهُمْ.

12 З атова ще Му определя дял между великите и Той ще раздели плячка със силните, защото изложи душата Си на смърт и към престъпници беше причислен, и защото взе на Себе Си греховете на мнозина и ходатайства за престъпниците.

لِذَلِكَ سَأُعطِيهِ نَصِيباً بَينَ العُظَماءِ، وَسَيقسِمُ الغَنِيمَةَ مَعَ الأقوِياءِ، لأنَّهُ سَكَبَ نَفسَهُ لِلمُوتِ وَحُسِبَ مَعَ المُرتَدِّينَ. وَهُوَ حَمَلَ خَطِيَّةَ الكَثِيرِينَ، وَشَفَعَ فِي المُذنِبِينَ.»