1 И като свика дванадесетте, даде им сила и власт над всички бесове и да изцеляват болести.

وَدَعا يَسُوعُ «الاثنَي عَشَرَ» إلَيهِ، وَأعطاهُمْ قُوَّةً وَسُلطاناً عَلَى كُلِّ الأرواحِ الشِّرِّيرَةِ، وَعَلَى شِفاءِ الأمراضِ.

2 И ги изпрати да проповядват Божието царство и да изцеляват болните.

ثُمَّ أرسَلَهُمْ لِيُبَشِّرُوا بِمَلَكُوتِ اللهِ وَلِيَشفُوا المَرضَى.

3 И сус им каза: Не вземайте нищо за път - нито тояга, нито торба, нито хляб, нито пари, нито да имате по две ризи.

وَقالَ لَهُمْ: «لا تَأخُذُوا شَيئاً لِرِحلَتِكُمْ. لا تَأخُذُوا عُكّازاً وَلا حَقِيبَةً وَلا خُبزاً وَلا فِضَّةً. وَلا تَحمِلُوا مَعَكُمْ ثَوباً إضافِيّاً.

4 И в която къща влезете, там отсядайте и оттам тръгвайте на път.

وَأقِيمُوا فِي أيِّ بَيتٍ تَدخُلُونَهُ، وَلا تُقِيمُوا فِي بَيتٍ آخَرَ إلَى أنْ تَترُكُوا المَدِينَةَ.

5 И ако някои не ви приемат, когато излизате от онзи град, отърсете и праха от краката си за свидетелство против тях.

سَتَرفُضُ بَعضُ المُدُنِ أنْ تُرَحِّبَ بِكُمْ. فَحِينَ تَخرُجُونَ مِنْ إحداها، انفُضُوا الغُبارَ عَنْ أقدامِكُمْ كَشَهادَةٍ ضِدَّهُمْ.»

6 И те тръгнаха и отиваха по селата, и проповядваха благовестието, и изцеляваха навсякъде.

فَذَهَبوا وَكانوا يَتَنَقَّلونَ مِنْ قَريَةٍ إلَى قَريَةٍ يُبَشِّرُونَ وَيَشفُونَ النّاسَ فِي كُلِّ مَكانٍ. هِيرُودُسُ يَحتارُ فِي أمرِ يَسُوع

7 А четвъртовластникът Ирод чу за всичко, което ставало, и беше в недоумение; защото някои казваха, че Йоан е възкръснал от мъртвите;

وَسَمِعَ الوالِي هِيرُودُسُ بِكُلِّ ما كانَ يَجرِي، فَاحْتَارَ لِأنَّ بَعضَهُمْ كانَ يَقولُ إنَّ يُوحَنّا قَدْ أُقِيمَ مِنَ المَوتِ.

8 д руги пък, че Илия се е явил; а други, че един от старовременните пророци е възкръснал.

وَقالَ آخَرُونَ إنَّ إيلِيّا قَدْ ظَهَرَ. وَقالَ غَيرُهُمْ إنَّ أحَدَ الأنبِياءِ القُدَماءِ قَدْ قامَ.

9 И Ирод каза: Йоан аз обезглавих; но Кой е Този, за Когото слушам такива неща? И желаеше да Го види. Нахранването на пет хиляди души

لَكِنَّ هِيرُودُسَ قالَ: «لَقَدْ قَطَعْتُ رَأسَ يُوحَنّا. لَكِنْ مَنْ هُوَ هَذا الَّذِي أسمَعُ عَنهُ كُلَّ هَذِهِ الأشياءِ؟» وَحاوَلَ هِيرُودُسُ أنْ يَرَى يَسُوعَ. يَسُوعُ يُطعِمُ خَمسَةِ آلافِ شَخص

10 И като се върнаха апостолите, разказаха на Исус всичко, което бяха извършили; и Той ги отведе и се оттегли насаме в уединено място близо до един град, наречен Витсаида.

وَلَمّا عادَ الرُّسُلُ، قالوا لِيَسُوعَ كُلَّ شَيءٍ فَعَلُوهُ. ثُمَّ انسَحَبَ يَسُوعُ مِنْ بَينِ النّاسِ وَذَهَبَ إلَى مَدِينَةٍ تُدعَى بَيتَ صَيدا، وَأخَذَ مَعَهُ الرُّسُلَ وَحدَهُمْ.

11 А множествата, като разбраха това, отидоха след Него; и Той ги посрещна с готовност и им говореше за Божието царство, и изцеляваше онези, които имаха нужда от изцеление.

لَكِنَّ جُمُوعَ النّاسِ عَلِمَتْ بِذَلِكَ فَتَبِعُوهُ. فَرَحَّبَ بِهِمْ وَتَحَدَّثَ إلَيْهِمْ عَنْ مَلَكُوتِ اللهِ. وَشَفَى المُحتاجِينَ إلَى شِفاءٍ.

12 И когато денят започна да преваля, дванадесетте се приближиха и Му казаха: Разпусни множеството, за да отидат в околните села и колиби да нощуват и да си намерят храна, защото тук сме в уединено място.

وَبَدَأتِ الشَّمسُ بِالمَغيبِ، فَجاءَ الاثنا عَشَرَ إلَى يَسوعَ وَقالُوا لَهُ: «اصرِفِ النّاسَ لِكَي يَذهَبُوا إلَى القُرَى وَالمَزارِعِ المُجاوِرَةِ، فَيَجِدُوا لَهُمْ طَعاماً وَمَكاناً يَبِيتُونَ فِيهِ. فَنَحنُ فِي مَكانٍ مُنعَزِلٍ.»

13 Н о Той им каза: Дайте им вие да ядат. А те отвърнаха: Нямаме повече от пет хляба и две риби, освен да отидем и да купим храна за всички тези хора?

لَكِنَّ يَسُوعَ قالَ لَهُمْ: «أعطُوهُمْ أنتُمْ شَيئاً لِيَأكُلُوا.» فَقالُوا: «كُلُّ ما لَدَينا هُوَ خَمسَةُ أرغِفَةٍ وَسَمَكَتانِ، وَهَذا لا يَكفِي إلّا إذا ذَهَبْنا لِنَشتَرِيَ طَعاماً لِكُلِّ هَؤُلاءِ النّاسِ!»

14 ( Защото имаше около пет хиляди мъже.) И каза на учениците Си: Накарайте ги да насядат на групи по петдесет души.

وَكانَ هُناكَ نَحْوَ خَمسَةِ آلافِ رَجُلٍ، فَقالَ يَسُوعُ لِتَلامِيذِهِ: «قُولُوا لِلنّاسِ أنْ يَجلِسُوا فِي مَجمُوعاتٍ خَمسِيْنَ خَمسِيْنَ.»

15 Т е направиха така и накараха всички да насядат.

فَفَعَلُوا ذَلِكَ، وَأجلَسُوا الجَمِيعَ.

16 А Той взе петте хляба и двете риби и погледна към небето, и ги благослови; и като ги разчупи, даваше на учениците да сложат пред народа.

فَأخَذَ يَسُوعُ أرغِفَةَ الخُبزِ الخَمسَةَ وَالسَّمَكَتِيْنِ، وَشَكَرَ اللهَ رافِعاً عَينَيهِ إلَى السَّماءِ. ثُمَّ قَسَّمَها وَأعطاها لِتَلامِيذِهِ لِيُوَزِّعُوها عَلَى النّاسِ.

17 И ядоха, и всички се наситиха; и вдигнаха останалите им къшеи - дванадесет коша. Петър изповядва кой е Исус

فَأكَلُوا وَشَبِعُوا جَمِيعاً. وَرَفَعُوا ما تَبَقَّى مِنَ الطَّعامِ، فَكانَ اثنَتي عَشْرَةَ سَلَّةً مَملوءَةً بِالكِسَرِ. شَهادَةُ بُطرُسَ عَنْ يَسُوع

18 И когато Той се молеше насаме и учениците бяха с Него, ги попита ги: Според както говорят хората, Кой съм Аз?

وَبَينَما كانَ يَسُوعُ يُصَلِّي وَحدَهُ، جاءَ إلَيهِ تَلامِيذُهُ. فَسَألَهُمْ: «مَنْ أنا حَسَبَ ما تَقُولُ حُشُودُ النّاسِ؟»

19 А те отговориха: Едни казват, че си Йоан Кръстител; а други - Илия; трети пък - че един от старовременните пророци е възкръснал.

فَأجابُوا: «يَقُولُ بَعضُهُمْ إنَّكَ يُوحَنّا المَعْمَدانُ، وَيَقُولُ آخَرُونَ إنَّكَ إيلِيّا، وآخَرونَ إنَّكَ نَبِيٌّ مِنَ الأنبِياءِ القُدَماءِ عادَ إلَى الحَياةِ.»

20 Т огава им каза: А вие какво казвате: Кой съм Аз? Петър Му отговори: Ти си Божият Помазаник.

فَقالَ لَهُمْ: «وَأنتُمْ، مَنْ أنا فِي رَأيِكُمْ؟» أجابَ بُطرُسُ: «أنتَ مَسِيحُ اللهِ.»

21 А Той им заръча и заповяда да не говорят с никого за това, като каза:

فَنَبَّهَهُمْ ألّا يُخبِروا أحَداً بِذَلِكَ. يَسُوعُ يُعلِنُ ضَرُورَةَ مَوتِه

22 Ч овешкият Син трябва много да пострада и да бъде отхвърлен от старейшините, главните свещеници и книжниците, да бъде убит и на третия ден да бъде възкресен. Следване на Исус Христос

وَقالَ لَهُمْ: «يَنبَغِي أنْ يُعانِيَ ابنُ الإنسانِ أشياءَ كَثِيرَةً، وَأنْ يَرفُضَهُ الشُّيُوخُ وَكِبارُ الكَهَنَةِ وَمُعَلِّمُو النّاسِ. كَما يَنبَغِي أنْ يُقتَلَ وَيُقامَ فِي اليَومِ الثّالِثِ.»

23 К аза още и на всички: Ако някой иска да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден и нека Ме следва.

ثُمَّ قالَ لَهُمْ جَمِيعاً: «إذا أرادَ أحَدٌ أنْ يَأتِيَ مَعِي، فَلا بُدَّ أنْ يُنكِرَ نَفسَهُ، وَأنْ يَرفَعَ الصَّلِيبَ المُعطَى لَهُ كُلَّ يَومٍ وَيَتبَعَنِي.

24 З ащото, който иска да спаси живота си, ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мене, той ще го спаси.

فَمَنْ يُرِيدُ أنْ يُخَلِّصَ حَياتَهُ، سَيَخسَرُها. أمّا مَنْ يَخسَرُ حَياتَهُ مِنْ أجلِي، فَسَيُخَلِّصُها.

25 П онеже каква полза за човек, ако спечели целия свят, а изгуби или ощети себе си?

ماذا يَنتَفِعُ الإنسانُ لَوْ رَبِحَ العالَمَ كُلَّهُ وَخَسِرَ نَفسَهُ وَبَدَّدَها؟»

26 З ащото ако се срамува някой от Мен и от думите Ми, то и Човешкият Син ще се срамува от него, когато дойде в Своята слава и в славата на Отца и на Своите ангели.

لِأنَّ كُلَّ مَنْ يَخجَلُ بِي وَبِكَلامِي، فَسَأخجَلُ بِهِ أنا ابنَ الإنسانِ حِينَ آتِي فِي مَجدِي، وَفِي مَجدِ الآبِ، وَمَجدِ المَلائِكَةِ المُقَدَّسِينَ.

27 А ви казвам наистина, има някои от тук стоящите, които никак няма да вкусят смърт, докато не видят Божието царство. Преображение

لَكِنِّي أقُولُ الحَقَّ لَكُمْ: إنَّ مِنْ بَينِ الواقِفِينَ هُنا أشخاصاً لَنْ يَذُوقُوا المَوتَ قَبلَ أنْ يَرَوا مَلَكُوتَ اللهِ.» يَسُوعُ وَمَعَهُ مُوسَى وَإيليّا

28 И около осем дни след като каза това, Той взе със Себе Си Петър, Йоан и Яков и се качи на планината да се моли.

وَبَعدَ أنْ قالَ يَسُوعُ ذَلِكَ بِنَحوِ ثَمانِيَةِ أيّامٍ، أخَذَ بُطرُسَ وَيُوحَنّا وَيَعقُوبَ، وَصَعِدَ إلَى الجَبَلِ لِيُصَلِّيَ.

29 И като се молеше, видът на лицето Му се измени и облеклото Му стана бяло и блестящо.

وَبَينَما هُوَ يُصَلِّي، اختَلَفَتْ هَيئَةُ وَجهِهِ، وَصارَتْ ثِيابُهُ ناصِعَةَ البَياضِ.

30 И , ето, двама мъже говореха с Него; те бяха Моисей и Илия,

وَفَجأةً ظَهَرَ رَجُلانِ يَتَحَدَّثانِ إلَيهِ هُما مُوسَى وَإيلِيّا.

31 к оито се явиха в слава и говориха за смъртта Му, с която Му предстоеше да завърши живота Си в Йерусалим.

ظَهَرا فِي مَجدٍ، وَكانا يَتَكَلَّمانِ عَنْ مَوتِهِ الَّذِي يُوشِكُ أنْ يَحدُثَ فِي مَدينَةِ القُدسِ.

32 А Петър и онези, които бяха с него, ги беше налегнал сън; но когато се разбудиха, видяха славата Му и двамата мъже, които стояха с Него.

وَكانَ النَّومُ قَدْ غَلَبَ بُطرُسَ وَالَّذِيْنَ مَعَهُ. فَلَمّا أفاقُوا، رَأَوْا مَجدَ يَسُوعَ، وَرَأَوْا الرَّجُلَينِ الواقِفَينِ مَعَهُ.

33 И когато те се разделиха с Него, Петър каза на Исус: Наставнико, добре е да сме тук; и нека направим три шатри: за Теб една, за Моисей една и една за Илия, без да знае какво казва.

وَبَينَما كانَ الرَّجُلانِ يَبتَعِدانِ عَنهُ، قالَ بُطرُسُ لِيَسُوعَ: «يا مُعَلِّمُ، ما أجمَلَ أنْ نَكُونَ هُنا! فَلنَنصُبْ ثَلاثَ خَيماتٍ، واحِدَةً لَكَ، وَواحِدَةً لِمُوسَى، وَواحِدَةً لإيلِيّا.» وَلَمْ يَكُنْ بُطرُسُ يَعِي ما يَقُولُهُ.

34 А докато казваше това, дойде облак и ги засени; и учениците се изплашиха, като влязоха в облака.

وَبَيْنَما هُوَ يَقُولُ ذَلِكَ، جاءَتْ غَيمَةٌ وَغَطَّتْهُمْ بِظِلِّها، فَخافُوا عِندَما غَطَّتْهُمْ.

35 И от облака дойде глас, който каза: Този е Моят Син, Моят Избраник; Него слушайте.

وَجاءَ صَوتٌ مِنَ الغَيمَةِ يَقُولُ: «هَذا هُوَ ابنِي الَّذِي اختَرْتُهُ، فأصْغُوا إلَيهِ.»

36 И когато престана гласът, Исус остана сам. И те замълчаха и през онези дни не казваха на никого нищо от това, което бяха видели. Изцелението на бесноватия младеж

وَعِندَما تَكَلَّمَ الصَّوتُ، لَمْ يَكُنْ هُناكَ إلّا يَسُوعُ وَحدَهُ. وَلَزِمُوا الصَّمْتَ حَولَ هَذا الأمرِ، وَلَمْ يُخبِرُوا أحَداً فِي ذَلِكَ الوَقتِ بِشَيءٍ مِمّا رَأوهُ. يَسُوعُ يُخرِجُ رُوحاً شِرِّيراً مِنْ صَبي

37 А на следващия ден, когато слязоха от планината, посрещна Го голямо множество.

وَعِندَما نَزَلُوا مِنَ الجَبَلِ فِي اليَومِ التّالِي، لاقاهُ جَمعٌ كَبِيرٌ مِنَ النّاسِ.

38 И , ето, един човек от множеството извика: Учителю, моля Ти се, погледни милостиво на сина ми, защото ми е единствено дете.

فَصَرَخَ رَجُلٌ مِنْ بَينِ جُمُوعِ النّاسِ: «يا مُعَلِّمُ، أرجُوكَ أنْ تَنظُرَ إلَى ابنِي وَحِيدِي.

39 И , ето, прихваща го някакъв дух и той изведнъж закрещява и духът го сгърчва така, че той се запеня, и като го разтерзава, едва го напуска.

فَهناكَ رُوحٌ يُسَيطِرُ عَلَيْهِ فَجْأةً، فَيَصرُخُ. ثُمَّ يَطرَحُهُ وَيُصِيْبُهُ بِنَوباتٍ تَجعَلُهُ يُزبِدُ. وَلا يَكادُ يُفارِقُهُ، بَلْ يَستَمِرُّ فِي إيذائِهِ.

40 П омолих Твоите ученици да го изгонят, но не можаха.

وَقَدْ رَجَوتُ تَلامِيذَكَ أنْ يَطرُدُوهُ مِنْهُ، لَكِنَّهُمْ عَجِزُوا.»

41 И сус отговори: О, роде невярващ и извратен! Докога ще бъда с вас и ще ви търпя? Доведи сина си тук.

فَقالَ يَسُوعُ: «أيُّها الجَيلُ غَيْرُ المُؤمِنِ وَالمُنحَرِفُ، إلَى مَتَى أكُونُ مَعَكُمْ، إلَى مَتَى أحتَمِلُكُمْ؟» ثُمَّ قالَ للرَجُلِ: «أحضِرِ ابنَكَ إلَى هُنا.»

42 И още докато се приближаваше, бесът го тръшна и сгърчи силно; а Исус смъмра нечистия дух, изцели момчето и го върна на баща му.

وَبَينَما كانَ الصَبِيُّ فِي طَرِيقِهِ إلَيهِ، طَرَحَهُ الرُّوحُ الشِّرِّيْرُ أرْضاً، وَأصابَهُ بِتَشَنُّجاتٍ. فَانتَهَرَ يَسُوعُ الرُّوحَ النَّجِسَ وَشَفَى الصَّبِيَّ، وَأعادَهُ إلَى أبِيهِ.

43 И всички се удивляваха на Божието величие. А докато всички се чудеха на това, което правеше, Той каза на учениците Си: Предсказание за съда

فَذُهِلَ النّاسُ مِنْ عَظَمَةِ اللهِ. يَسُوعُ يُنبئُ بِمَوتِه وَبَيْنَما كانَ النّاسُ مَذهُولِيْنَ مِنْ كُلِّ ما فَعَلَهُ يَسُوعُ، وَجَّهَ يَسُوعُ حَدِيثهُ إلَى تَلامِيذِهِ فَقالَ:

44 В ложете в ушите си тези думи: Човешкият Син ще бъде предаден в човешки ръце.

«اسْمَعُوا جَيِّداً ما سَأقُولُهُ الآنَ لَكُمْ: يُوشِكُ ابنُ الإنسانِ أنْ يُوضَعَ تَحتَ سُلطانِ البَشَرِ.»

45 Н о те не разбраха смисъла на тези думи; те бяха скрити от тях, за да не ги разберат; а се бояха да Го попитат за тези думи. Спорът между учениците за първенство

لَكِنَّهُمْ لَمْ يَفهَمُوا كَلامَهُ، إذْ كانَ مَخفِيّاً عَنهُمْ لِئَلّا يَستَوعِبُوهُ. وَخافُوا أنْ يَسألُوهُ عَنْ مَعنَى هَذا الكَلامِ. مَنِ الأعْظَم

46 И между тях възникна пререкание кой от тях ще бъде най-големият.

وَحَدَثَ خِلافٌ بَينَ تَلامِيذِهِ حَولَ أيُّهُمْ أعظَمُ مِنَ الآخَرِ.

47 А Исус, като прозря мисълта на сърцето им, взе едно детенце, постави го при Себе Си и им каза:

فَعَرَفَ يَسُوعُ أفكارَ قُلُوبِهِمْ، فَأخَذَ طِفلاً وَأوقَفَهُ إلَى جانِبِهِ

48 К ойто приеме това детенце в Мое име, Мене приема; и който приеме Мене, приема Този, Който Ме е изпратил; защото, който е най-малък между всички вас, той е най-голям. "Който не е против вас, е на ваша страна"

وَقالَ لَهُمْ: «مَنْ يَقبَلُ هَذا الطِّفلَ باسمِي فَإنَّما يَقبَلُني، وَمَنْ يَقبَلُني فَإنَّما يَقبَلُ الَّذي أرسَلَنِي. فَالأقَلُّ بَينَكُمْ جَمِيعاً هُوَ الأعظَمُ.» مَنْ لَيْسَ ضِدَّكُمْ فَهُوَ مَعَكُم

49 А Йоан се обърна към Него и каза: Наставнико, видяхме един човек да изгонва бесове в Твое име; и му забранихме, защото не върви с нас.

وَقالَ يُوحَنّا: «يا رَبُّ، رَأينا واحِداً يَطرُدُ الأرواحَ الشِّرِّيْرَةَ باسْمِكَ، فَحاوَلْنا أنْ نَمنَعَهُ لِأنَّهُ لَيْسَ مِنّا.»

50 А Исус му каза: Не му забранявайте; защото, който не е против вас, е на ваша страна. На път за Йерусалим. Негостоприемството на самаряните

لَكِنَّ يَسُوعَ قالَ لَهُ: «لا تَمنَعُوهُ، لِأنَّ الَّذِي لَيسَ ضِدَّكُمْ هُوَ مَعَكُمْ.» في بَلدَةٍ سامِرِيَّة

51 И когато се навършваха дните да бъде взет от света, Той тръгна по пътя към Йерусалим.

وَعِندَما اقتَرَبَ وَقتُ رَفعِهِ إلَى السَّماءِ، ثَبَّتَ يَسُوعُ نَظَرَهُ بِعَزمٍ إلَى مَدينَةِ القُدْسِ.

52 И изпрати пред Себе Си пратеници, които отидоха и влязоха в едно самарянско село да приготвят стая за Него.

وَأرسَلَ رُسُلاً أمامَهُ. فَذَهَبُوا وَدَخَلُوا قَريَةً سامِرِيَّةً لِيُعِدُّوا لَهُ مَكاناً.

53 Н о там не Го приеха, защото имаше вид на пътник за Йерусалим.

غَيْرَ أنَّ السّامِرِيِّينَ رَفَضُوا أنْ يَستَضِيْفُوهُ، لِأنَّهُ كانَ مُتَّجِهاً إلَى مَدينَةِ القُدْسِ.

54 К ато видяха това учениците Му Яков и Йоан, казаха: Господи, искаш ли да заповядаме да падне огън от небето и да ги изтреби както направи и Илия?

وَلَمّا رَأى يَعقُوبُ وَيُوحَنّا هَذا قالا: «يا رَبُّ، أتُرِيْدُنا أنْ نَأْمُرَ بِأنْ تَنزِلَ نارٌ مِنَ السَّماءِ وَتُدَمِّرَهُمْ؟»

55 А Той се обърна и ги смъмра и каза: Вие не знаете на какъв дух сте; защото Човешкият Син не е дошъл да погуби човешки души, но да спаси.

فَالتَفَتَ يَسُوعُ إلَيهِما وَوَبَّخَهُما

56 И отидоха в друго село. Какви трябва да са последователите на Исус Христос

ثُمَّ ذَهَبُوا إلَى قَريَةٍ أُخْرَى. تَلامِيذُ يَسُوع

57 А като вървяха по пътя, един човек Му каза: Ще Те следвам, където и да идеш.

وَبَينَما كانُوا يَسِيرُونَ فِي الطَّرِيقِ، قالَ أحَدُهُمْ لِيَسُوعَ: «سَأتبَعُكَ أينَما ذَهَبْتَ.»

58 И сус му каза: Лисиците си имат леговища и небесните птици гнезда, а Човешкият Син няма къде глава да подслони.

فَقالَ لَهُ يَسُوعُ: «لِلثَّعالِبِ جُحُورٌ، وَلِطُيُورِ السَّماءِ أعشاشٌ، أمّا ابنُ الإنسانِ فَلَيْسَ لَهُ مَكانٌ يَسنِدُ عَلَيْهِ رَأْسَهُ.»

59 А на друг каза: Върви след Мен. А той отвърна: Господи, позволи ми първо да отида и да погреба баща си.

وَقالَ لِشَخصٍ آخَرَ: «اتبَعْنِي.» فَقالَ: «اسْمَحْ لِي أنْ أنتَظِرَ إلَى أنْ أدفِنَ أبِي.»

60 Н о Той му каза: Остави мъртвите да погребат своите мъртъвци, а ти иди и прогласявай Божието царство.

فَقالَ لَهُ يَسُوعَ: «دَعِ الأمواتَ يَدفِنُونَ مَوتاهُمْ، أمّا أنتَ فَاذهَبْ وَأعلِنْ مَلَكُوتَ اللهِ.»

61 А друг каза: Ще дойда след Тебе, Господи, но първо ми позволи да се сбогувам с домашните си.

وَقالَ لَهُ شَخصٌ آخَرُ: «سَأتبَعُكَ يا سَيِّدُ، لَكِنِ اسْمَحْ لِي أوَّلاً أنْ أُوَدِّعُ أهلِي فِي البَيتِ.»

62 А Исус му каза: Никой, който е сложил ръката си на ралото и гледа назад, не е годен за Божието царство.

فَقالَ لَهُ يَسُوعُ: «مَنْ يَضَعُ يَدَهُ عَلَى المِحراثِ، ثُمَّ يَنظُرُ إلَى الخَلفِ، غَيْرُ مُناسِبٍ لِمَلَكُوتِ اللهِ.»