1 Т огава пак като повдигнах очите си, видях и, ето - летящ свитък.

وَرَفَعْتُ عَينَيَّ ثانِيَةً، فَرَأيتُ مَخطُوطَةَ كِتابٍ تَطِيرُ.

2 Т ой ми каза: Какво виждаш? И отговорих: Виждам летящ свитък, дълъг двадесет лакти и широк десет лакти.

فَقالَ لِيَ المَلاكُ: «ماذا تَرَى؟» فَقُلْتُ: «أرَى مَخطُوطَةَ كِتابٍ تَطيرُ فِي الهَواءِ، طُولُها عشْرُونَ ذِراعاً، وَعَرضُها عَشْرَةُ أذْرُعٍ.

3 И ми каза: Това е проклятието, което се простира по лицето на цялата страна; защото всеки, който краде, ще бъде изтребен, както е написано в него от едната му страна, и всеки, който се кълне лъжливо, ще бъде изтребен, както е написано в него от другата му страна.

فَقالَ لِي: «اللَّعنَةُ المُعلَنَةُ ضِدَّ كُلِّ الأرْضِ مَكْتُوبَةٌ عَلَى هَذِهِ المَخطُوطَةِ! لَعنَةٌ ضِدُّ اللُّصُوصِ عَلَى وَجهُها الأّوَّلُ، وَضِدُّ الحالِفينَ بِاسمِي كَذِباً عَلَى وَجهِها الثّانِي.

4 А з ще я направя да излезе и тя ще влезе в къщата на крадеца и в къщата на кълнещия се лъжливо в Моето име; и като остане сред къщата му, ще я разори - както дърветата ѝ, така и камъните ѝ. Видение за жена сред ефа

وَيَقُولُ اللهُ القَدِيرُ: ‹أرسَلْتُ هَذا العِقابَ لِيَدخُلَ بَيتَ اللِّصِّ وَالحالِفِ بِاسْمِي كَذِباً. سَيَسْكُنُ العِقابُ فِي بَيتِهِ وَيُدَمِّرُهُ تَدمِيراً، بِخَشَبِهِ وَحِجارَتِهِ.›» السَّلَّةُ وَالمَرأة

5 Т огава ангелът, който говореше с мен, излезе и ми каза: Повдигни очите си и виж какво е това, което излиза.

ثُمَّ خَرَجَ المَلاكُ الَّذِي كانَ يَتَكَلَّمُ مَعِي وَقالَ لِيَ: «ارفَعْ عَينَيكَ وَانظُرْ ما هَذا الآتِي نَحوَنا.»

6 А з попитах: Какво е това? А той отговори: Това, което излиза, е ефа. Каза още: Това ги представлява, каквито са, по цялата земя

فَقُلْتُ: «ما هُوَ؟» فَقالَ: «هَذا إناءٌ لِلْكَيلِ. إنَّهُ لِكَيلِ ذَنُوبِ الأرْضِ كُلِّها.»

7 ( и, ето, един талант олово се вдигаше); и ето една жена, седяща сред ефата.

ثُمَّ رُفِعَ غِطاءُ الإناءِ المُستَدِيرُ المَصنُوعُ مِنَ الرَّصاصِ، فَرأيْتُ امْرأةً جالِسَةً فِي وَسَطِ الإناءِ!

8 К аза още: Това е нечестието. И я хвърли сред ефата; после хвърли оловната теглилка в устата на ефата.

وَقالَ المَلاكُ: «هَذا نِتاجُ الشَّرَّ.» ثُمَّ دَفَعَها ثانِيَةً إلَى داخِلِ الإناءِ، وَوَضَعَ غِطاءَ الرَّصاصِ عَلَى فُتْحَةِ الإناءِ.

9 Т огава, като повдигнах очите си, видях, че излизаха две жени, които летяха като вятър; защото имаха крила като на щъркел; и вдигнаха ефата между земята и небето.

ثُمَّ نَظَرْتُ إلَى الأعلَى وَرَأيتُ امرَأتَينِ مُقبِلَتَينِ لَهُما أجنِحَةٌ كَأجنِحَةِ لَقلَقٍ مَفرُودَةٍ لِلطَّيَرانِ. فَرَفَعَتا الإناءَ فِي الهَواءِ.

10 Т огава казах на ангела, който говореше с мене: Къде отнасят ефата?

فَقُلْتُ لِلمَلاكِ الَّذِي كانَ يَتَكَلَّمُ مَعِي: «إلَى أينَ تَأخُذُ المَرأتانِ الإناءَ؟»

11 А той ми отвърна: За да построят за нея къща в земята Сенаар; и когато се приготви, тя ще бъде поставена там на своето място.

فَقالَ لِي: «إنَّهُما ذاهِبَتانِ لِبِناءِ بَيتٍ لِلإناءَ فِي أرْضِ شِنعارَ. وَحِينَ يُصبِحُ البَيتُ جاهِزاً، سَيُوضَعُ الإناءُ عَلَى قاعِدَتِهِ.»