1 И видях в десницата на Седящия на престола книга, написана отвътре и отвън, запечатана със седем печата.

ثُمَّ رَأيتُ لَفِيفَةً فِي اليَدِ اليُمنَى لِلجالِسِ عَلَى العَرشِ، وَقَدْ كُتِبَ عَلَى وَجهَيْها.

2 В идях също, че един силен ангел прогласяваше с висок глас: Кой е достоен да разгъне книгата и да разпечата печатите ѝ?

كانَتِ اللَفيفَةُ مَختُومَةً بِسَبعَةِ أختامٍ. وَرَأيتُ مَلاكاً جَبّاراً يُنادِي بِصَوتٍ عالٍ: «مَنْ يَستَحِقُّ أنْ يَكسِرَ الأختامَ وَيَفتَحَ اللَّفِيفَةَ؟»

3 И никой - нито на небето, нито на земята, нито под земята, не можеше да разгъне книгата, нито да я гледа.

لَكِنْ لَمْ يَستَطِعْ أحَدٌ أنْ يَفتَحَ اللَّفِيفَةَ لِيَرَى ما بِداخِلِها. لا أحَدَ مِنَ السَّماءِ وَلا عَلَى الأرْضِ وَلا تَحتَ الأرْضِ!

4 И аз плаках много, защото никой не се намери достоен да разгъне книгата, нито да я гледа.

فَأخَذْتُ أبكي كَثيراً لأنَّهُ لَمْ يُوجَدْ أحَدٌ يَستَحِقُّ أنْ يَفتَحَ اللَّفِيفَةَ وَيَنظُرَ ما فِيها.

5 Н о един от старейшините ми каза: "Недей да плачеш: ето, лъвът, който е от Юдовото племе, който е Давидовият корен, победи, за да разгъне книгата и да разпечата нейните седем печата."

فَقالَ لِي أحَدُ الشُّيُوخِ: «لا تَبكِ، ها الأسَدُ الَّذِي مِنْ قَبِيلَةِ يَهُوذا وَمِنْ نَسلِ داوُدَ قَدِ انتَصَرَ، وَهُوَ قادِرٌ أنْ يَكسِرَ الأختامَ السَّبعَةَ وَيَفتَحَ اللَّفِيفَةَ.»

6 И видях между престола и четирите живи същества, между тях и старейшините, че стоеше Агнец, като заклан, който имаше седем рога и седем очи, които са седемте Божии духа, разпратени по цялата земя.

ثُمَّ رَأيتُ الحَمَلَ واقِفاً فِي الوَسَطِ أمامَ العَرشِ، وَحَولَهُ المَخلُوقاتُ الأربَعَةُ وَالشُّيُوخُ. وَكانَ الحَمَلُ كَما لَو أنَّهُ مَذبُوحٌ. كانَتْ لَهُ سَبعَةُ قُرُونٍ وَسَبعُ أعيُنٍ هِيَ أرواحُ اللهِ السَّبعَةِ الَّتِي أُرسِلَتْ إلَى كُلِّ الأرْضِ.

7 И той дойде и взе книгата от десницата на Седящия на престола.

ثُمَّ تَقَدَّمَ وَأخَذَ اللَّفِيفَةَ مِنَ اليَدِ اليُمنَى لِلجالِسِ عَلَى العَرشِ.

8 И когато взе книгата, четирите живи същества и двадесет и четиримата старейшини паднаха пред Агнеца, като всеки държеше арфа и златни чаши, пълни с тамян, които са молитвите на светиите.

عِندَها سَجَدَتِ المَخلُوقاتُ الأربَعَةُ وَالشُّيُوخُ الأربَعَةُ وَالعِشرُونَ أمامَهُ، وَكُلُّ واحِدٍ مِنهُمْ مَعَهُ قَيثارَةٌ وَوِعاءٌ مَملوءٌ بِالبَخُورِ، الَّذِي هُوَ صَلَواتُ المؤمِنينَ المُقَدَّسينَ.

9 Т е пееха нова песен, като казваха: Достоен си да вземеш книгата и да разпечаташ печатите ѝ; защото си бил заклан и със Своята кръв си изкупил за Бога човеци от всеки род и език, народ и племе,

كانُوا يُرَنِّمُونَ تَرنِيمَةً جَدِيدَةً فَيَقولونَ: «أنتَ مُستَحِقٌّ أنْ تَأخُذَ اللَّفِيفَةَ وَأنْ تَكسِرَ أختامَها، لِأنَّكَ ذُبِحتَ، وَبِدَمِكَ اشتَرَيتَ شَعباً للهِ مِنْ كُلِّ عَشِيرَةٍ وَلُغَةٍ وَشَعبٍ وَأُمَّةٍ.

10 и си ги направил царство и свещеници на нашия Бог; и те ще царуват на земята.

وَجَعَلتَهُمْ مَملَكَةً، وَكَهَنَةً لإلَهِنا، وَسَيَسُودُونَ الأرْضَ.»

11 Т огава видях и чух глас от много ангели около престола и живите същества, и старейшините (и броят им беше десетки хиляди по десетки хиляди и хиляди по хиляди);

ثُمَّ نَظَرتُ وَسَمِعتُ أصواتَ العَدِيدِ مِنَ المَلائِكَةِ الَّذِينَ التَفُّوا حَولَ العَرشِ وَالمَخلُوقاتِ وَالشُّيُوخِ، فَكانُوا مَلايِينَ وَمَلايِينَ!

12 и казваха с висок глас: Достоен е Агнецът, Който е бил заклан, да приеме сила и богатство, премъдрост и могъщество, почит, слава и благословение.

وَهُمْ يَقُولُونَ بِصَوتٍ عالٍ: «الحَمَلُ المَذبُوحُ يَسْتَحِقُّ القُدرَةَ وَالغِنَى، وَالحِكْمَةِ وَالقُوَّةِ وَالكَرامَةِ، وَالمَجدِ وَالتَّسبِيحِ.»

13 И всяко създание, което е на небето, на земята и под земята, и по морето, и всичко, което има в тях, чух да казват: На Този, Който седи на престола, и на Агнеца да бъде благословение и почит, слава и господство до вечни векове.

ثُمَّ سَمِعْتُ كُلَّ كائِنٍ مَخلُوقٍ فِي السَّماءِ وَعَلَى الأرْضِ وَتَحتَها وَفِي البَحرِ، كُلَّ مَخلُوقاتِ الكَونِ بِأسرِهِ تَقُولُ: «لِلجالِسِ عَلَى العَرشِ وَلِلحَمَلِ، التَّسبِيحُ وَالكَرامَةُ وَالمَجدُ وَالقُدرَةُ، إلَى أبَدِ الآبِدِينَ.»

14 А четирите живи същества казаха: Амин! И старейшините паднаха и се поклониха.

وَقالَتِ المَخلُوقاتُ الأربَعَةُ: «آمِيْن،» ثُمَّ انحَنَى الشُّيُوخُ وَسَجَدُوا.