1 Е то, Господ изпразва земята и я запустява, изменя вида ѝ и разпръсва жителите ѝ.

ها إنَّ اللهَ سَيُدَمِّرُ هَذِهِ الأرْضَ وَيَترُكُها فارِغَةً. سَيَقلِبُ سَطحَها وَيُشَتِّتُ سُكّانَها.

2 И ще стане както на народа, така и на свещеника; както на слугата, така и на господаря му; както на слугинята, така и на господарката ѝ; както на купувача, така и на продавача; както на този, който дава назаем, така и на този, които взема назаем; както на вземащия с лихва, така и на онзи, който му дава с лихва.

وَيَكُونُ فِي ذَلِكَ الوَقتِ، أنَّهُ كَما يَحدُثُ لِلشَّعبِ يَحدُثُ لِلكاهِنِ، وَكَما يَحدُثُ لِلعَبِيدِ يَحدُثُ لِلسّادَةِ، وَكَما يَحدُثُ لِلجَوارِي يَحدُثُ لِلسَّيِّداتِ، وَكَما يَحدُثُ لِلشّارِي يَحدُثُ لِلبائِعِ، وَكَما يَحدُثُ لِلمُقرِضِ يَحدُثُ لِلمُستَقرِضِ، وَكَما يَحدُثُ لِلمُدايِنِ يَحدُثُ لِلمُستَدِينِ.

3 С ъвсем ще се изпразни земята и съвършено ще се оголи; защото Господ е изговорил това слово.

فَسَتُدَمَّرُ كُلُّ الأرْضِ وَتُنهَبُ بِالكامِلِ، لأنَّ اللهَ قَدْ تَكَلَّمَ.

4 З емята жалее и повяхва; светът изнемощява и повяхва; високопоставените между хората на земята са изнемощели.

سَتَنُوحُ الأرْضُ وَتَذبُلُ، سَتَضعُفُ المَسكُونَةُ وَتَذبُلُ، وَسَيَضعُفُ قادَةُ شَعبِ هَذِهِ الأرْضِ.

5 З емята също е осквернена под жителите си, защото престъпиха законите, не зачитаха наредбите, нарушиха вечния завет.

تَنَجَّسَتِ الأرْضُ بِسَبَبِ سُكّانِها، لأنَّهُمْ عَصَوا الشَّريعَةَ، وَتَعَدُّوا عَلَى الأحكامِ، وَنَقَضُوا العَهْدَ الأبَدِيَّ.

6 З атова клетва погълна земята и онези, които живеят на нея, бяха намерени за виновни; затова жителите на земята изгоряха и малцина останаха.

لِذَلِكَ سَتَلتَهِمُ اللَّعنَةُ الأرْضَ، وَسَيُعاقَبُ السّاكِنُونَ فِيها بِسَبَبِ إثمِهِمْ. لِذَلِكَ سَيَختَفِي سُكّانُ الأرْضِ، وَلَنْ يَبقَى سِوَى قَلِيلِينَ.

7 Н овото вино жалее, лозето изнемощява, всички, които имаха весело сърце, въздишат.

النَّبِيذُ يَفسُدُ، وَالكَرمَةُ تَذبُلُ. كُلُّ الَّذِينَ كانُوا فَرِحِينَ، يَنُوحُونَ الآنَ.

8 В еселието на тъпанчетата престава; шумът на ликуващите се свършва; престава веселието на арфата.

فَرَحُ الدُّفُوفِ تَوَقَّفَ، وَضَجِيجُ المَسرُورِينَ انتَهَى، العَزفُ بِالقِيثارَةِ تَوَقَّفَ.

9 Н яма да пият вино с песни; спиртното питие ще бъде горчиво за тези, които го пият.

لَنْ يَشرَبُوا الخَمرَ مَعَ الغِناءِ فِيما بَعْدُ، وَطَعمُ المُسكِرِ مُرٌّ لِشارِبِيهِ.

10 С уетният град бе съборен; всяка къща бе затворена така, че да не влезе никой.

مَدِينَةُ التَّشوِيشِ مُحَطَّمَةٌ، وَكُلُّ بَيتٍ مُغلَقٌ وَلا يُمكِنُ دُخُولُهُ.

11 П о улиците има вик за виното; всяка радост се помрачи; веселието на земята е отишло в плен.

سَيَبكِي النّاسُ فِي الشَّوارِعِ طَلَباً لِلخَمرِ! سَيَتَحَوَّلُ كُلُّ فَرَحٍ إلَى ظَلامٍ، وَسَيَزُولُ فَرَحُ الأرْضِ.

12 В града остана пустош и портата е разбита и съборена.

تُرِكَتِ المَدِينَةُ خَرِبَةً، وَبَوّابَتُها مُحَطَّمَةً.

13 З ащото сред земята, между племената, ще бъде подобно на плода, паднал при отърсването на маслина, подобно на пабиръка, когато се свърши гроздоберът.

هَكَذا سَيَحدُثُ فِي هَذِهِ الأرْضِ وَبَينَ الأُمَمِ: سَيَكُونُ النّاسُ كَبَقايا زِيتُونَةٍ ضُرِبَتْ أغصانُها، أو كَحَبّاتِ عِنَبٍ تُرِكَتْ بَعدَ قِطافِ الكُرُومِ.

14 Т е ще извикат с висок глас, ще издадат силен глас, за величието Господне ще възкликнат от морето.

يَرفَعُونَ أصواتَهُمْ، يَتَرَنَّمُونَ بِعَظَمَةِ اللهِ: «اهتِفُوا مِنَ الغَربِ،

15 З атова прославете Господа в източните страни, прославете името на Господа, Израелевия Бог, по крайбрежията.

افرَحُوا فِي الشَّرقِ، مَجِّدُوا اللهَ فِي سَواحِلِ البَحرِ مَجِّدُوا اسْمَ إلَهِ إسْرائِيلَ.»

16 О т края на земята чухме да пеят слава на праведния; но аз казах: Чезна! Чезна! Горко ми! Коварните коварстваха. Да! Коварните страшно коварстваха.

مِنْ أقاصِي الأرْضِ سَمِعْنا تَرنِيمَةً تَقُولُ: «مَجداً لِلبارِّ.» وَلَكِنِّي قُلْتُ: «يا وَيلِي، يا وَيلِي، المُخادِعُونَ يَغدُرُونَ، يَغدُرُونَ غَدراً مُؤلِماً.»

17 С трах, яма и примка са върху теб, о, земни жителю.

رُعْبٌ وَحُفرَةٌ وَفَخٌّ بانْتِظارِكَ يا ساكِنَ الأرْضِ.

18 К ойто бяга от гласа на страха, ще падне в ямата; и който излиза от ямата, ще се улови в примката; защото прозорците отгоре са отворени и основите на земята треперят.

الَّذِينَ يَهرُبُونَ مِنْ صَوتِ الرُّعبِ سَيَقَعُونَ فِي الحُفرَةِ، وَالَّذِينَ يَخرُجُونَ مِنَ الحُفرَةِ سَيُمسَكُونَ بِالفَخِّ. لأنَّ نَوافِذَ السَّماءِ سَتَنفَتِحُ، وَأساساتُ الأرْضِ سَتَهتَزُّ.

19 З емята се съкруши съвсем, земята се разложи съвсем, земята се разтърси силно.

سَتَتَشَقَّقُ الأرْضُ تَشَقُّقاً. وَسَتَتَمَزَّقُ تَمَزُّقاً، وَسَتَهتَزُّ اهتِزازاً.

20 З емята ще залита като някой пиян и ще се разтресе като колиба от пръти; беззаконието ѝ ще натегне върху нея; и ще падне и няма вече да стане.

سَتَتَرَنَّحُ الأرْضُ كَالسَّكرانِ، وَسَتَتَمايَلُ كَكُوخٍ غَيرِ مَتِينٍ، بِسَبَبِ ثِقَلِ خَطاياها. سَتَسقُطُ، وَلَنْ تَقُومَ ثانِيَةً.

21 И в онзи ден Господ ще накаже във височината войнството на високопоставените, а на земята - земните царе.

فِي ذَلِكَ الوَقتِ، سَيُعاقِبُ اللهُ قُوّاتِ السَّماءِ فِي الأعلَى، وَمُلُوكَ الأرْضِ فِي الأسفَلِ.

22 И те ще бъдат събрани, както се събират затворниците в тъмницата. Ще бъдат затворени в тъмницата и след дълго време ще бъдат наказани.

وَسَيُجمَعُونَ كَالأسرَى فِي السِّجنِ، وَيُغلَقُ عَلَيهِمْ طَرِيقُ الخُرُوجِ. وَبَعدَ أيّامٍ كَثِيرَةٍ سَيُعاقَبُونَ.

23 Т огава луната ще се смути и слънцето ще се засрами; защото Господ на Силите ще царува на Сионския хълм и в Йерусалим, и пред старейшините Си със слава.

وَسَيَخجَلُ القَمَرُ، وَالشَّمسُ سَتُخزَى، لأنَّ اللهَ القَدِيرُ سَيَملُكُ فِي جَبَلِ صِهْيَوْنَ، فِي مَدينَةِ القُدْسِ، وَسَيَظْهَرُ فِي مَجدٍ أمامَ شُيُوخِها.