1 С ниши се и седни в пръстта, девице, дъще вавилонска; седни на земята, а не на престол, дъще халдейска; защото няма да се наричаш вече изтънчена и изнежена.

«انزِلِي وَاجلِسِي عَلَى التُّرابِ، يا بابِلُ العَذراءُ. اجلِسِي عَلَى الأرْضِ بِلا عَرْشٍ، يا ابنَةَ الكِلدانِيِّينَ. لأنَّكِ لَنْ تُدعَي فِيما بَعْدُ ‹الرَّقِيقَةَ المُتَرَفِّهَةَ.›

2 Х вани ръчната мелница и мели брашно! Махни булото си, вдигни полите си, открий краката си до коленете, мини реките.

خُذِي حِجارَةَ الرَّحَى وَاطحَنِي قَمحاً لِعَمَلِ الدَّقِيقِ، أزِيلِي غِطاءَ وَجْهِكِ، ارفَعِي أطرافَ ثَوبِكِ وَاعبُرِي الأنهارَ.

3 Г олотата ти ще се види. Да! Срамотата ти ще се яви. Аз ще си отмъстя и няма да се примиря с никого.

سَتَنكَشِفُ عَورَتُكِ، وَخِزيُكِ سَيُرَى. سَأُعاقِبُكِ، وَلَنْ أترُكَ أحَداً بِلا عِقابٍ.»

4 И мето на нашия Изкупител е Господ на Силите, Святият Израелев.

«يَقُولُ شَعبِي: ‹فادِينا، يهوه القَدِيرُ اسْمُهُ، هُوَ قُدُّوسُ إسْرائِيلَ.›

5 С еди и мълчи, и влез в тъмнината, халдейска дъще, защото няма вече да те наричат господарка на царствата.

اجلِسِي صامِتَةً وَاذْهَبِي إلَى الظَّلامِ، يا ابنَةَ الكِلدانِيِّينَ. لأنَّكِ لَنْ تُدعَي فِيما بَعْدُ مَلِكَةَ المَمالِكِ.

6 Р азгневих се на народа Си, оскверних наследството Си и ги предадох в ръката ти; но ти не им показа милост, ти си сложила тежкия си хомот върху стареца;

«غَضِبتُ عَلَى شَعبِيَ، فَدَنَّسْتُ الَّذِينَ هُمْ لِي! ثُمَّ سَلَّمْتُكِ إيّاهُمْ. فَلَمْ تَرحَميهُمْ بَلْ وَضَعْتِ قُيُودَكِ حَتَّى عَلَى الكِبارِ.

7 и си казала: Довека ще бъда господарка; и не си взела това присърце, нито си помнила сетнината му.

قُلْتِ: ‹سَأعِيشُ إلَى الأبَدِ مَلِكَةً أبَدِيَّةً.› لَمْ تُفَكِّرِي بِهَذِهِ الأُمُورِ، وَلَمْ تَتَأمَّلِي فِي عاقِبَتِها.

8 И така, сега чуй това, ти, сластолюбке, която седиш безгрижна, която казваш в сърцето си: Аз съм - и освен мене няма друга; няма да стоя вдовица, нито ще зная какво е да остана без деца -

لِذا اسْتَمِعِي أيَّتُها المُتَرَفِّهَةُ الجالِسَةُ فِي طُمَأنِينَةٍ. أيَّتُها القائِلَةُ لِنَفسِها: ‹أنا صاحِبَةُ السُّلطانِ، وَلَيسَ هُناكَ غَيرِي. لَنْ أتَرَمَّلَ، وَلَنْ أفقِدَ أولادِي.›

9 и тези две неща ще дойдат върху тебе внезапно, в един ден: загуба на деца и овдовяване; в пълна мяра ще те постигнат въпреки многото ти магьосничества и голямото изобилие на баянията ти.

بَلْ يُصيبُكِ هَذانِ مَعاً فَجأةً وَفِي يَومٍ واحِدٍ، تَتَرَمَّلِينَ وَتَفقِدِينَ أولادَكِ. بِالرَّغمِ مِنْ كُلِّ سِحرِكِ، وَمِنْ قُوَّةِ تَعاوِيذِكِ العَظِيمَةِ.

10 П онеже си била дръзка в нечестието си и си казала: Никой не ме вижда, - понеже мъдростта ти и знанието ти са те отвратили и си казала в сърцето си: Аз съм - и освен мене няма друга, -

شَعَرتِ بِالأمانِ فِي شَرِّكِ، وَقُلْتِ: ‹لا أحَدَ يَرانِي.› أضَلَّتْكِ حِكمَتُكِ وَمَعرِفَتُكِ. قُلْتِ فِي قَلبِكِ: ‹أنا صاحِبَةُ السُّلطانِ، وَلَيسَ هُناكَ غَيرِي.›

11 з атова ще дойде върху тебе зло, без да знаеш откъде се явява; и беда ще те нападне, без да можеш да я умилостивиш; ще дойде внезапно върху теб и опустошение, без да ти е било известно.

«لِذَلِكَ سَتَأتِي المَصائِبُ عَلَيكِ، وَلَنْ تَعرِفِي مَتَى سَتَحدُثُ. سَيَقَعُ الدَّمارُ عَلَيكِ، وَلَنْ تَقدِرِي أنْ تَصُدِّيهِ. وَسَتَأتِي الكارِثَةُ عَلَيكِ فَجأةً مِنْ دُونِ أنْ تَعرِفِي أنَّها آتِيَةٌ.

12 П риближи сега с баянията си и с многото си магьосничества, в които си се трудила от младостта си. Може би ще се ползваш! Може би ще уплашиш неприятеля!

اسْتَمِرِّي فِي تَعاوِيذِكِ وَسِحرِكِ، فَقَدِ انشَغَلتِ بِذَلِكَ مُنذُ صِباكِ. فَلَرُبَّما تَنجَحِينَ! وَرُبَّما تُخِيفِينَ أحَداً.

13 У морила си се в многото си съвещания. Нека приближат сега астролозите, звездобройците и прорицателите по новолунията и нека те избавят от това, което ще дойде върху теб!

«أنتِ مُنهَكَةٌ مِنْ كُلِّ اسْتِشاراتِكِ. لِيَقِفِ أُولَئِكَ الَّذِينَ يَدرُسُونَ الأفلاكَ وَيُخَلِّصُوكِ. وَلِيَقِفِ أُولَئِكَ الَّذِينَ يُراقِبُونَ النُّجُومَ وَاوائِلِ الشُّهُورِ، وَيُخبِرُوكِ بِما سَيَحدُثُ لَكِ.

14 Е то, те ще бъдат като плява; огън ще ги изгори; няма да могат да се избавят от силата на пламъка, понеже той няма да бъде въглен да се стопли някой или огън, пред който да седне.

إنَّهُمْ مِثلُ القَشِّ الَّذِي تُحرِقُهُ النّارُ. لا يَستَطِيعُونَ أنْ يُخَلِّصُوا أنفُسَهُمْ مِنْ قُوَّةِ اللَّهِيبِ. لَيسَ هَذا جَمراً لِتَستَدفِئِي بِهِ، وَلا ناراً لِتَجلِسِي أمامَها.

15 Т акива ще ти станат нещата, в които си се трудила; онези, които са търгували с теб от младостта ти, ще се разбягат всеки в своя си път; няма да има кой да те избави.

هَؤلاءِ هُمُ الَّذِينَ تَعِبتِ عَلَيهِمْ، شُرَكاؤُكِ فِي التِّجارَةِ مُنذُ صِباكِ. كُلُّ واحِدٍ مِنهُمْ ضَلَّ طَرِيقَهُ، وَلا يُوجَدُ مَنْ يُخَلِّصُكِ.»