1 З а предпочитане е добро име, отколкото голямо богатство, и благоволение е по-добро от сребро и злато.

السُّمعَةُ الجَيِّدَةُ أفضَلُ مِنَ الغِنَى العَظِيمِ، وَالاحتِرامُ أفضَلُ مِنَ الفِضَّةِ وَالذَّهَبِ.

2 Б огат и сиромах се срещат; Господ е Създателят на всички тях.

لا فَرقَ بَينَ الغَنِيِّ وَالفَقِيرِ، لِأنَّ اللهَ خَلَقَهُما.

3 Б лагоразумният предвижда злото и се укрива, а неразумните вървят напред - и страдат.

العاقِلُ يَختَبِئُ عِندَما يَرَى المَشاكِلَ آتِيَةً، وَالجاهِلُ يَدخُلُ فِي المَشاكِلِ فَيَنالُ العِقابَ.

4 Н аградата за смирението и за страха от Господа е богатство, слава и живот.

مَنْ يَتَواضَعُ يَخافُ اللهَ ، وَيُكافَئُ بِالغِنَى وَالكَرامَةِ وَالحَياةِ.

5 Т ръни и примки има по пътя на опакия; който пази душата си, се отдалечава от тях.

فِي طَرِيقِ المُخادِعِ أشواكٌ وَفِخاخٌ، وَمَنْ يُحِبُّ حَياتَهُ يَبتَعِدُ عَنِ المُخادِعِ.

6 В ъзпитавай детето отрано в подходящия за него път и то няма да се отклони от него, дори когато остарее.

دَرِّبِ الطِّفلَ عَلَى ما يَنْبَغِي أنْ يَفعَلَهُ، فَلا يَترُكَهُ عِندَما يَكبُرُ.

7 Б огатият властва над сиромасите и който взема назаем, е слуга на заемодавеца.

الغَنِيُّ يَتَسَلَّطُ عَلَى الفَقِيرِ، وَالَّذِي يَقتَرِضُ هُوَ عَبدٌ لِمَنْ أقرَضَهُ.

8 К ойто сее беззаконие, ще пожъне бедствие и жезълът на буйството му ще изчезне.

مَنْ يَزْرَعِ الظُّلمَ يَحْصُدِ الدَّمارَ بِسَخَطِهِ، وَالعَصا تُنهِي سَخَطَهُ.

9 К ойто има щедро око, ще бъде благословен, защото дава от хляба си на сиромаха.

الرَّجُلُ الكَرِيمُ سَيَتَبارَكُ، لِأنَّهُ يُعطِي مِنْ طَعامِهِ لِلفُقَراءِ.

10 И зпъди присмивателя и караницата ще се прекрати, и свадата и позорът ще престанат.

اطرُدِ المُستَهزِئَ فَيَنتَهِي الخِصامُ، وَيَتَوَقَّفَ الجِدالُ وَالإهانَةُ.

11 К ойто обича чистота в сърцето и има благодатни устни, царят ще му бъде приятел.

مَنْ يُحِبُّ طَهارَةَ القَلْبِ، وَالكَلامَ المُهَذَّبَ، يَكُونُ المَلِكُ صَدِيقَهُ.

12 О чите на Господа пазят онзи, който има знание, и Той осуетява думите на коварния.

عُيُونُ اللهِ تَحرُسُ المَعرِفَةَ، وَلَكِنَّهُ يُحْبِطُ خُطَطَ الغادِرِينَ.

13 Л енивецът казва: Лъв има вън! Ще бъда убит сред улиците!

الكَسْلانُ يَصرُخُ: «هُناكَ أسَدٌ فِي الخارِجِ! قَدْ أُقتَلُ فِي الشّارِعِ!»

14 У стата на чужди жени са дълбока яма и онзи, на когото Господ се гневи, ще падне в нея.

كَلامُ الزّانِيَةِ يُشبِهُ الحُفْرَةَ العَمِيقَةَ، مَنْ لا يَعِيشُ فِي رِضا اللهِ يَسقُطُ فِيها.

15 Б езумието е вързано в сърцето на детето, но тоягата на наказанието ще го изгони от него.

الحَماقَةُ مُرتَبِطَةٌ بِعَقلِ الصَّبِيِّ الصَّغِيرِ، وَالتَّأدِيبُ يُزِيلُ الحَماقَةَ مِنْهُ.

16 К ойто угнетява сиромаха, за да умножи богатството си, и който дава на богатия, непременно ще изпадне в немотия. Сборник с притчи на други мъдреци (22: 17-24: 34) "Чуй думите на мъдрите"

مَنْ يَظلِمُ الفَقِيرَ لِيُصْبحَ غَنيّاً، وَمَنْ يُعْطِي الغَنِيَّ، كِلاهُما سَيَفتَقِرانِ. أقوالُ الحِكمةِ الثّلاثُون

17 П риклони ухото си и чуй думите на мъдрите, и взимай присърце моето знание.

افتَحْ أُذُنَكَ لِأقوالِ الحُكَماءِ، وَرَكِّزْ تَفكِيرَكَ عَلَى تَعلِيمِي.

18 З ащото е приятно, ако ги пазиш вътре в себе си и ако бъдат винаги готови върху устните ти.

حَسَنٌ أنْ تَتَذَكَّرَها، وَأنْ تَتَكَلَّمَ بِها.

19 З а да бъде упованието ти в Господа, аз те научих на тях днес - да!, - тебе.

أُعَلِّمُكَ إيّاها أنتَ الَيَومَ، لِكَي تَضَعَ ثِقَتَكَ أنتَ فِي اللهِ.

20 Н е ти ли писах хубави неща, като те съветвах и поучавах,

ألَمْ أكتُبْ إلَيكَ فِي وَقتٍ سابِقٍ نَصائِحَ وَمَعرِفَةً،

21 з а да те направя да познаеш верността на думите на истината, за да отговаряш с думи на истината на онези, които те пращат?

لِأُعَلِّمَكَ الحَقَّ وَالكَلامَ الصّادِقَ، حَتَّى تَرُدَّ بِإجاباتٍ صادِقَةٍ للَّذِي أرْسَلَكَ؟ — 1 —

22 Н е оголвай сиромаха, защото той е беден, нито притеснявай в портата угнетения,

لا تَسرِقْ مِنَ الفَقِيرِ لِأنَّهُ فِقِيرٌ، وَلا تَسْحَقِ العاجِزَ فِي المَحكَمَةِ.

23 з ащото Господ ще защити делото им и ще оголи живота на онези, които са ги оголили.

لِأنَّ اللهَ سَيُدافِعُ عَنْ قَضِيَّتِهِمْ، وَيَسرِقُ حَياةَ ظالِمِيهِمْ. — 2 —

24 Н е завързвай приятелство с припрян човек и не ходи с гневлив човек,

لا تُصادِقِ الرَّجُلَ الغَضُوبَ، وَلا تُرافِقِ الرَّجُلَ الَّذِي يَثُورُ بِسُرعَةٍ.

25 д а не би да научиш пътищата му и да приготвиш примка за душата си.

لِئلّا تَتَعَلَّمَ سُلُوكَهُ، وَتُوقِعَ نَفسَكَ فِي الفَخِّ. — 3 —

26 Н е бъди от тези, които дават ръка, от тези, които стават поръчители за дългове;

لا تَدْخُلْ فِي صَفقاتٍ تَكفَلُ بِها دُيُونَ الآخَرِينَ.

27 а ко нямаш с какво да платиш, защо да вземат постелката ти изпод тебе?

فَإذا كُنْتَ لا تَستَطِيعُ السَّدادَ، فَحَتَّى سَرِيرُكُ سَيُؤْخَذُ مِنكَ. — 4 —

28 Н е премествай старите межди, които са положили бащите ти.

لا تُزِلِ الحُدُودَ القَدِيمَةَ الَّتِي وَضَعَها آباؤكَ. — 5 —

29 В идял ли си човек, трудолюбив в работата си? Той ще стои пред царе, няма да стои пред неизвестни хора.

أرَأيتَ الرَّجُلَ الَّذِي يُتقِنُ عَمَلَهُ؟ هُوَ سَيَخدِمُ المُلُوكَ، وَلَنْ يَخدِمَ أُناساً مَغمُورِينَ.