1 В третата година на Израелевия цар Осия, Иловия син, се възцари Езекия, син на Юдейския цар Ахаз.

وَاعتَلَى حَزَقِيّا بْنُ آحازَ عَرْشَ يَهُوذا فِي السَّنَةِ الثّالِثَةِ مِنْ حُكْمِ هُوشَعَ بْنِ أيلَةَ لإسْرائِيلَ.

2 Т ой беше на възраст двадесет и пет години, когато се възцари, и царува̀ двадесет и девет години в Йерусалим; името на майка му беше Авия, Захариева дъщеря.

وَكانَ حَزَقِيّا فِي الخامِسَةِ وَالعِشْرِينَ مِنْ عُمْرِهِ عِنْدَما بَدَأ حُكْمَهُ، وَحَكَمَ تِسْعاً وَعِشْرِينَ سَنَةً فِي القُدْسِ. وَاسْمُ أُمِّهِ هُوَ أبِي بِنْتُ زَكَرِيّا.

3 Т ой вършѝ това, което беше праведно пред Господа, напълно както баща му Давид:

عَمِلَ حَزَقِيّا ما يُرْضِي اللهَ مِثلَ جَدِّهِ داوُدَ.

4 с ъбори високите места, изпочупи кумирите, изсече ашерите и унищожи медната змия, която Моисей беше направил, защото дори до онова време израелтяните ѝ кадеха; и я нарече Нехущан.

فَهَدَمَ المُرتَفَعاتِ، وَكَسَّرَ الأنصابَ التَّذْكارِيَّةَ، وَقَطَعَ أعمِدَةَ عَشْتَرُوتَ. فِي ذَلِكَ الوَقتِ، كانَ بَنُو إسْرائِيلَ يُحرِقُونَ البَخُورَ لِلحَيَّةِ البُرونْزِيَّةِ الَّتِي صَنَعَها مُوسَى، وَدَعُوها «نَحشَتانَ،» فَسَحَقَها حَزَقِيّا سَحْقاً.

5 Н а Господа, Израелевия Бог, се упова. Нямаше подобен на него между всички Юдейски царе, нито между онези, които бяха след него, нито преди него;

وَاتَّكَلَ حَزَقِيّا عَلَى اللهِ ، إلَهِ إسْرائِيلَ. وَلَمْ يَكُنْ لِحَزَقِيّا مَثِيلٌ بَينَ مُلُوكِ يَهُوذا الَّذِينَ سَبَقُوهُ أوْ خَلَفُوهُ.

6 з ащото се прилепи към Господа, не престана да Го следва и опази заповедите, които Господ даде на Моисей.

إذْ تَمَسَّكَ بِاللهِ بِقُوَّةٍ، وَظَلَّ عَلَى وَفائِهِ لَهُ. وَأطاعَ كُلَّ الوَصايا الَّتِي أعطاها اللهُ لِمُوسَى.

7 И Господ беше с него; където и да излизаше, той благоуспяваше; и въстана против асирийския цар и не му слугуваше вече.

فَكانَ اللهُ مَعَ حَزَقِيّا، فَنَجَحَ فِي كُلِّ ما كانَ يَفعَلُهُ. وَتَمَرَّدَ حَزَقِيّا عَلَى مَلِكِ أشُّورَ. فَلَمْ يَعُدْ مُوالِياً لَهُ.

8 Т ой порази филистимците до Газа и околностите ѝ, от стражарска кула до укрепен град.

وَهَزَمَ الفِلِسْطِيِّينَ وَلاحَقَهُمْ إلَى غَزَّةَ وَالمِنطَقَةِ المُحِيطَةِ بِها، وَاقتَحَمَ مُدُنَهُمُ مِنْ بُرجِ المُراقَبَةِ إلَى المَدِينَةِ المُحَصَّنَةِ. الأشُّورِيُّونَ يَسْتَولُونَ عَلَى السّامِرَة

9 А в четвъртата година на цар Езекия, която беше седмата година на Израелевия цар Осия, син на Ила, асирийският цар Салманасар воюваше против Самария и я обсаждаше.

وَذَهَبَ شَلْمَنْأَسَرُ، مَلِكُ أشُّورَ لِمُحارَبَةِ السّامِرَةِ، وَحاصَرَ جَيشُهُ المَدِينَةَ. كانَ هَذا فِي السَّنَةِ الرّابِعَةِ مِنْ حُكْمِ حَزَقِيّا لِيَهُوذا. وَهِيَ أيضاً السَّنَةُ السّابِعَةُ لِحُكْمِ هُوشَعَ بْنِ أيلَةَ لإسْرائِيلَ.

10 С лед три години я превзе; в шестата година на Езекия, която беше девета година на Израелевия цар Осия, Самария беше превзета.

وَاسْتَولَى شَلْمَنْأَسَرُ عَلَى السّامِرَةِ فِي نِهايَةِ السَّنَةِ الثّالِثَةِ، أي فِي السَّنَةِ السّادِسَةِ مِنْ حُكْمِ حَزَقِيّا لِيَهُوذا. وَهِيَ أيضاً السَّنَةُ التّاسِعَةُ مِنْ حُكْمِ هُوشَعَ لإسْرائِيلَ.

11 А сирийският цар отведе Израел в плен в Асирия и ги настани в Ала и Авор при реката Гозан и в мидските градове;

وَسَبَى مَلِكُ أشُّورَ بَنِي إسْرائِيلَ إلَى أشُّورَ وَأسْكَنَهُمْ فِي مَدينَةِ حَلَحَ، عَلَى نَهْرِ خابُورَ فِي أرْضِ جُوزانَ، وَفِي مُدُنِ المادِيِّينَ.

12 з ащото не послушаха гласа на Господа, своя Бог, а престъпиха завета Му - всичко, което Господният слуга Моисей заповяда - и не послушаха, нито го извършиха.

لِأنَّ بَنِي إسْرائِيلَ لَمْ يُطِيعُوا صَوْتَ إلَهِهِمْ ، بَلْ كَسَرُوا عَهْدَهُ. وَلَمْ يَعمَلُوا بِوَصايا خادِمِ اللهِ مُوسَى. لَمْ يَسْمَعُوا وَلَمْ يَطِيْعُوا. أشُّورُ تَسْتَعِدُّ لِلاسْتِيلاءِ عَلَى يَهُوذا

13 А в четиринадесетата година на цар Езекия асирийският цар Сенахирим воюва против всички укрепени Юдейски градове и ги превзе.

وَفِي السَّنَةِ الرّابِعَةَ عَشْرَةَ مِنْ حُكْمِ حَزَقِيّا، ذَهَبَ سَنْحارِيبُ مَلِكُ أشُّورَ لِمُحارَبَةِ كُلِّ مُدُنِ يَهُوذا المُحَصَّنَةِ. وَتَمَكَّنَ مِنَ الاسْتِيلاءِ عَلَيها.

14 Т огава Юдейският цар Езекия прати до асирийския цар в Лахис да кажат: Съгреших; отиди си от мене; каквото ми наложиш, ще го направя. И така, асирийският цар наложи на Юдейския цар Езекия триста таланта сребро и тридесет таланта злато.

فَأرْسَلَ حَزَقِيّا مَلِكُ يَهُوذا رِسالَةً إلَى مَلِكِ أشُّورَ فِي لَخِيشَ، جاءَ فِيها: «لَقَدْ أخطَأْتُ. لا تُهاجِمْنِي. وَسَأُعطِيكَ أيَّ مَبلَغٍ تَفرِضُهُ عَلَيَّ.» فَفَرَضَ مَلِكُ أشُّورَ عَلَى حَزَقِيّا جِزْيَةً مِقدارُها ثَلاثُ مِئَةِ قِنْطارٍ مِنَ الفِضَّةِ وَثَلاثُونَ قِنْطاراً مِنَ الذَّهَبِ.

15 И Езекия му даде цялото сребро, което се намери в Господния дом и в съкровищата на царската къща.

فَأعطاهُ حَزَقِيّا كُلَّ الفِضَّةِ الَّتِي فِي بَيتِ اللهِ وَفِي بَيتِ المَلِكِ.

16 В това време Езекия откова златото от вратите на Господния храм и от стълбовете, които той, Юдейският цар Езекия, беше обковал със злато, и го даде на асирийския цар.

فَقَشَّرَ حَزَقِيّا الذَّهَبَ الَّذِي كانَ حَزَقِيّا مَلِكُ يَهُوذا قَدْ غَشَّى بِهِ أبْوابَ هَيكَلِ اللهِ وَدَعائِمَها، وَأعطاهُ لِمَلِكِ أشُّورَ. مَلِكُ أشُّورَ يُرْسِلُ رِجالاً إلَى القُدْس

17 Н о асирийският цар прати от Лахис Тартана, Рапсарис и Рапсак с голяма войска при цар Езекия в Йерусалим. А те възлязоха и дойдоха в Йерусалим. И когато стигнаха, застанаха при водопровода на горния водоем, който е по пътя към тепавичарската нива.

أرْسَلَ مَلِكُ أشُّورَ قادَتَهُ الثَّلاثَةَ تَرْتانَ وَرَبْسَرِيسَ وَرَبْشاقَى مِنْ لَخِيشَ إلَى المَلِكِ حَزَقِيّا فِي القُدْسِ. جاءُوا عَلَى رَأْسِ جَيشٍ عَظِيمٍ، وَوَقَفُوا عِنْدَ القَناةِ قُرْبَ البِرْكَةِ العُلْيا الَّتِي تَقَعُ عَلَى الطَّرِيقِ إلَى حَقلِ الغَّسّالِينَ وَمُبيِّضي الثِّيابِ.

18 И когато извикаха към царя, при тях излязоха управителят на двореца Елиаким, Хелкиевият син, секретарят Шевна и летописецът Йоах, Асафовият син.

فَنادَى هَؤُلاءِ الرِّجالُ الثَّلاثَةُ. فَخَرَجَ لِلِقائِهِمْ ألِياقِيمُ بْنُ حِلْقِيّا المَسْؤولُ عَنْ بَيتِ المَلِكِ، وَشِبْنَةُ كاتِبُ المَلِكِ، وَيُواخُ بْنُ آسافَ حافِظُ السِّجِلّاتِ.

19 Т огава Рапсак им каза: Съобщете сега на Езекия: Така казва великият цар, асирийският цар: Каква е тази увереност, на която се уповаваш?

فَقالَ لَهُمْ رَبْشاقَى: «قُولُوا لِحَزَقِيّا: هَذا هُوَ ما يَقُولُهُ مَلِكُ أشُّورَ العَظِيمُ: ‹ما الَّذِي تَتَّكِلُ عَلَيهِ؟

20 Т и казваш: Имам благоразумие и сила за воюване. Но това са само лицемерни думи. И така, на кого се надяваш, че си въстанал против мене?

أنْتَ تَقُولُ: لَدَيَّ مُسْتَشارُونَ وَقُوَّةٌ تُعِينُنِي فِي الحَرْبِ، وَكَلامُكَ هَذا مُجَرَّدُ هَباءٍ! عَلَى مَنْ تَتَّكِلْ في تَمَرُّدِكَ عَلَيَّ؟

21 В иж, ти се надяваш като че ли на тояга, на онази счупена тръстика на Египет, на която, ако се опре някой, ще се забучи в ръката му и ще я промуши. Такъв е египетският цар фараон за всички, които се надяват на него.

أنْتَ مُتَّكِئٌ عَلَى عُكّازٍ مِنْ قَصَبَةٍ مَكْسُورَةٍ. فَهذِهِ هِيَ مِصْرُ الَّتِي إنِ اتَّكَأ أحَدٌ عَلَيها اختَرَقَتْ يَدَهُ. هَكَذا هُوَ مَلِكُ مِصْرَ لِكُلِّ الَّذِينَ يَتَّكِلُونَ عَلَيهِ.

22 Н о ако ми кажете: На Господа, нашия Бог, се уповаваме, то Той не е ли Онзи, Чиито високи места и жертвеници премахна Езекия, като каза на Юдея и на Йерусалим: Пред този жертвеник в Йерусалим се покланяйте?

‹وَإنْ قُلْتَ: نَتَّكِلُ عَلَى يهوه إلِهِنا! أما أزالَ حَزَقِيّا مَذابِحَهُ وَأماكِنَ عِبادَته، وَقالَ لِأهلِ يَهُوذا وَالقُدْسِ: لا تَعبُدُوا إلّا أمامَ هَذا المَذبَحِ هُنا فِي القُدْسِ؟

23 И така, сега дай хора в залог на господаря ми, асирийския цар; а аз ще ти дам две хиляди коне, ако можеш от своя страна да поставиш на тях ездачи.

‹وَالآنَ يُراهِنُكَ مَولايَ مَلِكُ أشُّورَ عَلَى هَذا الأمْرِ: إنَّهُ مُسْتَعِدٌّ أنْ يُعطِيَكَ ألفَي حِصانٍ إنِ اسْتَطَعْتَ أنْ تَجِدَ رِجالاً يَرْكَبُونَها.

24 К ак тогава ще отблъснеш един военачалник от най-ниските слуги на господаря ми? Но пак се уповаваш на Египет за колесници и конници!

أنتَ لا تَقدِرُ أنْ تَهزِمَ حَتَّى أصْغَرَ قادَةِ مَولايَ، حَتَّى لَوِ اعتَمَدْتَ عَلَى مَرْكِباتِ مِصْرَ وَفُرْسانِها.

25 Б ез волята на Господа ли излязох сега на това място, за да го съсипя? Господ ми каза: Излез против тази земя и я съсипи.

أتَظُنُّ أنِّي جِئْتُ لِمُهاجَمَةِ القُدْسِ وَتَدمِيرِها مِنْ دُونِ يهوه؟ بَلْ هُوَ الَّذِي قالَ لِي: اذْهَبْ إلَى تِلْكَ الأرْضِ وَدَمِّرْها!›»

26 Т огава Елиаким, Хелкиевият син, Шевна и Йоах казаха на Рапсак: Говори, молим, на слугите си на сирийски, защото го разбираме; недей ни говори на юдейски, за да не чуе народът, който е на стената.

فَقالَ ألِياقِيمُ بْنُ حِلْقِيّا، وَشِبْنَةُ، وَيُواخُ لِرَبْشاقَى: «نَرْجُو أن تُكِلِّمنا، نَحنُ خُدّامَكَ، بِاللُّغَةِ الأرامِيَّةِ، فَنَحنُ نَفهَمُها. وَلا تُكَلِّمْنا بِلُغَةِ يَهُوذا لِئَلّا يَفهَمَ الشَّعبُ ما تَقُولُهُ.»

27 Н о Рапсак им отговори: Дали ме е пратил господарят ми само при твоя господар и при тебе да говоря тези думи? Не ме ли е изпратил при мъжете, които седят на стената, за да ядат заедно с вас изпражненията си и да пият пикочта си?

غَيرَ أنَّ رَبْشاقَى قالَ لَهُمْ: «لَمْ يُرْسِلْنِي سَيِّدِي لِكَي أُكَلِّمَكُمْ أنتُمْ وَحدَكُمْ وَمَلِكَكُمْ، بَلْ أرْسَلَنِي أيضاً لِأُكَلِّمَ الجُنُودَ الواقِفِينَ عَلَى السُّورِ. هُمْ أيضاً سَيَأْكُلُونَ فَضَلاتِهِمْ، وَيَشْرَبُونَ بَولَهُمْ مَعَكُمْ!»

28 Т огава Рапсак застана и извика на юдейски със силен глас: Слушайте думата на великия цар, асирийския цар -

ثُمَّ نادَى رَبْشاقَى بِصَوْتٍ عالٍ وَقالَ بِالعِبْرِيَّةِ: «اسْمَعُوا رِسالَةَ المَلِكِ العَظِيمِ، مَلِكِ أشُّورَ!

29 т ака казва царят: Да не ви мами Езекия. Защото той няма да може да ви избави от ръката ми.

يَقُولُ المَلِكُ: ‹لا تَدَعُوا حَزَقِيّا يَخْدَعْكُمْ، لِأنَّهُ لا يَسْتَطِيعُ أنْ يُنقِذَكُمْ مِنْ قُوَّتِي.

30 И да не ви кара Езекия да се уповавате на Господа, като казва: Господ непременно ще ни избави и този град няма да бъде предаден в ръката на асирийския цар.

لا تَدَعُوا حَزَقِيّا يُقنِعُكُمْ بِالاتِّكالِ عَلَى إلَهِكُمْ بِقَولِهِ: ‹يهوه سَيُخَلِّصُنا، وَلَنْ يَدَعَ مَلِكَ أشُّورَ يَسْتَولِي عَلَى المَدِينَةِ.›

31 Н е слушайте Езекия, защото така казва асирийският цар: Сключете договор с мен и излезте при мен, и яжте всеки от лозето си и всеки от смокинята си, и пийте всеки от водата на кладенеца си,

فَلا تَسْمَعُوا لِحَزَقِيّا. يَقُولُ مَلِكُ أشُّورَ: ‹اعقِدُوا صُلْحاً مَعِي وَاخرُجُوا إلَيَّ. حِينَئِذٍ، سَيَأْكُلُ كُلُّ واحِدٍ مِنْكُمْ مِنْ عِنَبِهِ وَتِينِهِ وَيَشْرَبُ مِنْ بِئْرِهِ.

32 д окато дойда и ви заведа в земя, подобна на вашата, земя, която изобилства с жито и вино, земя, която изобилства с хляб и лозя, земя, която изобилства с дървено масло и мед, за да живеете и да не умрете. И не слушайте Езекия, когато би ви убеждавал, като казва: Господ ще ни избави.

يُمْكِنُكُمْ أنْ تَتَمَتَّعُوا بِخَيراتِكُمْ إلَى أنْ آتِيَ وَآخُذَكُمْ إلَى أرْضٍ كَأرْضِكُمْ. هِيَ أرْضُ حِنطَةٍ وَخَمْرٍ، أرْضُ خُبْزٍ وَكُرُومٍ، أرْضُ زَيتُونٍ وَعَسَلٍ. حِينَئِذٍ، سَتَحْيَوْنَ وَلَنْ تَمُوتُوا. فَلا تَسْمَعُوا لِحَزَقِيّا، فَهُوَ يُحاوِلُ أنْ يَخدَعَكُمْ بِقَولِهِ: يهوه سَيُنقِذُنا.

33 Н якой от боговете на народите избавил ли е земята си от ръката на асирийския цар?

هَلْ أنقَذَ أيُّ إلَهٍ مِنْ كُلِّ آلِهَةِ الشُّعُوبِ أرْضَهُ مِنْ مَلِكِ أشُّورَ؟

34 К ъде са боговете на Емат и Аршад? Къде са боговете на Сефаруим, на Ена и на Ава? Избавиха ли те Самария от ръката ми?

عَجِزَتْ أمامِي آلِهَةُ حَماةَ وَأرفادَ. عَجِزَتْ آلِهَةُ سَفْراوِيمَ وَهَينَعَ وَيَمُّو. لَمْ تَسْتَطِعْ هَذِهِ الآلِهَةُ كُلُّها أنْ تُنقِذَ السّامِرَةَ مِنِّي.

35 К ои от всичките богове на тези страни са избавили земята си от моята ръка, за да избави Йехова Йерусалим от ръката ми?

أيُّ إلَهٍ مِنْ كُلِّ آلِهَةِ الأُمَمِ اسْتَطاعَ أنْ يُنقِذَ أرْضَهُ مِنِّي؟ فَكَيفَ تَتَوَقَّعُونَ بَعدَ ذَلِكَ أنْ يُنقِذَ يهوه القُدْسَ مِنِّي؟›»

36 А народът мълчеше и не му отговориха нито дума, защото царят беше заповядал: Да не му отговаряте.

لَكِنَّ الشَّعبَ لَزِمَ الصَّمْتَ. فَلَمْ يَرُدُّوا بِكَلِمَةٍ واحِدَةٍ عَلَى رَبْشاقِي حَسَبَ أمْرِ المَلِكِ حَزَقِيّا. فَقَدْ أمَرَهُمْ: «لا تَرُدُّوا عَلَيهِ.»

37 Т огава управителят на двореца Елиаким, Хелкиевият син, секретарят Шевна и летописецът Йоах, Асафовият син, дойдоха при Езекия с раздрани дрехи и му известиха Рапсаковите думи.

فَمَزَّقَ ألِياقِيمُ بْنُ حِلْقِيّا الّمَسْؤولُ عَنْ بَيتِ المَلِكِ، وَشِبْنَةُ كاتِبُ المَلِكِ، وَيُواخُ بْنُ آسافَ حافِظُ السِّجِلّاتِ ثِيابَهُمْ حُزْناً عَلَى ما سَمِعُوهُ. وَجاءُوا إلَى حَزَقِيّا، وَأخبَرُوهُ بِما قالَهُ رَبْشاقَى.