1 В третата година на Израелевия цар Осия, Иловия син, се възцари Езекия, син на Юдейския цар Ахаз.

Now it came to pass in the third year of Hoshea the son of Elah, king of Israel, that Hezekiah the son of Ahaz, king of Judah, began to reign.

2 Т ой беше на възраст двадесет и пет години, когато се възцари, и царува̀ двадесет и девет години в Йерусалим; името на майка му беше Авия, Захариева дъщеря.

He was twenty-five years old when he became king, and he reigned twenty-nine years in Jerusalem. His mother’s name was Abi the daughter of Zechariah.

3 Т ой вършѝ това, което беше праведно пред Господа, напълно както баща му Давид:

And he did what was right in the sight of the Lord, according to all that his father David had done.

4 с ъбори високите места, изпочупи кумирите, изсече ашерите и унищожи медната змия, която Моисей беше направил, защото дори до онова време израелтяните ѝ кадеха; и я нарече Нехущан.

He removed the high places and broke the sacred pillars, cut down the wooden image and broke in pieces the bronze serpent that Moses had made; for until those days the children of Israel burned incense to it, and called it Nehushtan.

5 Н а Господа, Израелевия Бог, се упова. Нямаше подобен на него между всички Юдейски царе, нито между онези, които бяха след него, нито преди него;

He trusted in the Lord God of Israel, so that after him was none like him among all the kings of Judah, nor who were before him.

6 з ащото се прилепи към Господа, не престана да Го следва и опази заповедите, които Господ даде на Моисей.

For he held fast to the Lord; he did not depart from following Him, but kept His commandments, which the Lord had commanded Moses.

7 И Господ беше с него; където и да излизаше, той благоуспяваше; и въстана против асирийския цар и не му слугуваше вече.

The Lord was with him; he prospered wherever he went. And he rebelled against the king of Assyria and did not serve him.

8 Т ой порази филистимците до Газа и околностите ѝ, от стражарска кула до укрепен град.

He subdued the Philistines, as far as Gaza and its territory, from watchtower to fortified city.

9 А в четвъртата година на цар Езекия, която беше седмата година на Израелевия цар Осия, син на Ила, асирийският цар Салманасар воюваше против Самария и я обсаждаше.

Now it came to pass in the fourth year of King Hezekiah, which was the seventh year of Hoshea the son of Elah, king of Israel, that Shalmaneser king of Assyria came up against Samaria and besieged it.

10 С лед три години я превзе; в шестата година на Езекия, която беше девета година на Израелевия цар Осия, Самария беше превзета.

And at the end of three years they took it. In the sixth year of Hezekiah, that is, the ninth year of Hoshea king of Israel, Samaria was taken.

11 А сирийският цар отведе Израел в плен в Асирия и ги настани в Ала и Авор при реката Гозан и в мидските градове;

Then the king of Assyria carried Israel away captive to Assyria, and put them in Halah and by the Habor, the River of Gozan, and in the cities of the Medes,

12 з ащото не послушаха гласа на Господа, своя Бог, а престъпиха завета Му - всичко, което Господният слуга Моисей заповяда - и не послушаха, нито го извършиха.

because they did not obey the voice of the Lord their God, but transgressed His covenant and all that Moses the servant of the Lord had commanded; and they would neither hear nor do them.

13 А в четиринадесетата година на цар Езекия асирийският цар Сенахирим воюва против всички укрепени Юдейски градове и ги превзе.

And in the fourteenth year of King Hezekiah, Sennacherib king of Assyria came up against all the fortified cities of Judah and took them.

14 Т огава Юдейският цар Езекия прати до асирийския цар в Лахис да кажат: Съгреших; отиди си от мене; каквото ми наложиш, ще го направя. И така, асирийският цар наложи на Юдейския цар Езекия триста таланта сребро и тридесет таланта злато.

Then Hezekiah king of Judah sent to the king of Assyria at Lachish, saying, “I have done wrong; turn away from me; whatever you impose on me I will pay.” And the king of Assyria assessed Hezekiah king of Judah three hundred talents of silver and thirty talents of gold.

15 И Езекия му даде цялото сребро, което се намери в Господния дом и в съкровищата на царската къща.

So Hezekiah gave him all the silver that was found in the house of the Lord and in the treasuries of the king’s house.

16 В това време Езекия откова златото от вратите на Господния храм и от стълбовете, които той, Юдейският цар Езекия, беше обковал със злато, и го даде на асирийския цар.

At that time Hezekiah stripped the gold from the doors of the temple of the Lord, and from the pillars which Hezekiah king of Judah had overlaid, and gave it to the king of Assyria. Sennacherib Boasts Against the Lord

17 Н о асирийският цар прати от Лахис Тартана, Рапсарис и Рапсак с голяма войска при цар Езекия в Йерусалим. А те възлязоха и дойдоха в Йерусалим. И когато стигнаха, застанаха при водопровода на горния водоем, който е по пътя към тепавичарската нива.

Then the king of Assyria sent the Tartan, the Rabsaris, and the Rabshakeh from Lachish, with a great army against Jerusalem, to King Hezekiah. And they went up and came to Jerusalem. When they had come up, they went and stood by the aqueduct from the upper pool, which was on the highway to the Fuller’s Field.

18 И когато извикаха към царя, при тях излязоха управителят на двореца Елиаким, Хелкиевият син, секретарят Шевна и летописецът Йоах, Асафовият син.

And when they had called to the king, Eliakim the son of Hilkiah, who was over the household, Shebna the scribe, and Joah the son of Asaph, the recorder, came out to them.

19 Т огава Рапсак им каза: Съобщете сега на Езекия: Така казва великият цар, асирийският цар: Каква е тази увереност, на която се уповаваш?

Then the Rabshakeh said to them, “Say now to Hezekiah, ‘Thus says the great king, the king of Assyria: “What confidence is this in which you trust?

20 Т и казваш: Имам благоразумие и сила за воюване. Но това са само лицемерни думи. И така, на кого се надяваш, че си въстанал против мене?

You speak of having plans and power for war; but they are mere words. And in whom do you trust, that you rebel against me?

21 В иж, ти се надяваш като че ли на тояга, на онази счупена тръстика на Египет, на която, ако се опре някой, ще се забучи в ръката му и ще я промуши. Такъв е египетският цар фараон за всички, които се надяват на него.

Now look! You are trusting in the staff of this broken reed, Egypt, on which if a man leans, it will go into his hand and pierce it. So is Pharaoh king of Egypt to all who trust in him.

22 Н о ако ми кажете: На Господа, нашия Бог, се уповаваме, то Той не е ли Онзи, Чиито високи места и жертвеници премахна Езекия, като каза на Юдея и на Йерусалим: Пред този жертвеник в Йерусалим се покланяйте?

But if you say to me, ‘We trust in the Lord our God,’ is it not He whose high places and whose altars Hezekiah has taken away, and said to Judah and Jerusalem, ‘You shall worship before this altar in Jerusalem’?”’

23 И така, сега дай хора в залог на господаря ми, асирийския цар; а аз ще ти дам две хиляди коне, ако можеш от своя страна да поставиш на тях ездачи.

Now therefore, I urge you, give a pledge to my master the king of Assyria, and I will give you two thousand horses—if you are able on your part to put riders on them!

24 К ак тогава ще отблъснеш един военачалник от най-ниските слуги на господаря ми? Но пак се уповаваш на Египет за колесници и конници!

How then will you repel one captain of the least of my master’s servants, and put your trust in Egypt for chariots and horsemen?

25 Б ез волята на Господа ли излязох сега на това място, за да го съсипя? Господ ми каза: Излез против тази земя и я съсипи.

Have I now come up without the Lord against this place to destroy it? The Lord said to me, ‘Go up against this land, and destroy it.’”

26 Т огава Елиаким, Хелкиевият син, Шевна и Йоах казаха на Рапсак: Говори, молим, на слугите си на сирийски, защото го разбираме; недей ни говори на юдейски, за да не чуе народът, който е на стената.

Then Eliakim the son of Hilkiah, Shebna, and Joah said to the Rabshakeh, “Please speak to your servants in Aramaic, for we understand it; and do not speak to us in Hebrew in the hearing of the people who are on the wall.”

27 Н о Рапсак им отговори: Дали ме е пратил господарят ми само при твоя господар и при тебе да говоря тези думи? Не ме ли е изпратил при мъжете, които седят на стената, за да ядат заедно с вас изпражненията си и да пият пикочта си?

But the Rabshakeh said to them, “Has my master sent me to your master and to you to speak these words, and not to the men who sit on the wall, who will eat and drink their own waste with you?”

28 Т огава Рапсак застана и извика на юдейски със силен глас: Слушайте думата на великия цар, асирийския цар -

Then the Rabshakeh stood and called out with a loud voice in Hebrew, and spoke, saying, “Hear the word of the great king, the king of Assyria!

29 т ака казва царят: Да не ви мами Езекия. Защото той няма да може да ви избави от ръката ми.

Thus says the king: ‘Do not let Hezekiah deceive you, for he shall not be able to deliver you from his hand;

30 И да не ви кара Езекия да се уповавате на Господа, като казва: Господ непременно ще ни избави и този град няма да бъде предаден в ръката на асирийския цар.

nor let Hezekiah make you trust in the Lord, saying, “The Lord will surely deliver us; this city shall not be given into the hand of the king of Assyria.”’

31 Н е слушайте Езекия, защото така казва асирийският цар: Сключете договор с мен и излезте при мен, и яжте всеки от лозето си и всеки от смокинята си, и пийте всеки от водата на кладенеца си,

Do not listen to Hezekiah; for thus says the king of Assyria: ‘Make peace with me by a present and come out to me; and every one of you eat from his own vine and every one from his own fig tree, and every one of you drink the waters of his own cistern;

32 д окато дойда и ви заведа в земя, подобна на вашата, земя, която изобилства с жито и вино, земя, която изобилства с хляб и лозя, земя, която изобилства с дървено масло и мед, за да живеете и да не умрете. И не слушайте Езекия, когато би ви убеждавал, като казва: Господ ще ни избави.

until I come and take you away to a land like your own land, a land of grain and new wine, a land of bread and vineyards, a land of olive groves and honey, that you may live and not die. But do not listen to Hezekiah, lest he persuade you, saying, “The Lord will deliver us.”

33 Н якой от боговете на народите избавил ли е земята си от ръката на асирийския цар?

Has any of the gods of the nations at all delivered its land from the hand of the king of Assyria?

34 К ъде са боговете на Емат и Аршад? Къде са боговете на Сефаруим, на Ена и на Ава? Избавиха ли те Самария от ръката ми?

Where are the gods of Hamath and Arpad? Where are the gods of Sepharvaim and Hena and Ivah? Indeed, have they delivered Samaria from my hand?

35 К ои от всичките богове на тези страни са избавили земята си от моята ръка, за да избави Йехова Йерусалим от ръката ми?

Who among all the gods of the lands have delivered their countries from my hand, that the Lord should deliver Jerusalem from my hand?’”

36 А народът мълчеше и не му отговориха нито дума, защото царят беше заповядал: Да не му отговаряте.

But the people held their peace and answered him not a word; for the king’s commandment was, “Do not answer him.”

37 Т огава управителят на двореца Елиаким, Хелкиевият син, секретарят Шевна и летописецът Йоах, Асафовият син, дойдоха при Езекия с раздрани дрехи и му известиха Рапсаковите думи.

Then Eliakim the son of Hilkiah, who was over the household, Shebna the scribe, and Joah the son of Asaph, the recorder, came to Hezekiah with their clothes torn, and told him the words of the Rabshakeh.