1 ( По слав. 79.) За първия певец, по "Криновете на завета". Асафов псалом. Послушай, Пастирю Израелев, Който водиш като стадо Йосиф; Ти, Който обитаваш между херувимите, възсияй.

Give ear, O Shepherd of Israel, You who lead Joseph like a flock; You who dwell between the cherubim, shine forth!

2 П ред Ефрем, Вениамин и Манасия раздвижи силата Си и ела да ни спасиш.

Before Ephraim, Benjamin, and Manasseh, Stir up Your strength, And come and save us!

3 В ъзвърни ни, Боже, и ни осияй с лицето Си; и ще се спасим.

Restore us, O God; Cause Your face to shine, And we shall be saved!

4 Г осподи, Боже на Силите, докога ще таиш гняв против молитвите на народа Си?

O Lord God of hosts, How long will You be angry Against the prayer of Your people?

5 Д аваш им да ядат хляб със сълзи и ги поиш изобилно със сълзи.

You have fed them with the bread of tears, And given them tears to drink in great measure.

6 Н аправил си ни предмет на разпра между съседите ни; и неприятелите ни се смеят помежду си.

You have made us a strife to our neighbors, And our enemies laugh among themselves.

7 В ъзвърни ни, Боже на Силите, осияй ни с лицето Си и ще се спасим.

Restore us, O God of hosts; Cause Your face to shine, And we shall be saved!

8 П ренесъл си лоза от Египет и като си изгонил народите, си я насадил.

You have brought a vine out of Egypt; You have cast out the nations, and planted it.

9 П риготвил си място пред нея; и тя е пуснала дълбоко корени и е изпълнила земята.

You prepared room for it, And caused it to take deep root, And it filled the land.

10 П окриха се бърдата със сянката ѝ; и клоните ѝ станаха като изящните кедри,

The hills were covered with its shadow, And the mighty cedars with its boughs.

11 п ростря клончетата до морето и ластарите си - до Ефрат.

She sent out her boughs to the Sea, And her branches to the River.

12 З ащо си съборил плетищата ѝ и я берат всички, които минават по пътя?

Why have You broken down her hedges, So that all who pass by the way pluck her fruit?

13 З апустява я глиган от гората и полските зверове я изпояждат.

The boar out of the woods uproots it, And the wild beast of the field devours it.

14 О бърни се, молим Ти се, Боже на Силите, погледни от небето и виж, и посети тази лоза,

Return, we beseech You, O God of hosts; Look down from heaven and see, And visit this vine

15 и защити това, което е насадила Твоята десница, и стъблото, което си направил силно за Себе Си.

And the vineyard which Your right hand has planted, And the branch that You made strong for Yourself.

16 Т я беше изгорена с огън; отсечена беше; погиват при заплахата на лицето Ти.

It is burned with fire, it is cut down; They perish at the rebuke of Your countenance.

17 Н ека ръката Ти бъде върху мъжа на Твоята десница, върху човешкия син, когото си направил силен за Себе Си.

Let Your hand be upon the man of Your right hand, Upon the son of man whom You made strong for Yourself.

18 Т ака ние няма да се отклоним от Тебе; съживи ни и ще призовем Твоето име.

Then we will not turn back from You; Revive us, and we will call upon Your name.

19 В ъзвърни ни, Господи, Боже на Силите; осияй ни с лицето Си и ще се спасим.

Restore us, O Lord God of hosts; Cause Your face to shine, And we shall be saved!