1 С ловото Господне дойде към мен и каза:

Moreover the word of the Lord came to me, saying,

2 И ди и прогласи в ушите на йерусалимската дъщеря: Така казва Господ: Помня за тебе милеенето ти, когато беше млада, любовта ти, когато беше невяста, как Ме следваше в пустинята, в незасята земя.

“Go and cry in the hearing of Jerusalem, saying, ‘Thus says the Lord: “I remember you, The kindness of your youth, The love of your betrothal, When you went after Me in the wilderness, In a land not sown.

3 И зраел беше свят на Господа, първият от рожбите Му, всички, които го пояждаха, бяха сметнати за виновни; зло ги постигаше, казва Господ.

Israel was holiness to the Lord, The firstfruits of His increase. All that devour him will offend; Disaster will come upon them,” says the Lord.’”

4 Ч уйте словото Господне, доме Яковов и всички родове на Израелевия дом:

Hear the word of the Lord, O house of Jacob and all the families of the house of Israel.

5 Т ака казва Господ: Каква неправда намериха в Мене бащите ви, че се отдалечиха от Мен и ходиха след суетата, и станаха суетни?

Thus says the Lord: “What injustice have your fathers found in Me, That they have gone far from Me, Have followed idols, And have become idolaters?

6 Н ито казаха: Къде е Господ, Който ни изведе от Египетската земя, Който ни води през пустинята, през страна пуста и пълна с пропасти, през страна безводна и покрита с мрачна тъмнина, през страна, по която не минаваше човек и където човек не живееше?

Neither did they say, ‘Where is the Lord, Who brought us up out of the land of Egypt, Who led us through the wilderness, Through a land of deserts and pits, Through a land of drought and the shadow of death, Through a land that no one crossed And where no one dwelt?’

7 И ви въведох в плодородна страна, за да ядете плодовете ѝ и благата ѝ; но като влязохте, осквернихте земята Ми и направихте мерзост наследството Ми.

I brought you into a bountiful country, To eat its fruit and its goodness. But when you entered, you defiled My land And made My heritage an abomination.

8 С вещениците не казаха: Къде е Господ? Законниците не Ме познаха; също и управниците станаха престъпници против Мен и пророците пророкуваха чрез Ваал и ходиха след безполезните идоли.

The priests did not say, ‘Where is the Lord ?’ And those who handle the law did not know Me; The rulers also transgressed against Me; The prophets prophesied by Baal, And walked after things that do not profit.

9 З атова Аз още ще се съдя с вас, казва Господ, и с внуците ви ще се съдя.

“Therefore I will yet bring charges against you,” says the Lord, “And against your children’s children I will bring charges.

10 З ащото посетете Китимските острови и вижте, пратете в Кидар и разгледайте внимателно, и вижте, ставало ли е такова нещо -

For pass beyond the coasts of Cyprus and see, Send to Kedar and consider diligently, And see if there has been such a thing.

11 р азменил ли е някой народ боговете си, при все че не са богове? Моят народ, обаче, са разменили Славата си срещу онова, от което няма полза.

Has a nation changed its gods, Which are not gods? But My people have changed their Glory For what does not profit.

12 У жасете се, небеса, поради това, настръхнете, смутете се премного, казва Господ,

Be astonished, O heavens, at this, And be horribly afraid; Be very desolate,” says the Lord.

13 з ащото две злини стори Моят народ: изоставиха Мен, извора на живите води, и си издълбаха водоеми, пукнати водоеми, които не могат да държат вода.

“For My people have committed two evils: They have forsaken Me, the fountain of living waters, And hewn themselves cisterns—broken cisterns that can hold no water.

14 И зраел слуга ли е? Домороден роб ли е? Тогава защо стана пленник?

“ Is Israel a servant? Is he a homeborn slave? Why is he plundered?

15 М лади лъвове ръмжаха против него и реваха, и запустиха земята му; градовете му са изгорени и обезлюдени,

The young lions roared at him, and growled; They made his land waste; His cities are burned, without inhabitant.

16 о ще и жителите на Мемфис и Тафнес строшиха темето на главата ти.

Also the people of Noph and Tahpanhes Have broken the crown of your head.

17 Н е докара ли ти това сам на себе си, като си изоставил Господа, своя Бог, когато те водеше в пътя?

Have you not brought this on yourself, In that you have forsaken the Lord your God When He led you in the way?

18 И сега, защо ти е пътят за Египет? Да пиеш водата на Нил ли? Или защо ти е пътят за Асирия? Да пиеш водата на Ефрат ли?

And now why take the road to Egypt, To drink the waters of Sihor? Or why take the road to Assyria, To drink the waters of the River?

19 Т воето нечестие ще те накаже и твоите отстъпления ще те изобличат. И така, познай и виж, че е зло и горчиво нещо, че си изоставил Господа, своя Бог, и че нямаш страх от Мене, казва Господ, Йехова на Силите.

Your own wickedness will correct you, And your backslidings will rebuke you. Know therefore and see that it is an evil and bitter thing That you have forsaken the Lord your God, And the fear of Me is not in you,” Says the Lord God of hosts.

20 П онеже отдавна съм строшил хомота ти и съм разкъсал връзките ти; и ти каза: Няма вече да бъда престъпница; а независимо от това - на всеки висок хълм и под всяко зелено дърво си лягала като блудница.

“For of old I have broken your yoke and burst your bonds; And you said, ‘I will not transgress,’ When on every high hill and under every green tree You lay down, playing the harlot.

21 А пък Аз те бях насадил като лоза отбрана, семе съвсем чисто; тогава ти как си се променила в изродени пръчки на чужда за Мене лоза?

Yet I had planted you a noble vine, a seed of highest quality. How then have you turned before Me Into the degenerate plant of an alien vine?

22 З атова, макар и да се измиеш с луга и да употребиш много сапун, пак твоето беззаконие си остава петно пред Мене, казва Господ Йехова.

For though you wash yourself with lye, and use much soap, Yet your iniquity is marked before Me,” says the Lord God.

23 К ак можеш да кажеш: Не съм се осквернила, не съм ходила след ваалимите? Виж пътя си в долината, познай какво си сторила, подобно на камила, която бързо тича насам-натам по пътищата,

“How can you say, ‘I am not polluted, I have not gone after the Baals’? See your way in the valley; Know what you have done: You are a swift dromedary breaking loose in her ways,

24 п одобно на дива ослица, свикнала с пустинята, която в страстта на душата си смърка въздуха; в устрема ѝ кой може да я отвърне? Онези, които я търсят, няма да си дават труд за нея - в месеца ѝ ще я намерят.

A wild donkey used to the wilderness, That sniffs at the wind in her desire; In her time of mating, who can turn her away? All those who seek her will not weary themselves; In her month they will find her.

25 В ъздържай крака си, за да не ходиш боса, и гърлото си - за да не съхне от жажда. Но ти си казала: Напразно! Не; защото залюбих чужденци и след тях ще ида.

Withhold your foot from being unshod, and your throat from thirst. But you said, ‘There is no hope. No! For I have loved aliens, and after them I will go.’

26 К акто се посрамва крадец, когато е открит, така ще се посрами Израелевият дом - те, царете им, първенците им, свещениците им и пророците им,

“As the thief is ashamed when he is found out, So is the house of Israel ashamed; They and their kings and their princes, and their priests and their prophets,

27 к оито казват на дървото: Ти си мой отец, и на камъка: Ти си ме родил; защото обърнаха към Мене гърба си, а не лицето си; но пак по време на бедствието си ще кажат: Стани и ни избави.

Saying to a tree, ‘You are my father,’ And to a stone, ‘You gave birth to me.’ For they have turned their back to Me, and not their face. But in the time of their trouble They will say, ‘Arise and save us.’

28 Н о къде са твоите богове, които си си направил? Нека те станат, ако могат да те избавят по време на бедствието ти; защото колкото са градовете ти, толкова са и боговете ти, Юдо.

But where are your gods that you have made for yourselves? Let them arise, If they can save you in the time of your trouble; For according to the number of your cities Are your gods, O Judah.

29 З ащо бихте искали да се препирате с Мене? Вие всички сте отстъпници от Мене, казва Господ.

“Why will you plead with Me? You all have transgressed against Me,” says the Lord.

30 Н апразно поразих децата ви; те не приеха да се поправят; собственият ви меч погуби пророците ви като лъв - изтребител.

“In vain I have chastened your children; They received no correction. Your sword has devoured your prophets Like a destroying lion.

31 О , хора на този род, вижте словото на Господа, Който казва: Бил ли съм Аз пустиня за Израел или земя на мрачна тъмнина? Защо тогава народът Ми казва: Ние сме скъсали връзките си, не искаме да дойдем вече при Тебе?

“O generation, see the word of the Lord! Have I been a wilderness to Israel, Or a land of darkness? Why do My people say, ‘We are lords; We will come no more to You’?

32 М оже ли момата да забрави накита си или невястата - украшенията си? А народът Ми Ме забравяше през безбройни дни.

Can a virgin forget her ornaments, Or a bride her attire? Yet My people have forgotten Me days without number.

33 К ак украсяваш пътя си, за да търсиш любов! Така че си научила и лошите жени на твоите пътища!

“Why do you beautify your way to seek love? Therefore you have also taught The wicked women your ways.

34 С ъщо и по полите ти бе намерена кръвта на души - невинни сиромаси; не намерих кървите с разкопаване, а по всички тези поли.

Also on your skirts is found The blood of the lives of the poor innocents. I have not found it by secret search, But plainly on all these things.

35 А при все това ти казваш: Невинна съм, затова гневът Му непременно ще се отвърне от мен. Ето, Аз ще се съдя с тебе затова, че казваш: Не съм съгрешила.

Yet you say, ‘Because I am innocent, Surely His anger shall turn from me.’ Behold, I will plead My case against you, Because you say, ‘I have not sinned.’

36 З ащо се луташ толкова много, за да промениш пътя си? Ще се посрамиш и от Египет, както се посрами от Асирия.

Why do you gad about so much to change your way? Also you shall be ashamed of Egypt as you were ashamed of Assyria.

37 Щ е излезеш и оттам с ръцете си на главата си; защото Господ отхвърли онези, на които уповаваш, и ти няма да успееш с тях.

Indeed you will go forth from him With your hands on your head; For the Lord has rejected your trusted allies, And you will not prosper by them.