1 Т огава наамецът Софар отговори:

Then Zophar the Naamathite answered and said:

2 П онеже мислите ми ме карат да отговоря, затова бързам.

“Therefore my anxious thoughts make me answer, Because of the turmoil within me.

3 Ч ух укорителното изобличение против мен; и духът на разума ме кара да отговоря.

I have heard the rebuke that reproaches me, And the spirit of my understanding causes me to answer.

4 Н е знаеш ли това от старо време, откогато е поставен човек на земята,

“Do you not know this of old, Since man was placed on earth,

5 ч е тържеството на нечестивите е кратковременно и радостта на безбожния е минутна?

That the triumphing of the wicked is short, And the joy of the hypocrite is but for a moment?

6 М акар величието му да се издигне до небето и главата му да стигне до облаците,

Though his haughtiness mounts up to the heavens, And his head reaches to the clouds,

7 п ак той ще бъде изринат завинаги, както нечистотиите му; онези, които са го гледали, ще кажат: Къде е той?

Yet he will perish forever like his own refuse; Those who have seen him will say, ‘Where is he?’

8 К ато сън ще отлети и няма да се намери, и като нощно видение ще изчезне.

He will fly away like a dream, and not be found; Yes, he will be chased away like a vision of the night.

9 О кото, което го е гледало, няма да го гледа вече; и мястото му няма да го види вече.

The eye that saw him will see him no more, Nor will his place behold him anymore.

10 С иновете му ще потърсят благоволението на бедните; и ръцете му ще върнат имота им.

His children will seek the favor of the poor, And his hands will restore his wealth.

11 К остите му са пълни със съгрешенията на младостта му; и те ще лежат с него в пръстта.

His bones are full of his youthful vigor, But it will lie down with him in the dust.

12 А ко и да е сладко злото в устата му и го крие под езика си,

“Though evil is sweet in his mouth, And he hides it under his tongue,

13 а ко и да го жали и не го оставя, но все още го държи вътре в устата си,

Though he spares it and does not forsake it, But still keeps it in his mouth,

14 п ак храната му ще се измени в червата му, на жлъчка аспидна ще се обърне във вътрешностите му.

Yet his food in his stomach turns sour; It becomes cobra venom within him.

15 П огълнал е богатство, но ще го повърне; Бог ще го изтръгне от корема му.

He swallows down riches And vomits them up again; God casts them out of his belly.

16 О трова аспидна ще суче; език на ехидна ще го умъртви.

He will suck the poison of cobras; The viper’s tongue will slay him.

17 Н яма вече да гледа потоците, реките, които текат с мед и масло.

He will not see the streams, The rivers flowing with honey and cream.

18 Т ова, за което се труди, ще го върне и няма да се наслаждава на него; съразмерно с имота, който е придобил, той няма да се радва.

He will restore that for which he labored, And will not swallow it down; From the proceeds of business He will get no enjoyment.

19 З ащото е угнетил сиромасите и ги е оставил; заграбил е къща, която не беше построил.

For he has oppressed and forsaken the poor, He has violently seized a house which he did not build.

20 П онеже не е знаел насита на лакомията си, няма да запази нищо от това, което му е най-мило;

“Because he knows no quietness in his heart, He will not save anything he desires.

21 п онеже не остана нищо, което не изяде, затова благоденствието му няма да трае.

Nothing is left for him to eat; Therefore his well-being will not last.

22 К огато е в пълно изобилие, ще го сполети оскъдност; ръката на всеки окаяник ще го нападне.

In his self-sufficiency he will be in distress; Every hand of misery will come against him.

23 К огато се кани да напълни корема си, Бог ще хвърли върху него яростния Си гняв и ще го навали върху него, когато още яде.

When he is about to fill his stomach, God will cast on him the fury of His wrath, And will rain it on him while he is eating.

24 К огато бяга от желязното оръжие, стрелата на медния лък ще го прониже.

He will flee from the iron weapon; A bronze bow will pierce him through.

25 Т ой я изтръгва и тя излиза от тялото му. Да! Лъскавият ѝ връх излиза от жлъчката му; ужаси го обземат.

It is drawn, and comes out of the body; Yes, the glittering point comes out of his gall. Terrors come upon him;

26 В сякаква тъмнина е запазена за съкровищата му; огън, нераздухван от човек, ще го изяде; на тези, които остават в шатъра му, ще им бъде зле.

Total darkness is reserved for his treasures. An unfanned fire will consume him; It shall go ill with him who is left in his tent.

27 Н ебето ще открие беззаконието му и земята ще се повдигне против него.

The heavens will reveal his iniquity, And the earth will rise up against him.

28 Б огатството на дома му ще изчезне, в деня на Божия гняв ще се разпилее.

The increase of his house will depart, And his goods will flow away in the day of His wrath.

29 Т ова е от Бога делът на нечестивия и определеното му от Бога наследство.

This is the portion from God for a wicked man, The heritage appointed to him by God.”