1 Т огава наамецът Софар отговори:

And Zophar the Naamathite answereth and saith: --

2 П онеже мислите ми ме карат да отговоря, затова бързам.

Therefore my thoughts cause me to answer, And because of my sensations in me.

3 Ч ух укорителното изобличение против мен; и духът на разума ме кара да отговоря.

The chastisement of my shame I hear, And the spirit of mine understanding Doth cause me to answer:

4 Н е знаеш ли това от старо време, откогато е поставен човек на земята,

This hast thou known from antiquity? Since the placing of man on earth?

5 ч е тържеството на нечестивите е кратковременно и радостта на безбожния е минутна?

That the singing of the wicked short, And the joy of the profane for a moment,

6 М акар величието му да се издигне до небето и главата му да стигне до облаците,

Though his excellency go up to the heavens, And his head against a cloud he strike --

7 п ак той ще бъде изринат завинаги, както нечистотиите му; онези, които са го гледали, ще кажат: Къде е той?

As his own dung for ever he doth perish, His beholders say: `Where he?'

8 К ато сън ще отлети и няма да се намери, и като нощно видение ще изчезне.

As a dream he fleeth, and they find him not, And he is driven away as a vision of the night,

9 О кото, което го е гледало, няма да го гледа вече; и мястото му няма да го види вече.

The eye hath not seen him, and addeth not. And not again doth his place behold him.

10 С иновете му ще потърсят благоволението на бедните; и ръцете му ще върнат имота им.

His sons do the poor oppress, And his hands give back his wealth.

11 К остите му са пълни със съгрешенията на младостта му; и те ще лежат с него в пръстта.

His bones have been full of his youth, And with him on the dust it lieth down.

12 А ко и да е сладко злото в устата му и го крие под езика си,

Though he doth sweeten evil in his mouth, Doth hide it under his tongue,

13 а ко и да го жали и не го оставя, но все още го държи вътре в устата си,

Hath pity on it, and doth not forsake it, And keep it back in the midst of his palate,

14 п ак храната му ще се измени в червата му, на жлъчка аспидна ще се обърне във вътрешностите му.

His food in his bowels is turned, The bitterness of asps in his heart.

15 П огълнал е богатство, но ще го повърне; Бог ще го изтръгне от корема му.

Wealth he hath swallowed, and doth vomit it. From his belly God driveth it out.

16 О трова аспидна ще суче; език на ехидна ще го умъртви.

Gall of asps he sucketh, Slay him doth the tongue of a viper.

17 Н яма вече да гледа потоците, реките, които текат с мед и масло.

He looketh not on rivulets, Flowing of brooks of honey and butter.

18 Т ова, за което се труди, ще го върне и няма да се наслаждава на него; съразмерно с имота, който е придобил, той няма да се радва.

He is giving back he laboured for, And doth not consume; As a bulwark his exchange, and he exults not.

19 З ащото е угнетил сиромасите и ги е оставил; заграбил е къща, която не беше построил.

For he oppressed -- he forsook the poor, A house he hath taken violently away, And he doth not build it.

20 П онеже не е знаел насита на лакомията си, няма да запази нищо от това, което му е най-мило;

For he hath not known ease in his belly. With his desirable thing he delivereth not himself.

21 п онеже не остана нищо, което не изяде, затова благоденствието му няма да трае.

There is not a remnant to his food, Therefore his good doth not stay.

22 К огато е в пълно изобилие, ще го сполети оскъдност; ръката на всеки окаяник ще го нападне.

In the fulness of his sufficiency he is straitened. Every perverse hand doth meet him.

23 К огато се кани да напълни корема си, Бог ще хвърли върху него яростния Си гняв и ще го навали върху него, когато още яде.

It cometh to pass, at the filling of his belly, He sendeth forth against him The fierceness of His anger, Yea, He raineth on him in his eating.

24 К огато бяга от желязното оръжие, стрелата на медния лък ще го прониже.

He fleeth from an iron weapon, Pass through him doth a bow of brass.

25 Т ой я изтръгва и тя излиза от тялото му. Да! Лъскавият ѝ връх излиза от жлъчката му; ужаси го обземат.

One hath drawn, And it cometh out from the body, And a glittering weapon from his gall proceedeth. On him terrors.

26 В сякаква тъмнина е запазена за съкровищата му; огън, нераздухван от човек, ще го изяде; на тези, които остават в шатъра му, ще им бъде зле.

All darkness is hid for his treasures, Consume him doth a fire not blown, Broken is the remnant in his tent.

27 Н ебето ще открие беззаконието му и земята ще се повдигне против него.

Reveal do the heavens his iniquity, And earth is raising itself against him.

28 Б огатството на дома му ще изчезне, в деня на Божия гняв ще се разпилее.

Remove doth the increase of his house, Poured forth in a day of His anger.

29 Т ова е от Бога делът на нечестивия и определеното му от Бога наследство.

This the portion of a wicked man from God. And an inheritance appointed him by God.