1 А Йов отговори:

And Job answereth and saith: --

2 Н аистина зная, че това е така, но как ще се оправдае човек пред Бога?

Truly I have known that so, And what -- is man righteous with God?

3 А ко поиска да се съди с Него, не може да Му отговори за едно от хиляда.

If he delight to strive with Him -- He doth not answer him one of a thousand.

4 М ъдро сърце и мощна сила има Бог: кой, като е упорствал против Него, е благоденствал?

Wise in heart and strong in power -- Who hath hardened toward Him and is at peace?

5 Т ой премества планините и те не усещат, когато ги е преобърнал в гнева Си.

Who is removing mountains, And they have not known, Who hath overturned them in His anger.

6 Т ой поклаща земята от мястото ѝ, така че стълбовете ѝ треперят.

Who is shaking earth from its place, And its pillars move themselves.

7 Т ой заповядва на слънцето и то не изгрява; и слага под печат звездите.

Who is speaking to the sun, and it riseth not, And the stars He sealeth up.

8 Т ой сам простира небесата и стъпва на морските вълни.

Stretching out the heavens by Himself, And treading on the heights of the sea,

9 Т ой създава съзвездията - Мечката, Орион и Плеядите, и скритите пространства на юг.

Making Osh, Kesil, and Kimah, And the inner chambers of the south.

10 Т ой върши велики и неизследими дела и безбройни чудеса.

Doing great things till there is no searching, And wonderful, till there is no numbering.

11 Е то, минава край мен и не Го виждам; преминава и не Го забелязвам;

Lo, He goeth over by me, and I see not, And He passeth on, and I attend not to it.

12 а ко грабне плячка, кой ще Му забрани? Кой ще Му каже: Какво правиш?

Lo, He snatches away, who bringeth it back? Who saith unto Him, `What dost Thou?'

13 А ко Бог не оттегли гнева Си, горделивите помощници се повалят под Него!

God doth not turn back His anger, Under Him bowed have proud helpers.

14 К олко по-малко бих могъл аз да Му отговоря и да избера думите си, за да разисквам с Него!

How much less do I -- I answer Him? Choose out my words with Him?

15 Н а Когото, и праведен ако бях, не можех да отговоря, а щях да помоля за милост от Съдията си.

Whom, though I were righteous, I answer not, For my judgment I make supplication.

16 А ко извиках и ми отговореше, нямаше да повярвам, че е послушал гласа ми.

Though I had called and He answereth me, I do not believe that He giveth ear my voice.

17 З ащото ме смазва с вихрушка и умножава раните ми без причина.

Because with a tempest He bruiseth me, And hath multiplied my wounds for nought.

18 Н е ме оставя да си отдъхна, а ме насища с горчивини.

He permitteth me not to refresh my spirit, But filleth me with bitter things.

19 А ко е дума за силата на мощните, ето Ме! - би казал Той; и ако за съд, би казал: Кой ще Ми определи време да се съдя?

If of power, lo, the Strong One; And if of judgment -- who doth convene me?

20 Д аже ако бях праведен, биха ме осъдили собствените ми уста; ако бях непорочен, Той би ме показал опърничав.

If I be righteous, Mine mouth doth declare me wicked, Perfect I am! -- it declareth me perverse.

21 М акар да бях непорочен, не бих зачитал себе си, бих презрял живота си.

Perfect I am! -- I know not my soul, I despise my life.

22 В се едно е; затова казвам: Той погубва и непорочния, и нечестивия.

It is the same thing, therefore I said, `The perfect and the wicked He is consuming.'

23 А ко бичът Му убива внезапно, Той се смее при изпитанията на невинните.

If a scourge doth put to death suddenly, At the trial of the innocent He laugheth.

24 З емята е предадена в ръцете на нечестивите; Той покрива лицата на съдиите ѝ; ако не, тогава кой е, който прави това?

Earth hath been given Into the hand of the wicked one. The face of its judges he covereth, If not -- where, who he?

25 А моите дни са по-бързи от бързоходец; бягат, без да видят добро;

My days have been swifter than a runner, They have fled, they have not seen good,

26 п реминаха като леки кораби, като орел, който се спуска върху лова.

They have passed on with ships of reed, As an eagle darteth on food.

27 А ко кажа: Ще забравя оплакването си, ще оставя жалеенето си и ще се утеша.

Though I say, `I forget my talking, I forsake my corner, and I brighten up!'

28 В ужас съм от всичките си скърби; зная, че Ти няма да ме имаш за невинен;

I have been afraid of all my griefs, I have known that Thou dost not acquit me.

29 н ечестив ще се смятам; и така - защо да се трудя напразно?

I -- I am become wicked; why this? vain I labour.

30 А ко се умия със снежна вода и очистя със сапун ръцете си,

If I have washed myself with snow-water, And purified with soap my hands,

31 Т и пак ще ме хвърлиш в тинята, така че и самите ми дрехи ще се гнусят от мене.

Then in corruption Thou dost dip me, And my garments have abominated me.

32 З ащото Той не е човек, както съм аз, за да Му отговоря и да дойдем заедно на съд.

But if a man like myself -- I answer him, We come together into judgment.

33 Н яма посредник помежду ни, който да сложи ръката си върху двама ни.

If there were between us an umpire, He doth place his hand on us both.

34 Н ека оттегли от мене тоягата Си и ужасът Му да не ме плаши.

He doth turn aside from off me his rod, And His terror doth not make me afraid,

35 Т огава ще говоря и няма да се боя от Него; защото в себе си не съм така уплашен.

I speak, and do not fear Him, But I am not right with myself.