1 А Йов отговори:

Entonces Job respondió:

2 Н аистина зная, че това е така, но как ще се оправдае човек пред Бога?

“En verdad yo sé que es así, Pero ¿cómo puede un hombre ser justo delante de Dios ?

3 А ко поиска да се съди с Него, не може да Му отговори за едно от хиляда.

Si alguien quisiera discutir con El, No podría contestar ni una vez entre mil.

4 М ъдро сърце и мощна сила има Бог: кой, като е упорствал против Него, е благоденствал?

Sabio de corazón y robusto de fuerzas, ¿Quién Lo ha desafiado sin sufrir daño ?

5 Т ой премества планините и те не усещат, когато ги е преобърнал в гнева Си.

Dios es el que remueve los montes, y éstos no saben cómo Cuando los vuelca en Su furor;

6 Т ой поклаща земята от мястото ѝ, така че стълбовете ѝ треперят.

El es el que sacude la tierra de su lugar, Y sus columnas tiemblan.

7 Т ой заповядва на слънцето и то не изгрява; и слага под печат звездите.

El que manda al sol que no brille, Y pone sello a las estrellas;

8 Т ой сам простира небесата и стъпва на морските вълни.

El que solo extiende los cielos, Y anda sobre las olas del mar;

9 Т ой създава съзвездията - Мечката, Орион и Плеядите, и скритите пространства на юг.

El es el que hace la Osa, el Orión y las Pléyades, Y las cámaras del sur;

10 Т ой върши велики и неизследими дела и безбройни чудеса.

El que hace grandes cosas, inescrutables, Y maravillas sin número.

11 Е то, минава край мен и не Го виждам; преминава и не Го забелязвам;

Si El pasara junto a mí, no Lo vería; Si me pasara adelante, no Lo percibiría.

12 а ко грабне плячка, кой ще Му забрани? Кой ще Му каже: Какво правиш?

Si El arrebatara algo, ¿quién Lo impediría ? Quién podrá decirle: ‘¿Qué haces ?’

13 А ко Бог не оттегли гнева Си, горделивите помощници се повалят под Него!

Dios no retirará Su ira; Debajo de El quedan humillados los que ayudan al Rahab (monstruo marino).

14 К олко по-малко бих могъл аз да Му отговоря и да избера думите си, за да разисквам с Него!

¿Cómo puedo yo responderle, Y escoger mis palabras delante de El?

15 Н а Когото, и праведен ако бях, не можех да отговоря, а щях да помоля за милост от Съдията си.

Porque aunque yo tuviera razón, no podría responder; Tendría que implorar la misericordia de mi Juez.

16 А ко извиках и ми отговореше, нямаше да повярвам, че е послушал гласа ми.

Si yo llamara y El me respondiera, No podría creer que escuchara mi voz.

17 З ащото ме смазва с вихрушка и умножава раните ми без причина.

Porque El me quebranta con tempestad, Y sin causa multiplica mis heridas.

18 Н е ме оставя да си отдъхна, а ме насища с горчивини.

No me permite cobrar aliento, Sino que me llena de amarguras.

19 А ко е дума за силата на мощните, ето Ме! - би казал Той; и ако за съд, би казал: Кой ще Ми определи време да се съдя?

Si es cuestión de poder, El es poderoso; Y si es cuestión de justicia, ¿quién Lo citará?

20 Д аже ако бях праведен, биха ме осъдили собствените ми уста; ако бях непорочен, Той би ме показал опърничав.

Aunque soy justo, mi boca me condenará; Aunque soy inocente (íntegro), El me declarará culpable.

21 М акар да бях непорочен, не бих зачитал себе си, бих презрял живота си.

Inocente soy, No hago caso de mí mismo, Desprecio mi vida.

22 В се едно е; затова казвам: Той погубва и непорочния, и нечестивия.

Todo es lo mismo, por tanto digo: ‘El destruye al inocente y al impío.’

23 А ко бичът Му убива внезапно, Той се смее при изпитанията на невинните.

Si el azote mata de repente, El se burla de la desesperación del inocente.

24 З емята е предадена в ръцете на нечестивите; Той покрива лицата на съдиите ѝ; ако не, тогава кой е, който прави това?

La tierra es entregada en manos de los impíos; El cubre el rostro de sus jueces; Si no es El, ¿entonces quién será?

25 А моите дни са по-бързи от бързоходец; бягат, без да видят добро;

Mis días son más ligeros que un corredor; Huyen, no ven el bien;

26 п реминаха като леки кораби, като орел, който се спуска върху лова.

Se deslizan como barcos de juncos, Como águila que se arroja sobre su presa.

27 А ко кажа: Ще забравя оплакването си, ще оставя жалеенето си и ще се утеша.

Aunque yo diga: ‘Olvidaré mi queja, Cambiaré mi triste semblante y me alegraré,’

28 В ужас съм от всичките си скърби; зная, че Ти няма да ме имаш за невинен;

Temeroso estoy de todos mis dolores, Sé que Tú no me absolverás.

29 н ечестив ще се смятам; и така - защо да се трудя напразно?

Si soy impío, ¿Para qué, pues, esforzarme en vano?

30 А ко се умия със снежна вода и очистя със сапун ръцете си,

Si me lavara con nieve Y limpiara mis manos con lejía,

31 Т и пак ще ме хвърлиш в тинята, така че и самите ми дрехи ще се гнусят от мене.

Aun así me hundirías en la fosa, Y mis propios vestidos me aborrecerían.

32 З ащото Той не е човек, както съм аз, за да Му отговоря и да дойдем заедно на съд.

Porque El no es hombre como yo, para que Le responda, Para que juntos vengamos a juicio.

33 Н яма посредник помежду ни, който да сложи ръката си върху двама ни.

No hay árbitro entre nosotros, Que ponga su mano sobre ambos.

34 Н ека оттегли от мене тоягата Си и ужасът Му да не ме плаши.

Que El quite de mí Su vara, Y no me espante Su terror.

35 Т огава ще говоря и няма да се боя от Него; защото в себе си не съм така уплашен.

Entonces yo hablaré y no Le temeré; Porque en mi opinión yo no soy así.