1 ( По слав. 37.) Давидов псалом, за спомен. Господи, в негодуванието Си не ме изобличавай и в гнева Си не ме наказвай.

Señor, no me reprendas en Tu enojo, Ni me castigues en Tu furor.

2 З ащото стрелите Ти се забиха в мен и ръката Ти тежи на мене.

Porque Tus flechas se han clavado en mí, Y sobre mí ha descendido Tu mano.

3 Н яма здраве в тялото ми поради Твоя гняв; няма спокойствие в костите ми поради моя грях.

Nada hay sano en mi carne a causa de Tu indignación; En mis huesos no hay salud a causa de mi pecado.

4 З ащото беззаконията ми превишиха главата ми; като тежък товар натегнаха на мене.

Porque mis iniquidades han sobrepasado mi cabeza; Como pesada carga, pesan mucho para mí.

5 С мърдят и гноясват раните ми поради безумието ми.

Mis llagas huelen mal y supuran A causa de mi necedad.

6 П ревит съм и съвсем се сгърбих; цял ден ходя нажален.

Estoy encorvado y abatido en gran manera, Y ando sombrío todo el día.

7 З ащото всичките ми вътрешности са запалени и няма здраве в тялото ми,

Porque mis lomos están inflamados de fiebre, Y nada hay sano en mi carne.

8 и знемощях и премного съм смазан, охкам поради безпокойствието на сърцето си.

Estoy entumecido y abatido en gran manera; Gimo a causa de la agitación de mi corazón.

9 Г осподи, известно е пред Тебе всичкото ми желание и стенанието ми не е скрито от Тебе.

Señor, todo mi anhelo está delante de Ti, Y mi suspiro no Te es oculto.

10 С ърцето ми туптя, силата ми ме оставя, а светлината на очите ми - и тя не е в мене.

Palpita mi corazón, mis fuerzas me abandonan, Y aun la luz de mis ojos se ha ido de mí.

11 П риятелите ми и близките ми странят от язвата ми и роднините ми стоят надалеч.

Mis amigos y mis compañeros se mantienen lejos de mi plaga, Y mis parientes se mantienen a distancia.

12 С ъщо и онези, които искат живота ми, слагат примки за мен; онези, които желаят злото ми, говорят пакостни неща и измислят лъжи цял ден.

Los que buscan mi vida me tienden lazos; Los que procuran mi mal hablan de mi destrucción, Y traman traición todo el día.

13 Н о аз, като глух, не чувам и съм като ням, който не отваря устата си.

Pero yo, como el sordo, no oigo; Soy como el mudo que no abre la boca.

14 Д а! Като човек съм, който не чува, в чиято уста няма изобличения.

Sí, soy como el hombre que no oye, Y en cuya boca no hay réplica.

15 П онеже на Тебе, Господи, се надявам, Ти ще отговориш, Господи, Боже мой;

Porque en Ti espero, oh Señor; Tú responderás, Señor, Dios mío.

16 з ащото казах: Да не тържествуват над мене, да не се големеят над мене, когато се подхлъзне кракът ми.

Pues dije: “Que no se alegren de mí Los que, cuando mi pie resbala, se engrandecen sobre mí.”

17 З ащото съм близо да падна и скръбта ми е винаги пред мене;

Porque yo estoy a punto de caer, Y mi dolor está continuamente delante de mí.

18 п онеже аз ще призная беззаконието си, ще тъжа за греха си.

Confieso, pues, mi iniquidad; Afligido estoy a causa de mi pecado.

19 Н о моите неприятели са пъргави и силни. И онези, които несправедливо ме мразят, се умножиха.

Pero mis enemigos son vigorosos y fuertes; Muchos son los que sin causa me aborrecen.

20 С ъщо и онези, които въздават зло за добро, ми се противят, понеже следвам доброто.

Y los que pagan mal por bien Se me oponen, porque yo sigo lo bueno.

21 Д а не ме изоставиш, Господи; Боже мой, да не се отдалечиш от мене.

No me abandones, oh Señor; Dios mío, no estés lejos de mí.

22 Б ързай да ми помогнеш, Господи, спасителю мой.

Apresúrate a socorrerme, Oh Señor, salvación mía.