1 Г орко на тебе, който разоряваш, а не си бил разорен, който постъпваш коварно, а с тебе не са постъпили коварно! Когато престанеш да разоряваш, ще бъдеш разорен, а когато спреш да постъпваш коварно, ще постъпват коварно с тебе.

¡Ay de ti que destruyes, Y no has sido destruido; Y de aquél que es traidor, cuando otros no actuaron con perfidia contra él! Cuando termines de destruir, serás destruido; Cuando acabes de actuar con perfidia, con perfidia actuarán contra ti.

2 Г осподи, смили се над нас; Тебе чакаме; бъди ни мишца всяка сутрин и избавление за нас в усилно време.

Oh Señor, ten piedad de nosotros; en Ti hemos esperado. Sé nuestra fortaleza cada mañana, También nuestra salvación en tiempo de angustia.

3 О т шума на метежа племената побегнаха; от Твоето издигане народите се разпръснаха.

Al estruendo del tumulto los pueblos huyen; Al levantarte Tú, las naciones se dispersan.

4 И плячката ще бъде събрана от вас, както гъсениците събират; ще скочат върху нея, както скача скакалец.

Se recoge el botín como recoge la oruga, Se lanzan sobre él como se lanzan las langostas.

5 Г оспод е превъзвишен, защото обитава нависоко; Той е изпълнил Сион с правосъдие и правда.

Exaltado es el Señor, pues mora en lo alto; Ha llenado a Sion de derecho y de justicia.

6 А чрез мъдрост и знание, и изобилно спасение ще бъдат утвърдени времената ти; Страхът от Господа е Неговото съкровище.

El será la seguridad de tus tiempos, Abundancia de salvación, sabiduría y conocimiento; El temor del Señor es tu tesoro.

7 Е то, юнаците им викат навън; посланиците на мира плачат горчиво.

Miren cómo sus valientes claman en las calles, Los mensajeros de paz lloran amargamente.

8 П ътищата запустяха; няма вече пътници; Той наруши договора, презря градовете, не смята човека за нищо.

Las calzadas están desiertas, el viajero ya no pasa. Ha quebrantado el pacto, ha despreciado las ciudades, No tiene en estima al hombre.

9 З емята жалее и изнемощява; Ливан е посрамен и вехне; Сарон прилича на пустиня; листата на Васан и Кармил окапаха.

La tierra está de duelo y desfallece, El Líbano está avergonzado y se marchita. Sarón es como una llanura desierta, Y pierden su follaje Basán y el Carmelo.

10 С ега ще стана, казва Господ; сега ще се възвися, сега ще се възвелича.

“Ahora me levantaré,” dice el Señor “ahora seré exaltado, ahora seré ensalzado.

11 С лама ще заченете и плява ще родите; дишането ви като огън ще ви изгори.

Ustedes concibieron hierba seca, darán a luz rastrojo; Mi aliento como fuego los consumirá.

12 И племената ще бъдат вар, която ври, като отсечени тръни, които изгарят в огън.

Y los pueblos serán calcinados, Como espinos cortados que son quemados en el fuego.

13 С лушайте, вие, далечни, какво съм сторил; и вие, близки, признайте силата Ми.

Oigan, los que están lejos, lo que he hecho; Y los que están cerca, reconozcan Mi poder.”

14 Г решните в Сион се боят; трепет обзема лицемерите; и казват: Кой от нас ще обитава при поглъщащ огън? Кой от нас ще обитава при вечни пламъци?

Aterrados están los pecadores en Sion, El temblor se ha apoderado de los impíos. ¿Quién de nosotros habitará con el fuego consumidor ? ¿Quién de nosotros habitará con las llamas eternas ?

15 К ойто ходи праведно и говори справедливо, който презира печалбата от насилията, който отърсва ръцете си от приемане на дарове, който запушва ушите си, за да не чуе за кръвопролитие, и който закрива очите си, за да не види злото,

El que anda en justicia y habla con sinceridad, El que rehúsa la ganancia injusta, Y se sacude las manos para que no retengan soborno; El que se tapa los oídos para no oír del derramamiento de sangre, Y cierra los ojos para no ver el mal.

16 т ой ще обитава нависоко; крепостите на скалите ще бъдат място на защитата му; хлябът му ще му бъде даден, водата му няма да липсва. Бъдещата слава на Йерусалим в дните на Месия

Ese morará en las alturas, En la peña inconmovible estará su refugio; Se le dará su pan, Tendrá segura su agua.

17 О чите ти ще видят царя в красотата му, ще видят широко разпростряла се земя.

Tus ojos contemplarán al Rey en Su hermosura, Verán una tierra muy lejana.

18 С ърцето ти ще си спомня за миналия ужас, като казва: Къде е този, който броеше? Къде е този, който мереше? Къде е този, който броеше кулите?

Tu corazón meditará en el terror, y dirá: “¿Dónde está el que cuenta? ¿Dónde está el que pesa? ¿Dónde está el que cuenta las torres?”

19 Н яма вече да видиш свирепия народ - народ с дълбок глас, който не проумяваш, с чужд език, който не разбираш.

No verás más al pueblo feroz, Pueblo de habla incomprensible, que nadie entiende, De lengua tartamuda, que nadie comprende.

20 П огледни към Сион, града на празниците ни; очите ти ще видят Йерусалим като безмълвно заселище, шатър, който няма да се мести, чиито колове никога няма да бъдат извадени и нито едно от въжетата му - скъсано.

Contempla a Sion, ciudad de nuestras fiestas señaladas. Tus ojos verán a Jerusalén, morada de quietud, Tienda que no será plegada, Cuyas estacas no serán arrancadas nunca más, Ni rotas ninguna de sus cuerdas.

21 Н о там Господ ще бъде с нас във величието Си, като място на широки реки и потоци, където няма да плава ладия с весла, нито ще мине великолепен кораб.

Porque allí, el Majestuoso, el Señor, será para nosotros Lugar de ríos y de anchos canales, Por donde no andará embarcación de remos, Ni nave potente por él pasará.

22 З ащото Господ е наш съдия, Господ е наш законодател, Господ е наш Цар, Той ще ни спаси.

Porque el Señor es nuestro juez, El Señor es nuestro legislador, El Señor es nuestro rey; El nos salvará.

23 В ъжетата ти отслабнаха, не можеха да крепят мачтата ти, не можеха да разпрострат платната; и тогава скъпоценности се разделиха, хромите разграбиха плячката.

Se han aflojado tus cuerdas; No pueden sostener firme el mástil Ni entesar la vela. Entonces será repartida la presa de un abundante botín. Los cojos se llevarán los despojos.

24 И жителят няма да каже: Болен съм; на народа, който живее в него, ще бъде простено беззаконието му.

Ningún habitante dirá: “Estoy enfermo.” Al pueblo que allí habita, le será perdonada su iniquidad.