1 Н о сега ми се подсмиват по-младите от мене, чиито бащи не бих приел да сложа с кучетата на стадото си;

“Pero ahora se burlan de mí Los que son más jóvenes que yo, A cuyos padres no consideraba yo dignos De poner con los perros de mi ganado.

2 з ащото в какво можеше да ме ползва силата на ръцете им - хора, чиято жизненост беше изчезнала?

En verdad, la fuerza de sus manos ¿de qué me servía? Había desaparecido de ellos el vigor.

3 О т немотия и глад те бяха измършавели; гризеха изсушената земя, отдавна пуста и опустошена;

De miseria y hambre estaban extenuados; Roían la tierra seca de noche en desierto y desolación;

4 м ежду храстите късаха слез и корените на хвойна им бяха за храна.

Arrancaban malvas junto a los matorrales, Y raíz de retama era su alimento.

5 Б яха изгонени измежду хората, които викаха след тях като след крадци.

De la comunidad fueron expulsados, Gritaban contra ellos como contra un ladrón.

6 Ж ивееха в пукнатините на долините, в дупките на земята и на скалите.

Moraban en valles de terror, En las cuevas de la tierra y de las peñas.

7 Р евяха между храстите. събираха се под тръните;

Entre los matorrales clamaban; Bajo las ortigas se reunían.

8 б езумни и безчестни, те бяха изгонени от земята.

Necios, sí, hijos sin nombre, Echados a latigazos de la tierra.

9 А сега аз им станах песен, още съм им и за поговорка.

Y ahora he venido a ser su escarnio, Y soy para ellos motivo de burla.

10 Г нусят се от мен, отдалечават се от мен и не се свенят да плюят в лицето ми.

Me aborrecen y se alejan de mí, Y no se retraen de escupirme a la cara.

11 Т ъй като Бог е съсипал достолепието ми и ме е смирил, то и те се разюздаха пред мен.

Por cuanto El ha aflojado la cuerda de Su arco y me ha afligido, Se han quitado el freno delante de mí.

12 О тдясно въстават тези изроди, тласкат краката ми и приготвят против мене гибелните си намерения,

A mi derecha se levanta el populacho, Arrojan lazos a mis pies Y preparan contra mí sus caminos de destrucción.

13 р азвалят пътя ми, увеличават нещастието ми, и то без да имат помощници.

Arruinan mi senda, A causa de mi destrucción se benefician, Nadie los detiene.

14 И дват като през широк пролом; гибелно се нахвърлят върху мен.

Como por ancha brecha vienen, En medio de la tempestad siguen rodando.

15 У жаси се обърнаха върху мене; като вятър гонят достолепието ми; и благополучието ми премина като облак.

Contra mí se vuelven los terrores, Como el viento persiguen mi honor, Y como nube se ha disipado mi prosperidad.

16 И сега душата ми се излива в мене; скръбни дни ме постигнаха.

Y ahora en mí se derrama mi alma; Días de aflicción se han apoderado de mí.

17 П рез нощта костите ми се пронизват в мен и жилите ми не си почиват.

De noche El traspasa mis huesos dentro de mí, Y los dolores que me corroen no descansan.

18 С амо с голямо усилие се променя дрехата ми; тя ме стяга, както яката на хитона ми.

Una gran fuerza deforma mi vestidura, Me aprieta como el cuello de mi túnica.

19 Б ог ме е хвърлил в калта; и аз съм заприличал на пръст и прах.

El me ha arrojado al lodo, Y soy como el polvo y la ceniza.

20 В икам към Тебе, но не ми отговаряш; стоя - и Ти просто ме поглеждаш.

Clamo a Ti, y no me respondes; Me pongo en pie, y no me prestas atención.

21 О бърнал си се да се показваш жесток към мене; с мощната Си ръка враждуваш срещу мен;

Te has vuelto cruel conmigo, Con el poder de Tu mano me persigues.

22 и здигаш ме, понасяш ме по вятъра и ме стопяваш в бурята.

Me alzas al viento, me haces cabalgar en él, Y me deshaces en la tempestad.

23 З ная наистина, че ще ме докараш до смърт и до дома, който е определен за всички живи.

Pues sé que a la muerte me llevarás, A la casa de reunión de todos los vivientes.

24 О баче в падането си човек няма ли да простре ръка или да нададе вик в бедствието си?

Sin embargo ¿no extiende la mano el que está en un montón de ruinas, Cuando clama en su calamidad ?

25 Н е плаках ли аз за онзи, който беше отруден? И не се ли наскърби душата ми за сиромаха?

¿No he llorado por aquél cuya vida es difícil ? ¿No se angustió mi alma por el necesitado ?

26 К огато очаквах доброто, тогава дойде злото; и когато чаках светлината, тогава дойде тъмнината.

Cuando esperaba yo el bien, vino el mal, Cuando esperaba la luz, vino la oscuridad.

27 Ч ервата ми кипят и не си почиват; скръбни дни ме постигнаха.

Por dentro me hierven las entrañas, y no puedo descansar; Me vienen al encuentro días de aflicción.

28 Х одя почернял, но не от слънцето; ставам в събранието и викам за помощ.

Ando enlutado, sin consuelo; Me levanto en la asamblea y clamo.

29 С танах брат на чакалите и другар на щраусите.

He venido a ser hermano de chacales Y compañero de avestruces.

30 К ожата ми почерня на мен и костите ми изгоряха от огън.

Mi piel se ennegrece sobre mí, Y mis huesos se queman por la fiebre.

31 З атова арфата ми се измени в ридание и свирката ми - в глас на плачещи.

Se ha convertido en duelo mi arpa, Y mi flauta en voz de los que lloran.