1 В същото време присъстваха някои, които известиха на Исус за галилеяните, чиято кръв Пилат смесил с жертвите им.

En esa misma ocasión había allí algunos que contaron a Jesús acerca de los Galileos cuya sangre Pilato había mezclado con la de sus sacrificios.

2 И Той им отговори: Мислите ли, че тези галилеяни са били най-грешни измежду всички галилеяни, понеже са пострадали така?

El les respondió: “¿Piensan que estos Galileos eran más pecadores que todos los demás Galileos, porque sufrieron esto?

3 К азвам ви: Не; но ако не се покаете, всички така ще загинете.

Les digo que no; al contrario, si ustedes no se arrepienten, todos perecerán igualmente.

4 И ли мислите ли, че онези осемнадесет души, върху които падна Силоамската кула и ги уби, бяха по-големи престъпници от всички човеци, които живеят в Йерусалим?

¿O piensan que aquellos dieciocho, sobre los que cayó la torre en Siloé y los mató, eran más deudores que todos los hombres que habitan en Jerusalén?

5 К азвам ви: Не; но ако не се покаете, всички така ще загинете. Притча за безплодната смокиня

Les digo que no; al contrario, si ustedes no se arrepienten, todos perecerán igualmente.” Parábola de la Higuera Estéril

6 К аза и тази притча: Някой си имаше в лозето си посадена смокиня; и дойде да търси плод на нея, но не намери.

Entonces Jesús les dijo esta parábola: “Cierto hombre tenía una higuera plantada en su viña; y fue a buscar fruto de ella y no lo halló.

7 И каза на лозаря: Ето, три години вече идвам да търся плод на тази смокиня, но не намирам. Отсечи я, защо да изтощава земята?

Y dijo al viñador: ‘Mira, hace tres años que vengo a buscar fruto en esta higuera, y no lo hallo. Córtala. ¿Por qué ha de cansar la tierra?’

8 А той му отговори: Господарю, остави я и това лято, докато разкопая около нея и насипя тор;

El viñador le respondió: ‘Señor, déjala por este año todavía, hasta que yo cave alrededor de ella, y le eche abono,

9 и ако след това даде плод, добре, но ако не даде, ще я отсечеш.

y si da fruto el año que viene, bien; y si no, córtala.’” Jesús Hace un Milagro en Día de Reposo

10 И една събота Той поучаваше в една от синагогите;

Jesús estaba enseñando en una de las sinagogas un día de reposo,

11 и , ето, една жена, която имаше дух, който ѝ беше причинявал немощ за осемнадесет години; тя беше сгърбена и не можеше никак да се изправи.

y había allí una mujer que durante dieciocho años había tenido una enfermedad causada por un espíritu; estaba encorvada, y de ninguna manera se podía enderezar.

12 А Исус, като я видя, повика я и ѝ каза: Жено, освободена си от твоята немощ.

Cuando Jesús la vio, la llamó y le dijo: “Mujer, has quedado libre de tu enfermedad.”

13 И положи ръце на нея; и начаса тя се изправи и славеше Бога.

Y puso las manos sobre ella, y al instante se enderezó y glorificaba a Dios.

14 А началникът на синагогата, като негодуваше, че Исус я изцели в събота, заговори на множеството: Има шест дни, в които трябва да се работи; в тях идвайте и се изцелявайте, а не в съботен ден.

Pero el oficial de la sinagoga, indignado porque Jesús había sanado en día de reposo, reaccionó diciendo a la multitud: “Hay seis días en los cuales se debe trabajar; vengan, pues, en esos días y sean sanados, y no en día de reposo.”

15 Н о Господ му каза: Лицемери! В събота не отвързва ли всеки един от вас вола или осела си от яслите и не го ли завежда да го напои?

Entonces el Señor le respondió: “Hipócritas, ¿no desata cada uno de ustedes su buey o su asno del pesebre en día de reposo y lo lleva a beber?

16 А тази Авраамова дъщеря, която Сатана е държал цели осемнадесет години, не трябваше ли да бъде развързана от тази връзка в съботен ден?

Y ésta, que es hija de Abraham, a la que Satanás ha tenido atada durante dieciocho largos años, ¿no debía ser libertada de esta ligadura en el día de reposo?”

17 И като каза това, всичките Му противници бяха посрамени и цялото множество се радваше за всички славни дела, които се вършеха от Него. Притча за синаповото зърно и кваса

Al decir El esto, todos Sus adversarios se avergonzaban, pero toda la multitud se regocijaba por todas las cosas gloriosas hechas por El. Parábola del Grano de Mostaza

18 Т огава каза: На какво прилича Божието царство и на какво да го уподобя?

Entonces Jesús decía: “¿A qué es semejante el reino de Dios y con qué lo compararé ?

19 П рилича на синапово зърно, което човек взе и пося в градината си; и то растеше и стана дърво, и небесните птици гнездяха по клоните му.

Es semejante a un grano de mostaza que un hombre tomó y echó en su huerto; y creció y se hizo árbol, y las aves del cielo anidaron en sus ramas.” Parábola de la Levadura

20 И пак каза: На какво да уподобя Божието царство?

Y volvió a decir: “¿A qué compararé el reino de Dios ?

21 П рилича на квас, който една жена взе и замеси в три мери брашно, докато втаса цялото. Тясната врата

Es semejante a la levadura que una mujer tomó y escondió en tres medidas (39 litros) de harina hasta que todo quedó fermentado.” La Puerta Estrecha

22 И по пътя Си за Йерусалим минаваше през градовете и селата и поучаваше.

Pasaba Jesús por ciudades y aldeas, enseñando, mientras proseguía camino a Jerusalén.

23 И някой Му каза: Господи, малцина ли са, които се спасяват? А той им каза:

Alguien Le preguntó: “Señor, ¿son pocos los que se salvan?” Y El les dijo:

24 П одвизавайте се да влезете през тясната врата; защото ви казвам, мнозина ще се стремят да влязат и няма да могат.

“Esfuércense por entrar por la puerta estrecha, porque les digo que muchos tratarán de entrar y no podrán.

25 С лед като стане домакинът и затвори вратата, и вие, като останете навън, почнете да хлопате на вратата и да казвате: Господи, отвори; а Той в отговор ще ви каже: Не ви познавам откъде сте.

Después que el dueño de la casa se levante y cierre la puerta, y ustedes, estando fuera, comiencen a llamar a la puerta, diciendo: ‘Señor, ábrenos.’ El respondiendo, les dirá: ‘No sé de dónde son.’

26 Т огава ще почнете да казвате: Ядохме и пихме пред Теб; и по нашите улици си поучавал.

Entonces comenzarán a decir: ‘Comimos y bebimos en Tu presencia, y enseñaste en nuestras calles;’

27 А Той ще отговори: Казвам ви, не зная откъде сте; махнете се от Мене всички вие, които вършите неправда.

y El dirá: ‘Les digo que no sé de dónde son; apartense de Mi, todos los que hacen iniquidad.’

28 Т ам ще бъде плач и скърцане със зъби, когато видите Авраам, Исак, Яков и всички пророци в Божието царство, а себе си - изпъдени навън.

Allí será el llanto y el crujir de dientes cuando vean a Abraham, a Isaac, a Jacob y a todos los profetas en el reino de Dios, pero ustedes echados fuera.

29 И ще дойдат от изток и запад, от север и юг и ще седнат на празничната трапеза в Божието царство.

Y vendrán del oriente y del occidente, del norte y del sur, y se sentarán a la mesa en el reino de Dios.

30 И , ето, има последни, които ще бъдат първи, и има първи, които ще бъдат последни. Христос плаче за Йерусалим

Por tanto, hay últimos que serán primeros, y hay primeros que serán últimos.” Lamento sobre Jerusalén

31 В същия час дойдоха някои фарисеи, които Му казаха: Излез и си иди оттук, защото Ирод иска да Те убие.

En ese momento llegaron unos Fariseos y dijeron a Jesús: “Sal y vete de aquí, porque Herodes (Antipas) Te quiere matar.”

32 И сус им каза: Идете, кажете на тази лисица: Ето, изгонвам бесове и изцелявам днес и утре, и на третия ден ще свърша.

Y El les dijo: “Vayan y díganle a ese zorro: ‘Yo expulso demonios, y hago curaciones hoy y mañana, y al tercer día cumplo Mi propósito.’

33 О баче днес и утре, и други ден трябва да пътувам; защото не е възможно пророк да загине извън Йерусалим.

Sin embargo, debo seguir Mi camino, hoy, mañana y pasado mañana; porque no puede ser que un profeta muera fuera de Jerusalén.

34 Й ерусалиме! Йерусалиме! Ти, който избиваш пророците и с камъни убиваш пратените до тебе, колко пъти съм искал да събера твоите деца, както кокошка прибира пилците си под крилата си, но не искахте!

¡ Jerusalén, Jerusalén, la que mata a los profetas y apedrea a los que le son enviados! ¡Cuántas veces quise juntar a tus hijos, como la gallina a sus pollitos debajo de sus alas, y no quisiste!

35 Е то, вашият дом ви се оставя пуст; и ви казвам, няма да Ме видите, докато не кажете: Благословен, Който иде в Господнето име.

Por tanto, la casa de ustedes se les deja desierta; y les digo que no Me verán más, hasta que llegue el tiempo en que digan: ‘ Bendito el que viene en nombre del Señor.’”